Ако ти източат картата, пиеш една студена вода. Тук банка пари не връща

Законът предвижда обезщетение, само ако картата е открадната или изгубена, а нейният собственик веднага е уведомил банката

В България банкоматите се оказват опасно средство. Банките отказват да плащат загубите при кражба, както е по света. Снимка: Булфото

„Отидох в командировка във Франция за седмица и като се върнах установих, че от кредитната ми карта са изтеглени 7000 лева”, разказва 36-годишната Т. С., експерт в IT-компания. „Обърнах се към банката (името на банката е спестено по молба на пострадалата) и започна истинско ходене по мъките. Накараха ме да доказвам, че не съм ги изтеглила аз. Това, слава Богу, се доказа лесно, защото имах печат в паспорта и командировъчно. Но и след това, вече 4 месеца, не ми възстановяват парите. Възстановявали само откраднатото, след като съобщиш, че те крадат. Що за безумие? Докато се разправях с банката се запознах с човек, който беше загубил 900 лв., но не искаха да му върнат нищо, защото не можеше да докаже, че не ги е изтеглил той”, възмущава се Т. С.
Тя е една от хилядите жертви, от чиито банкови карти са изтеглени суми от крадци. Повечето не получават парите си. В по-редки случаи, след разследване, в което се намесва и полицията, и чрез преглед на записи от камерата на банкомата, се установи, че друг човек е изтеглил парите, сумата се възстановява. Но в тези случаи обикновено става дума за немного пари.
При такива случаи на кражба, щетите в размер до 300 лева се поемат от притежателя на картата, гласи Законът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. От своя страна банката е длъжна да плати обезщетение само за парите, които са изтеглени от картата, след като е получен сигналът за открадната, изгубена или изчезнала карта. Това положение в закона е като параграф 22 – ти не можеш да съобщиш, че те крадат, преди да те окрадат. Законът е изцяло в защита на банката, не на потребителя.
Защо системата е такава в България, че не обезщетява пострадалите? Нали банките имат заделени фондове за подобни случаи? В Европа например пострадалият се обезщетява бързо и без протакане, без удръжки до някаква сума (как е например в Испания, прочети тук).

Всеки притежател на банкова карта знае, че веднага трябва да се обади в банката, ако картата му изчезне или някой му я открадне. При такъв сигнал, банката анулира картата, блокира разплащанията и паричните преводи с нея, а крадецът не може да източи пари от сметката на потърпевшия.

Кой носи отговорност и поема щетите, ако крадецът е изтеглил примерно 8 000 лева, преди да бъде уведомена банката? Според закона, клиентът поема до 300 лева от щетите, а банката – само откраднатите пари след уведомлението. Какво се случва с останалите 7 700 лева? В закона не го пише, но те пак са за сметка на клиента. Освен ако не е застраховал банковата си карта срещу злоупотреби и кражба.

Същият закон задължава банката да възстанови на клиента си пълния размер на неправомерно изплатените средства, ако неправомерната употреба е извършена без физическо представяне на банковата карта или чрез нейното физическо представяне, но без електронно удостоверяване.

Какво се случва при една от най-срещаните злоупотреби с банкови карти – когато копират данните от магнитната лента на оригиналната и изработят неин фалшификат? Притежателят не може да се оплаче от открадната или изгубена карта в банката, нито да подозира, че някой му тегли от парите – картата си е в него, а го обират с неин дубликат.

Същевременно, с картата-фалшификат може много пъти „електронно да се удостовери“, че се теглят пари, но потърпевшият няма как да знае за това. Един ден той отива до банкомата, опитва се да изтегли пари и чак тогава разбира, че сметката му е опразнена.

Точно така се е случило с читателка на e-vestnik, която и до днес не е получила обезщетение за неправомерното източване на пари от банковата й карта. Банковите служители я посрещнали с дежурната реплика: “Докажете, че не сте си ги изтеглили вие”.
Друг читател сподели, че някой е изтеглил от банковата му сметка доста голяма сума, но не от банкомат, а от банков офис – в брой. Казали му да чака, докато изяснят случая. И още не са му върнали парите.
Как (не) се изясняват случаите?

E-vestnik провери какво се случва в България, когато клиент се усъмни, че от картата му се източват неправомерно суми. В централен банков клон, в качеството си на клиент се оплакахме, че някой е теглил неправомерно пари от дебитната ни карта. Направиха ни пълна разпечатка на операциите, които са били извършени с картата ни през последните няколко месеца. В разпечатката бе регистрирано теглене на пари от банкомат по Черноморието на 20 юли. Казахме, че по това време сме си били в София и не може да сме теглили пари от морето.
Отговориха ни, че ако подадем жалба, банката ще изиска записите от охранителната камера на банкомата, от който се съмняваме, че са ни откраднати парите. На записа щяло да се види по минути и секунди кой е теглил от този банкомат на въпросната дата. Ако това не е собственикът на картата, банката щяла да направи собствено разследване на случая и да ни уведоми за резултата.

Запознати с източването на банкови карти твърдят, че престъпниците успяват да избегнат охранителните камери. Оказа се, че за теглене на чуждите спестявания се използват банкомати, които не се наблюдават с охранителни камери.

Зацапан от вандали банкомат. Крадците могат да направят и по-големи бели с него, за да попречат да ги заснеме, докато теглят пари. Има и стари банкомати без камера. А банките настояват да доказват със записи от камери дали са ти откраднали пари от картата. Снимка: velqn.com

По принцип тези камери са невидими за клиента и се монтират точно зад екрана на самия банкомат, така че да снимат отблизо лицето на човека, който тегли пари. Ако екранът не е цифров, а е от по-стария тип, с кинескоп, зад него няма техническа възможност да се монтира камера. Подобни банкомати не само се срещат често в България, но и се случва да се намират в обект без денонощна охрана.

Точно такива банкомати избират крадците, за да извършат транзакцията, от която на следващия ден ощетеният ще изпищи. Банковите служители няма да получат запис от охранителната камера, поради липсата на такава, а „собственото им разследване“ ще забие в задънена улица.
Очевидно България е част от ЕС, но на нейна територия законите са други, крадците и банките са защитени, а клиентите – ощетени.
Затова ето още няколко съвета как да се опазим от източване на банковата карта:

1. В случай, че ви предстои да си извадите нова банкова карта, настоявайте да е с чип. Ако имате карта, но е само с магнитна лента, подменете я с чип-карта. Много банки в България вече предлагат услугата безплатно. Ако обслужващата ви банка не се стреми да въведе чип-технологията и не предлага такива карти, имайте предвид, че устройствата й за теглене на пари и банковите й карти са в пъти по-рискови за източване.
Теглете пари само от по-нови банкомати, които работят с чип-технологията. Старите си личат дори на външен вид.

2. Опазете си ПИН-кода:

– Сменяйте периодично ПИН-кода си.

– Винаги скривайте със свободната си ръка клавиатурата на банкомата или ПОС-терминала, докато набирате ПИН -кода.

– Запомнете ПИН-кода наизуст, унищожете всички записи, които може да го съдържат и не го казвайте на никого.

– В Интернет използвайте утвърдени системи за онлайн-разплащания. Ако забележите някаква промяна или нещо съмнително в сайта, в който обикновено влизате, проверете внимателно регистрацията, адреса в Интернет и др. Сайтова на банки и системи за разплащане имат по-сигурна система на регистрация и достъп. Когато поръчвате стоки и услуги по Интернет, придържайте се към официалните сайтове, които работят с програмите за онлайн-защита на Visa и Mastercard.

– Никога не вписвайте ПИН-кода си в бланки и формуляри за доставка на стоки, за достъп до сайтове за запознанства, видео-чатове и др. Инсталирайте на компютъра си сигурна антивирусна програма, която да лови т. нар. червеи – компютърни вируси, които крадат и препращат данни, пароли за достъп, кодове.
3. При безкасово плащане в ресторант или магазин, не изпускайте картата от погледа си, защото служителят може да я заснеме с копиращо устройство.

4.Избягвайте да теглите пари от банкомати на слабо посещавани места, които не са част от банкови клонове, големи магазини и оживени места с денонощна охрана.

5.Абонирайте се за sms-известяване при финансови операции с вашата банкова карта.

6.Направете си застраховката срещу злоупотреби с банковата ви карта. Струва между 13 и 30 лева годишно, в зависимост от сумата, която искате да застраховате. Може да включва безплатно sms-известяване и бонус-застраховка срещу кражба на документи, ключове и др. Ако сте застраховали картата си срещу злоупотреби и се случи да ви откраднат чантата с картата, документите и ключовете например, банката може да ви обезщети финансово за всичко.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.