Защо евробюрократите бавят ратификацията на Евроконституцията
Сезонът на отпуските в европейската политика приключва. Народните избраници и свързаните с тях министри от Стария континент постепенно се връщат на работа. Вече се очертават и основните теми на задаващия се политически сезон. Най-вероятно проблемът с ратификацията на „обновения“ основополагащ документ на ЕС – въпреки различията между отделните държави – ще привлече голямо внимание. При това перспективите пред него са доста мъгляви.
Неотдавна брюкселският Център за европейска политика (ЦЕП) публикува преглед на ситуацията, който описва процедурите и шансовете за ратификация във всички страни-членки на ЕС. Ще припомним, че в началото на шестмесечното си председателство Португалия провъзгласи като своя цел да подкрепи инициативите на Германия, която беше първа сред равните в ЕС в началото на годината, и да положи всички усилия, за да стартира процеса на ратификация на документа.
Така на 18 и 19 октомври трябва да се проведе неформална среща на ЕС, която окончателно да одобри процедурата по ратификацията. Както посочва Сара Хагеман – експерт на ЦЕП и автор на анализа – проектът на документа беше съгласуван от ръководителите на европейското интеграционно обединение през юни, но дълго време никой не успя да види неговия текст. Чуваха се само уверения на лидерите, че има „джентълменско споразумение“. С други думи, твърде възможно е подобен текст да не съществува.
От известно време пред Евросъюза има две възможности – или да публикува обемисти безсъдържателни декларации, или изобщо да не разработва документи, задължителни за държавите членки (от 27-те страни в ЕС все някоя ще е недоволна). Това обяснява вероятно съобщенията, които идват от време на време – че официална Варшава отново не е съгласна с предлагания нов документ, уреждащ общоевропейския процес за вземане на решения. Явно причината е, че този процес не съществува във вид, записан на хартия и задължителен за изпълнение (дори ако не е ратифициран още на национално равнище). А докато няма текст, не се очаква и кризата да бъде преодоляна.
Според Сара Хагеман един от основните проблеми на днешната евробюрокрация и лидерите на отделни европейски страни е, че не допускат проектът да бъде обсъден от широките обществени среди. Т.е. ще бъде невъзможно да се постигне пълна легитимност на документа. От друга страна, това може би се прави съзнателно – не бива да изключваме, че допусната да решава съдбата на ЕС, обществеността ще прати съюза в историята.
Затова е толкова трудно конституционният проектодоговор да бъде ратифициран чрез референдуми. Хагеман припомня, че законово изискване за референдум съществува само в Ирландия, позитивно настроена към евроинтеграцията. Европейските лидери обаче не желаят да си играят с огъня и лансират инициатива за всеобщо гласуване. Нещо повече, дори в страните, където евроконституцията се ратифицира от парламента, рядко има гаранции, че процедурата ще мине безболезнено.
Основното безпокойство естествено не идва от „еврооптимистичните“ страни, в които за ратификация се изисква обикновено мнозинство, например Люксембург, България и Румъния (последните две се съгласиха с всичко и то предварително, още преди да влязат в ЕС). Тревога будят главно държавите със сложен политически пейзаж (Полша, Чехия, Белгия, Италия, Холандия, Франция), страните с резерви към ЕС (Великобритания) или със сложни процедури за ратификация в парламента (в датския Фолкетинг например са необходими пет шести от гласовете).
Основополагащият документ трябва да бъде ратифициран от всички членки на ЕС. Затова не се очаква да бъде приет в близките години. Ще има обаче крайно разгорещени дискусии. Очертават се твърде интересни спорове, след които ще можем да разберем много неща и за европейската демокрация, и за реалния потенциал на Стария свят, по който с толкова жар се прехласват някои експерти в Русия.