Изпреварващото кукуригане на българските путинофили

Иво Инджев

Когато на 9 август написах за българските русофили, че мразят американци да бомбардират ислямски главорези (по повод статия в русофилския вестник „Сега”, в която се изказва възмущение от началото на американските въздушни удари срещу набезите на въпросните главорези в Ирак), не съм предполагал, че този път съм уцелил не в десетката, а в 11-та (доколкото тук е намесена символиката на 11 септември като най-черната дата в новата история на цивилизацията, свързана с тероризма).

Нещо повече, българските русофили се оказаха лакмус за реакцията на самата путинска Русия. Не че са били упълномощени да дадат сигнал какво мислят техните началници в Кремъл, но пък явно така са се сраснали с начина на мисленето им, че направо са ги изпреварили в изразяването на предсказуемата позиция на Путин.

До момента нямаше реакция на Москва на американските въздушни удари в Ирак, но изразеното вчера от президента на САЩ Барак Обама намерение ударите да се разпрострат и над Сирия, която Путин смята за своя полагаема колониална плячка, предизвика имперската ревност на Кремъл.

„Не, може, това е нарушение на международните правила”, застъпи се за джихадистите официална Русия, която същевременно гази украинската земя с необозначени руски войници от близо половин година насам.

Руският васал Башар Асад мълчи в Дамаск по въпроса, но опекуните му в Москва проговориха от негово име. Така те само подчертаха до каква степен мнението на баасисткия режим в Сирия няма значение за Путин – самодържец на Русия, Новорусия (в Украйна) и на Сирия, където Асад едвам удържа сам положението на руско-ирански инструмент за регионално влияние.

Апропо, от Техеран, където иначе нямат проблем с бързите гневни реакции срещу неверниците, също мълчат засега.

Изпреварващата руска реакция (изпреварена само от българските путинофили още преди месец) вероятно поставя режима на аятоласите в особената ситуация да избират между крехката тенденция на принудително сътрудничество със САЩ срещу заплашителния и за Техеран тумор на Ислямска държава в съседен, доминиран от проиранските шиити Ирак – това от една страна, и от друга – да се присъединят към имперската ревност на Москва, съюзник на Иран по линия на подкрепата за режима на Асад в Сирия, за чието оцеляване през десетилетията иранските заслуги са по-големи от руските.

Същевременно 10 арабски държави изявиха желание да участват в обявената от Вашингтон стратегия за война (в пълния смисъл на думата) срещу джихадистите без оглед на това, дали са на заграбена от фанатиците иракска или сирийска територия.

Откога Путин стана повече арабин от арабите, та му почерня пу…стия заник?

Или заникът на Путин, който и без това вече превърна Русия в омразна държава пред лицето на демократичния свят, вече се смята за неизбежен и в арабския свят? Поради което той се е вкопчил в сирийската си колония като последна възможност за удържане на градените от СССР позиции в този стратегически регион?

Ако описаната по-горе картина ви се струва малко объркана и сложна с преплитането на интереси, съюзи и „дипломатически шпаги” на терена на подвижните близкоизточни пясъци, не се колебайте да си изясните положението: просто трябва да следите българските путинофили, за които нещата са ясни по силата на антиамериканизма като единица мярка за оценка и всичко ще ви изясни.

Приоритетът за путинофилите (и у нас) е да не се посяга на една руска колония, макар тя на практика да съществува вече само на старите карти от преди 2011 година, когато бруталността на режима в Дамаск предизвика въстание и гражданска война в страната. То отдавна можеше да бъде доведено до победен край от опозицията, вместо сирийската рана да бъде оставена да кърви – включително чрез екзодуса на повече от 2 милиона бежанци, ако не беше пряката намеса на пледиращата днес да няма външна Русия.

Путин обаче се намеси в тандем с аятоласите от Иран на страната на Асад чрез инструментариума на дипломацията си по линия на блокиращата си квота в ООН и чрез пряката си интервенция.

Тази интервенция беше изразена в поток от оръжия, съпътствани от боравещи с тях съветници как да бъдат смазвани анклавите на съпротива без оглед на цивилните жертви – патент от времето на войната на Путин срещу чеченските опити за независимост. За целта той използва военноморската си база в Латакия на сирийското крайбрежие – единствената подобна руска опорна точка в света, оцеляла под руините на СССР.

После във войната в Сирия (включително срещу умерените от ислямистка гледна точка противници на Асад) се намесиха джихадистките наемници, в чиято подкрепа де факто днес се произнесе Москва. Поради което главорезите от самопровъзгласилия се халифат сигурно пият шампан… пардон – някакъв кървав безалкохолен коктейл за здравето на Путин, когото иначе също заплашиха неотдавна.

Истината е, че за Путин оцеляването на режима на Асад е предмет на особена гордост, с която се кичи като победител в разиграването на ходовете си по световната шахматна дъска – почти като с кражбата на Крим. И сега някакви си 10 арабски държави искат да му отнемат този трофей в сътрудничество със САЩ, които уж беше победил (грос)майсторски на сирийския терен (за което българските путинофили се скъсаха от ръкопляскане, преминало в разтревожено кудкудякане да не би победителят да се окаже победен в самохвалството си).

Първите петли на кремълската склонност да бъдат поощрени главорезите от Ислямска държава (само и само САЩ да не се месят в руския близкоизточен заден двор) се оказаха качените на руския стобор у нас български путинофили. Руската информационна война в България измъти своите яйца.

Поуката за българските слуги на Кремъл (ако са в състояние да я извлекат) е, че никога не е късно да покажеш, че си изкукуригал.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.