Румъния – какво притежават руски олигарси

Плакат с текст „Румъния в обединена Европа“ – част от еуфорията по приемането на страната в ЕС. Снимка: etv24.ee

Войната в Украйна доведе до безпрецедентно обтягане на отношенията между Запада и Русия след падането на комунизма. Освен икономическите санкции Западът увеличава военното си присъствие в Източна Европа, включително в Румъния. В този горещ контекст ЕКОНОМИКА.НЕТ ще представи подробно какво е присъствието на Русия в румънската икономика.

Когато стане дума за икономическите отношения на Румъния с Русия, първото нещо, което минава на човек през ума, е природният газ. Макар Румъния да е в благоприятна ситуация в сравнение с други страни от Европа, все пак вътрешното производство продължава да бъде недостатъчно, за да задоволи потреблението и страната още зависи от „Газпром“ – политически инструмент на Кремъл, а не само доставчик на газ. Въпреки това за Русия Румъния не е само консуматор на газ, а руският капитал е инвестиран най-вече в индустрията. Ето какъв бизнес имат руснаци в Румъния:

ПРИРОДЕН ГАЗ

Миналите години, в периода на икономически бум, Румъния внасяше около една трета от потребявания в страната газ (12 млрд. куб. м. годишно вътрешно потребление, 18 млрд. потребление, грубо). Сега се стигна до внос, който представлява под 5 процента от потреблението, най-вече заради свиването на индустриалната дейност. Дори и през изминалите години Румъния бе в по-добра позиция от гледна точка на зависимост, но това пък имаше отражение в по-високи цени на вноса: купуваш по-малко, плащаш повече, наред със силния политически компонент на цената на руския газ.

По-голямата част от румънските потребители не получават природен газ директно от „Газпром“, а чрез посредници – фирми, за които е получено съгласие от „Газпром“. Сега те са две: ИМЕКС Ойл (IMEX Oil) и WIEE – и двете руски в момента, след като „Газпром“ купи от BASF дела им във Винтерсхал (Wintershall), който бе акционер в WIEE.

Освен вноса на природен газ, Румъния има един много важен за руснаците актив: газопроводът Исакча-Негру Вода, чрез който Руската федерация транзитира природен газ от 37 години, за да го доставя на България, Гърция и Турция. Засега „Газпром“, който е финансирал частично увеличаването на капацитета на газопровода, има изключително право при използването му въз основа на редица споразумения, сключени между Румъния и Русия преди влизането на Румъния в ЕС, а Брюксел оказва натиск върху Букурещ да разбие руския монопол. Румъния получава около 60 млн. евро годишно от транзитни такси въз основа на договорените тарифи с „Газпром“ в миналото.

АЛУМИНИЙ

След една достатъчно спорна приватизация, която стана по време на управлението на Социалдемократическата партия в периода 2000-2004 г. (държавата получи само 11 милиона долара за предаването на контрола на една от най-печелившите компании, след което купувачът купи и миноритарни пакети от борсата), „Алро Слатина“ – най-големият производител на алуминий в Югоизточна Европа (над 500 000 тона алуминий годишно) е собственост на руснак: Виталий Мачитски, собственик на холдинга „Виметко“. Мачитски е де факто собственик не само на една фабрика, а на цяла верига: производството на алуминий в Тулча, това в Слатина и фабриката за преработка на алуминий също в Слатина.

„Алро“ е най-големият консуматор на електроенергия в Румъния, а дългосрочните договори с компанията „Хидроелектрика“, в които бяха замесени големи имена от политическата сцена, също бяха достатъчно спорни. „Алро“ е една от най-големите промишлени единици в Румъния (над 3000 служители), а Мачитски реализира добри печалби – около 2 млрд. леи за 10 години след приватизацията, с цената на сериозни инвестиции.

В последно време отношенията му с румънската държава са достатъчно обтегнати заради високата цена на зелените сертификати, които компанията трябва да подкрепя ежегодно. Руснаците дори заплашиха, че ще се оттеглят от Румъния. Ситуацията се успокои, след като тази година правителството издаде нормативен акт, чрез който промишлените консуматори са изключени от плащането на до 95 процента от зелените сертификати. Актът все още не е получил разрешение от Европейската комисия. Трябва да се отбележи още, че Мачитски контролира чрез компанията Конеф (Conef) и ИМЕКС Ойл, чрез която Румъния внася газ от „Газпром“.

Интересът на руснаците към сектора на алуминия е стар. Първото закупено дружество бе Алор Орадя, на цена в ликвидация, от „Русский алюминий“ през 1998 г. Параванът тогава, зад който „Русский алюминий“ (собственост по онова време на известните олигарси Роман Абрамович и Олег Дерипаска) управляваше дружеството в Орадя, се казваше Cemtrade. През 2001 г. руснаците закриха фабриката с мотив, че е губеща.

ПЕТРОЛ

През 1998 г. „Лукойл“ сложи на масата на правителството в Букурещ 53 милиона долара за закупуването на рафинерията Петротел Плоещ (бившата Теляжан). След много инвестиции „Лукойл“ увеличи капацитета на рафинерията до 2,5 милиона тона годишно, разви собствена мрежа за дистрибуция на горива, която днес наброява над 300 бензиностанции, и участва в проекти в сектора на възобновяемата енергия. „Лукойл“ държи още концесия в два петролни периметъра в Черно море.

Въпреки това бъдещето не изглежда розово за активите на „Лукойл“ в Румъния. Руснаците обявиха, че искат да инвестират 1,2 млрд. долара в модернизирането на рафинерията в Бургас, България, която е все пак по-голяма от тази в Румъния и която ще достигне капацитет от 12 милиона тона – колкото на всичките три големи рафинерии в Румъния взети заедно.

Рафинерията РАФО Онещ е собственост на руснаци от 2009 г. – Петрокемикъл Холдинг, собственост на бившия руски олигарх Яков Голдовский. Рафинерията обаче не работи от 2008 г. и макар че новият собственик обеща подновяване на дейността, нещата все повече отиват към гробището за старо желязо.

Газпром Нефт: през последните години петролното подразделение на газовия гигант има все по-силно присъствие в нашия район, след като купи НИС – националната петролна компания в Сърбия. В Румъния Газпром Нефт присъства от две години, след като купи първите си бензиностанции. Веригата се разширява, а реалната цел е 25 бензиностанции до 2015 г. Подобно на „Лукойл“, „Газпром“ проявява интерес към ресурсите на Румъния: има концесии за четири периметъра в западната част на страната.

МЕТАЛУРГИЯ

Първата стъпка на руснаци в Румъния в металургичния сектор бе закупуването на производителя на тръби Артром Слатина. На ликвидационна стойност, купувайки дълга към държавата, защото по онова време дружеството бе в плачевно състояние. След като се вдигна „завесата“, стана ясно, че зад германската компания Sinara Handel, която купи от държавата акциите, стои всъщност руската металургична група ТМК. По-късно ТМК увеличи присъствието си в Румъния: след няколко години купи акциите на известния металургичен комбинат в Решица – за едно евро и без дългове, след провалената приватизация с американците от Ноубъл Венчърс (Noble Ventures) – една от най-обсъжданите приватизации в Румъния в началото на 21 век. И двете индустриални единици работят.

По-сложна история има металургичната група Мечел (Mechel). Руската група, контролирана от милиардера Игор Зюзин, купи пет производствени единици в Румъния. През 2012 г. Мечел хвърли в шок Румъния, като обяви, че спира дейността на всички комбинати, които предходната година имаха оборот от над 800 милиона евро и имаха общо 4000 служители. Причина за спирането на дейността: все по-слабото търсене на обработени металургични продукти. По-късно всички активи на Мечел бяха продадени на фирма, контролирана от двама руски граждани, наречена Никаром, само за 52 евро. Комбинатите бяха обявени в несъстоятелност, но по-късно постепенно подновиха дейност.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.