Сърбия на кръстопът по въпроса за Украйна

Асошиейтед прес

Кафене „Путин“ в Сърбия. Снимка: блиц

Радивое Милянич, собственик на „Кафене Путин“, няма съмнения за това какъв курс трябва да поеме Сърбия по въпроса за Украйна – да завие от прозападната посока и да изкове силен съюз със славянския съюзник Русия.

Нашето правителство не може да седи на два стола, казва Милиянич, отпивайки водка в одимената си кръчма под плакат на руския президент Владимир Путин, изобразяващ знамената на Русия и Сърбия и православна църква с луковичен купол.

Сърбия се оказа хваната в средата на на спора на Москва със Запада по въпроса за Украйна и внезапно се изправи пред труден избор – да продължи по пътя към членство в ЕС, или да се откаже от тази мечта и да се хареса на Русия.

Досега Сърбия можеше да не заема позиция. Сега Москва издава предупреждения, а същото прави и ЕС. И двете страни питат основно „на чия страна сте?“

Карикатура, наскоро публикувана в белградския вестник „Данас“, обобщава объркването в сръбската външна политика – премиерът Александър Вучич е нарисуван да свири на две пиана едновременно, германският канцлер Ангела Меркел дирижира от едната страна, а Путин от другата.

Сръбските официални лица намират за трудно да заемат ясна позиция, нещо, което може допълнително да дестабилизира Балканите – югоизточен район на Европа, който още се съвзема от кървавите граждански войни през деветдесетте години. Ако Сърбия се отдръпне от ЕС и се обърне към Русия, тя може да се превърне в изолиран остров сред съседи, които или искат да станат членки на ЕС, или вече са членки на 28-членния блок.

Това ще бъде икономически катастрофално за Сърбия – Сърбия изнася около девет пъти повече от своята храна и селскостопански продукти в ЕС, отколкото в Русия. Сръбският износ за Русия в момента възлиза на скромните 170 милиона долара, независимо от споразумението за свободна търговия между двете страни.

Макар сръбските официални лица да казват, че уважават териториалната цялост на Украйна и не подкрепят анексирането на Крим от Русия, те казват на Запада, че ако бъдат заставени да наложат подобни на ЕС санкции срещу Русия, това ще бъде катастрофално за стагниращата икономика на страната, особено след като по-голямата част от енергийния сектор на Сърбия е контролирана от руския енергиен гигант „Газпром“.

А има и исторически славянски връзки, които сръбските политици трябва да уважават, за да се харесат на избирателите.

„Ние няма да обърнем гръб на нашите руски приятели, които са сами и срещу които сега са се обърнали всички“, заяви Вучич, бивш проруски политик-ултранационалист, който неотдавна се превърна в проевропейски реформатор.

Стратегическа цел на Сърбия е да стане членка на Европейския съюз, каза той. В същото време Сърбия не въведе и няма да въведе санкции срещу Руската федерация, заяви Вучич.

Тази позиция има подкрепата на националистическия електорат, който издигна Вучич. Но много анализатори вярват, че Сърбия скоро ще бъде заставена да вземе стратегическо решение за своето бъдеще. Пространството за маневриране на Сърбия се стеснява, докато тя върви по опънато въже, казва политическият анализатор Йелица Минич. Посланието на ЕС е ясно, ще има по-голям натиск върху Сърбия да се пригоди към външната политика на блока, казва Минич.

След като САЩ и ЕС наложиха санкции на руските държавни банки и основни индустрии миналия месец във връзка с конфликта в Украйна, Русия отговори с широко ембарго върху хранителните продукти, внасяни от тези страни.

Сърбия се надява да спечели от руската забрана като увеличи своя износ на хранителни продукти, заменяйки някои от западните стоки на руския пазар. Но ЕС предупреди Сърбия да не се възползва от руската забрана като увеличи износа с държавни субсидии.

Русия вижда в Сърбия, макар тя никога да не бе в съветския блок, един от последните си истински съюзници на Балканите . Москва заплаши Белград, че ако приеме санкициите на ЕС, това ще означава да загуби преференциалния си търговски статут с Русия.

Москва също издава тихи заплахи, че би могла да се откаже от подкрепата си в ООН на сръбското противопоставяне на независимостта на Косово, някогашна сръбска област, която обяви независимост през 2008 г. Путин предупреди Сърбия да не иска членство в НАТО, защото е в руската сфера на интереси, послание, което той отправи и към Украйна преди през април да избухне проруският бунт.

Ако Сърбия въведе санкции срещу Русия, това ще бъде като да стреля в собствения си крак, заяви руският посланик в Белград Александър Чепурин в интервю за базирания в Белград вестник „Вечерне новости“. Такова решение би могло да бъде прието само от политик самоубиец, защото Сърбия няма да получи изгода от такава стъпка, а само огромни вреди, каза той.

Проруските настроения в Сърбия са големи след бомбардировките на НАТО през 1999 г. във връзка с кървавата разправа срещу косовските сепаратисти. Десетки сръбски доброволци се присъединиха към проруските бунтовнически сили в Украйна, въпреки предупрежденията от сръбските власти, че те може да бъдат арестувани и осъдени на затвор, когато се завърнат.

Въпреки че проруските настроения изглежда доминират, сърбите са дълбоко разделени по въпроса по кой път трябва да тръгне страната в бъдеще. Около 48 процента от сърбите искат да се присъединят към ЕС, като останалата част са против това или нямат мнение.

„За мене няма дилема – Сърбия е в Европа и трябва да бъде в Европейския съюз“, заяви 20-годишната Марина Йованович, студентка в Белградския университет. „Никога няма да живея в Русия, какво ще правя там? Моят план е един ден да потърся работа и да живея в Западна Европа или САЩ“, казва тя.

Но т.нар. русофили, поддръжниците на Русия, са в офанзива в Сърбия, където графити на Путин са нарисувани по стените на къщите и където често се срещат надписи „Не на ЕС“.

Руският президент може би е спечелил малко поклонници на Запад с неговата войнствена политика в Украйна, но той има много привърженици в Сърбия.

„Путин е единственият държавник в света, който мощно се противопоставя на американската и европейската хегемония“, казва Милянич, собственикът на кафенето, който е и лидер на малката извънпарламентарна Партия Русия в Сърбия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.