Опасните идеи за цените на тока
За трите опасни идеи за промени в цените на тока:
Идея 1 (шокова терапия):
Временно драстично вдигане на цените за всички, за да може да се неутрализира дефицита в енергийната система.
Това е доста неразумно, и то по няколко причини.
Съображение #1: Тази идея е най-сигурният път към предсрочната оставка на всеки, на който му хрумне да я реализира. Който не ми вярва, просто да си спомни протестите през февруари 2013 година. Сега положението не е по-добро и хората не са по-заможни, та да простят на следващия идиот с подобно хрумване. Идеята ще изкара до първия наистина студен месец.
Съображение #2: Единствените, които наистина яко ще се облагодетелстват (макар и само до оставката на поредното правителство) от подобна идея, са пиявиците с ВЕИ-тата. Те са и единствените наистина „недофинансирани“ в момента (т.е. не им се позволява да крадат колкото искат) от политиката на предишното правителство, което понижи цените на тока и им поразстрои стройната, екологично чиста и европейски толерирана далавера. Впрочем, изобщо няма да се учудя именно въпросните пиявици да са били едни от главните действащи лица в едногодишния саботаж на работата на правителството на Орешарски и в мощната и скъпа медийна война срещу него.
Съображение #3: Даже и някак си идеята за временно драстично повишение да успее да мине и да се приеме от хората, повече от наивно е да си мислим, че то ще остане временно. Усетят ли пиявиците, че народът може да понесе някакво бреме (а няма защо да се заблуждаваме, че увеличението на цената на тока не е нищо по-различно от още един данък), единственото, което биха направили, е да помислят как да го увеличат още. И после – още.
Идея #2 (сиромахомилска):
Евтин ток за бедните, скъп ток за богатите.
Съображение #4. На теория подобна идея не звучи крайно неразумно. Истината обаче е, че навсякъде по света богатите намират начин да плащат по-евтино от бедните, за каквото и да става дума. Освен когато просто ИСКАТ да плащат по-скъпо, за да се отличат от тях (скъпи маркови дрехи, играчки, почивки и т.н.). Така че и в този случай ще му намерят цаката и накрая ще се получи точно обратното – много от бедните ще се окаже, че плащат по-скъпата цена, докато богатите ще намерят как да я заобиколят.
Идея #3 (анти-потребителска):
Колкото повече потребяваш, толкова по-скъпо плащаш.
Това вече е тотална идиотия. И също по много повече от една причина.
Съборажение #5. Ние нямаме недостиг на ток, а недостиг на ПАРИ в енергийната система. Ток има и за живите, и за умрелите. АЕЦ Козлодуй работи на минимална мощност, на границата с опасното. Купища ВЕИ-та са абсолютно ненужни със своята огромна инсталирана мощност от над 1 гигават, ТЕЦ-овете и те се оплакват от недостатъчно натоварване, а заради тях – и миньорите. Т.е. като се въведе мярка, която стимулира намаляването на потреблението, точно това ще се и получи. А лавината от проблеми, която това ще донесе, ще отнесе с лекота и онези, които са въвели подобна мярка.
Съображение #6. Не само че намаляването на потреблението ще навреди на онези, които произвеждат тока, но то ще удари тежко и по онези, които пренасят тока до потребителите (и които също много активно търсят увеличение на приходите си). Техните жици не се натоварват повече от това, че пренасят повече ток – но за сметка на това разходите им не намаляват изобщо, ако пренасят по-малко. Тъй че вместо да изпишат вежди, най-вероятно ще извадят очи. Своите.
Съображение #7. Електроенергията не е просто някаква стока, от която човек да може да се лиши просто с щракане на пръсти. Ограничаването на потреблението ще има и тежки социални последици. Хората не консумират много ток, защото мразят държавата, а защото той им е НУЖЕН. Защото им дава топлина, светлина, комфорт и защото им помага в ежедневието за хиляди неща. Намалят ли го, те може би ще спестят някакви пари (от което пък държавата откровено губи), но ще загубят от качеството на живота си. А това ще се отрази и на здравето и самочувствието им, и ще промени към по-лошо отношението им към онези, които им дават все по-малко срещу все повече. И стигаме пак до оставката.
И така, какво е решението, ще попитате…. Онези, които смятат да управляват, трябва да спрат да слагат каруцата пред коня, ами първо да измислят как да подобрят общото икономическо състояние на държавата и стандарта на живот на гражданите, които ги хранят, и чак след това да мислят как да се обогатяват от тях. Разликата между правилното и неправилното политическо поведение в този смисъл е точно като разликата между доенето и заколването на едно домашно животно. Във втория случай може и да спечелиш малко повече от него, но ще ти е за последно. Иначе казано, решението в момента е в ограничаване на алчността. По възможност доброволно, но ако не става, ще стане насила. Без абсолютно никакво съмнение.
От личната страница на Стефан Янков във Фейсбук