Сблъсъкът за Бенгази може да разпокъса Либия
Ройтерс
Проправителствените либийски сили, вече замаяни от падането на столицата, сега се бият, за да попречат на ислямистките бойци да превземат източния град Бенгази и да разделят северноафриканската страна на три враждуващи части.
Три седмици, след като загуби Триполи от друга милиция, сега армията е изправена пред офанзива във втория по големина либийски град от ислямистите от „Ансар аш шария“, която превзе бази на специалните сили и напада летището на Бенгази.
Евентуална загуба на пристанищния град не само би направило правителството да изглежда безсилно и неудачно. Тя също ще увеличи риска страната да се разпадне на фактически автономни райони – джихадистите искат ислямистко управление, докато други въоръжени групировки искат по-големи правомощия за източния регион, който те наричат с древното му име Киренайка.
Бунтовническите фракции, които се обединиха през 2011 г. в бунт за смазване на 42-годишното управление на автократа Моамар Кадафи, обърнаха оръжията си една срещу друга и хвърлиха Либия в хаос, биейки се за власт, петрол и парите от възлизащия на 47 милиарда долара държавен бюджет.
Вместо стабилната демокрация, за чието създаване западните сили се надяваха да помогнат, подкрепяйки бунта срещу Кадафи, Либия може би върви към гражданска война, подобно на раздирани от въоръжени конфликти страни като Сомалия, Йемен и Южен Судан.
Падането на Бенгази би позволило на ислямистите да нападнат проправителствени бази на изток, което крие потенциална заплаха за Байда – мястото на учредителното събрание – и Тобрук, където правителството и избраният парламент са се окопали, след като загубиха Триполи от милиция от град Мисрата, наречена „Операция Зора“.
Радикални ислямисти вече контролират крайбрежния град Дерна, намиращ се на половината път между Бенгази и Тобрук.
Централното правителство сега ръководи жалки останки от държавата, на по-малко от една трета от територията на страната, каза Матия Тоалдо, аспирант по политически науки в Европейския съвет за международни отношения.
Конфликтът крие риска да въвлече регионални сили като Египет и Обединените арабски емирства, които се тревожат Либия да не се превърне в убежище за радикални ислямисти. Двете страни бомбардираха миналия месец позиции на Мисрата в Триполи, казаха американски длъжностни лица, макар че това не попречи на падането на столицата.
Съперничещите си части на Либия вече се отнасят една към друга като към различни държави – новите управници в Триполи съставиха свои парламент и правителство, като същевременно превзеха поне четири министерства и държавна телевизия.
Вече почти няма полети, свързващи западните летища под контрола на Мисрата, и източните – под контрола на правителството.
За своето оцеляване парламентът в изгнание и армията в Бенгази се съюзиха с пенсионирания генерал Халифа Хафтар, когото правителството преди това обвиняваше в опит за организиране на преврат.
Предвид това, че армията и полицията вече до голяма степен съществуват само на хартия, парламентът се нуждае от Хафтар, който контролира авиобазите на изток, за да се изправят срещу „Ансар аш шария“ и ръководените от Мисрата въоръжени фракции. Но неговата огнева мощ не успява да спре ислямисткото настъпление в Бенгази.
По думите на анализатори още по-тревожни за правителството са признаците за опитите за контакти между двата му основни противника, след като „Ансар аш шария“ предложи да си сътрудничи с „Операция Зора“. Ръководените от Мисрата сили не са отговорили на предложението, но някои от поддръжниците им подкрепят ислямистите по социалните медии.
Членове на „Ансар аш шария“, обвинявана от Вашингтон за нападението срещу американското консулство в Бенгази, при което през септември 2012 г. бе убит посланикът на САЩ, се появиха в Триполи след победата на Мисрата, показват снимки във Фейсбук.
Силите на Мисрата и някои ислямистки бойци в Бенгази се самоопределят като революционни сили, воюващи срещу „елементи на режима на Кадафи“, както те ги наричат.
Те изтъкват, че Хафтар е бил високопоставен генерал на Кадафи, преди да се скара с някогашния силен човек. Освен това някои бойци от милиция в западния регион Зинтан, съюзена с Хафтар, някога са били част от силите за сигурност на Кадафи.
„Трябва да се отървем от силите на Кадафи, които все още държат контрола“, каза коментатор в оправдание за нападението срещу Триполи, по контролирана от Мисрата телевизия.
От своя страна Хафтар и зинтанците виждат битката си като опит да предотвратят падане на Либия в ръцете на ислямистите.
ООН се опитва да доведе новите управляващи в Триполи и избраните депутати на масата за преговори.
Но авторът на книгата „Съвременна история на Либия“ Дирк Вандевале каза, че всякаква коалиция между Мисрата и ислямистките сили вероятно ще бъде тактическа, с цел отърваване от правителството, както направиха, когато се обединиха по време на бунта срещу Кадафи.
„На практика цялото сътрудничество, което наблюдаваме между определени групировки на милиции, по същество е тактическо и временно“, каза той.
Това би увеличило вероятността Либия да се разцепи на владения, ръководени от съперничещи си фракции – оглавявана от Мисрата на запад, доминирана от ислямисти на изток и безсилна останка от правителство в далечния изток.
Насърчени от превземането на Триполи, други въоръжени групи може да се появят или да се отделят от основните въоръжени групи, което ще направи по-трудно разпознаването на национални лидери за всякакво водено от вън посредничество.
„Не съм оптимист относно каквито и да било посреднически усилия“, каза западен посланик в Либия.
БТА