Как ромски кмет освободи селото си от мизерията, насилието и кражбите

Франс прес

Ромският кмет Ласло Богдан. Снимка: от тв екрана

Добре поддържани къщи, работещи жители и главоломно спадащо равнище на престъпността – за осем години Ласло Богдан, ромски кмет на унгарско селце, успя да извади общността си от мизерията, като енергично „изви врата“ на стереотипите.

Черди, село с 430 жители, мнозинството от които са роми, е разположено в Югозападна Унгария. Само допреди десет години то олицетворяваше повечето клишета за мръсотия, мързел и насилие, които се приписват на това малцинство в страната.

„Бяхме като местните арабски терористи, всички се страхуваха от нас“, разказва 40-годишният Богдан, който е израснал в селото.

Този предразсъдък е широко споделян в Унгария, където ромското малцинство, едно от най-многобройните в Европа, възлиза на 7 процента от 10-те милиона жители по данни на Съвета на Европа, има равнище на живот много под средното и страда от тежка дискриминация.

Ласло Богдан е избран на поста за пръв път през 2006 г. Той се зарича да промени нагласите, като откъсне населението си от чувството на обреченост. Методите му са безкомпромисни, започвайки с драстично съкращаване на социалните помощи.

Успоредно с това той се възползва от национална програма за заетост и улеснява създаването на 72 работни места в земеделския сектор за производство на домати, чушки и картофи на земя, която не се обработва.

Общината освен това насърчава инсталирането на бани в най-бедните къщи чрез отпускане на субсидии и насърчаване на жителите да се включат при строителните дейности и получаването на средствата. Хиляда хектара от частен имот биват разчистени от плевели и разорани от населението срещу заплащане.

Тези инициативи значително са понижили равнището на престъпността според полицията, а жителите признават, че от тях се е възползвало цялото население, и роми, и не-роми.

Йожефне Такач, не-ромска жителка, не крие радостта си, че е утроила покупателната си способност, като е сменила месечната си помощ от 22 000 форинта (69 евро) с новосъздадено работно място в земеделието.

„Строгостта му ни беше от полза. Той намали кражбите“, изразява задоволство 29-годишната Ержибет Ката, която работи в една от новите оранжерии. Тя признава, че в началото е била силно скептична за шансовете за успех на новия кмет.

Богдан е стигнал и по-далече, като развежда млади роми на посещение в един затвор, за да им покаже какво ги дебне, ако не се вземат в ръце. Също така завел ромски момичета в университет в Будапеща, за да им докаже, че съществува алтернатива на често срещаните в тази общност ранни бременности.

Кметът също така значително е усилил социалния контрол. В кабинета му на големи листове хартия се вписват приходите и покупките на всяко домакинство, за да им се помогне „да контролират разходите си“.

Според компютърния специалист Габор Волчани, който работи за няколко общини в региона, ромският произход на Богдан е придал особена тежест на инициативите му.

„Твърде лесно е все да се оплакваш, да сочиш с пръст политиците и да обвиняваш другите за това, че нямаш какво да ядеш“, подчертава той.

Кметът редовно е канен в чужбина да говори за своите волунтаристки и нестандартни методи. Той твърди, че се е сдобил с първия си чифт обувки едва на 13 години и признава, че охотно е участвал в сбивания. Той категорично отхвърля използваното в унгарските медии название „Чудото на Черди“.

„Какво чудо има в това циганите да работят?“, пита той.

Проектите на кмета за селото все така изобилстват. Той иска да привлече инвеститори и планира да отвори от догодина ресторант със специалитет „ромбургер“. „Циганската версия на хамбургера“, казва той усмихнато.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.