Залата с криви огледала на миграцията

Проджект синдикът

Имигранти сортират лук във фабрика в Айдахо.В САЩ работят 12 млн. незаконни имигранти, но въпреки протестите американската икономика разчита на тях. Снимка: Асоциация за образование в сферата на труда

От двете страни на Атлантика антиимиграционни политики подкопават демокрацията и съсипват житейски съдби. Крайнодесни националистически партии набират скорост в Европа, докато милиони имигранти без документи страдат в нелегалност. В САЩ президентът Барак Обама, загрижен партията му да задържи контрола си над Сената, реши да отложи имиграционната реформа за след изборите през ноември.

Но това може да е неправилен подход. Неотдавнашно допитване на социологическата агенция „Трансатлантически нагласи“ към „Германския фонд „Маршал“ (ГФМ) разкрива, че антиимигрантските настроения се дължат по-скоро на неинформираност, отколкото на закостенели предразсъдъци.

Най-важното заключение от проучването на ГФМ е, че притесненията от имигрантите рязко намаляват, след като хората бъдат запознати с повечето от основните факти. Например, когато ги питат дали в страната им има прекалено много имигранти, 38 на сто от американците отговарят с „да“. Но когато на анкетираните бъде казано колко чужденци всъщност живеят в САЩ, преди да им бъде зададен въпросът, мнението им се променя значително и едва 21 на сто отговарят, че са прекалено много.

Същото важи за повечето страни. В Обединеното кралство 54 на сто от анкетираните казват, че има твърде много имигранти; броят им намалява на 31 на сто, когато им бъдат представени действителните факти за чужденците. В Гърция броят намалява от 58 на сто на 27 на сто; в Италия – от 44 на сто на 22 на сто; и т. н.

Единствените страни без такива разлики са или такива с ограничена имиграция като Полша, или страни с по-открит, информиран и прогресивен политически дебат за имиграцията като Швеция и Германия.

И други допитвания разкриват изключителни неточности във възприемането на мигрантите. В много развити страни обществеността смята, че броят на имигрантите е три пъти по-голям от действителния. Средният британец мисли, че 34 на сто от жителите на Обединеното кралство са чужденци, а истинският им дял е 11 на сто.

Подобни изкривявания липсват в страни, където предизвикателствата на миграцията се посрещат открито, обсъждат се разумно и към тях се отнасят с убеденост. Средният швед, например, смята, че 18 на сто от населението в страната му се състоят от мигранти; реалният дял е близо 13 на сто. По този начин популизмът в тези общества не е във възход, традиционните политици не очернят малцинствата и мигрантите.

Това е силно доказателство, че дебати и политики, основани на реалността, могат да променят из основи негативната политическа динамика, породена от миграцията. То предполага също, че ако лишават избирателите от реалната представа за миграцията, традиционните политици в Европа произвеждат подкрепа за екстремистки партии. Тази самонанасяна политическа рана е изключително опасна.

Анкетата на „Трансатлантически нагласи“ показва също, че американската общественост не е разтревожена от легалната миграция, като около две трети смятат, че децата на имигрантите се интегрират добре в своите общности. Тези заключения трябва да насърчат политиците да бъдат по-активни в очертаването на пътища за легална миграция и за интегриране на имигрантите.

Дори когато става дума за нелегални имигранти, макар да изразяват притеснения, гражданите на САЩ са по-разумни от своите политически лидери за това как да се реши проблемът. Мнозинството от анкетираните от ГФМ американци например отговарят, че на нелегалните имигранти трябва да се позволи да получат законен статут.
Обмислен подход към ангажиране на обществото с други аспекти на миграцията също може да помогне за разсейване на антиимигрантски настроения.

Например неотдавнашно проучване в няколко страни показа, че икономически имигрантите като цяло допринасят много повече за своите общности, отколкото получават от тях. В Германия изследване на фондация „Бертелсман“, което ще бъде огласено другия месец, показва, че нетният данъчен принос на имигрант е бил 3300 евро (4260 долара) през 2012 г. Подобни данни преобръщат широкоразпространеното схващане, че мигрантите изцеждат социалните системи.

Разбира се, миграцията създава истински предизвикателства пред общностите и може да причини загуби на работни места и понижаване на заплатите за местните работници. Но и тук проблемът се дължи по-скоро на липсата на внимание към тези въпроси, а не непременно на наличието на имигранти.

По-активното прилагането на програми за преквалификация, например, може да е по-добрият начин за преодоляване на тези неблагоприятни ефекти, отколкото да се настоява за депортации. Това е една от причините, поради които профсъюзите, които някога се противопоставяха на имиграцията, сега са по-склонни да подкрепят мерки за легализиране на работниците без документи и за създаване на повече възможности за мигрантите.

Информираният обществен дебат е задължително условие за демократична политика. При отсъствието му надделяват предубедеността и популизмът. Дебатът за имиграцията никога няма да е лесен, но може да стане по-малко тенденциозен и по-смислен, ако участниците в него вземат под внимание фактите.

БТА

* Питър Съдърланд е председател на Лондонското училище по икономика и специален представител на генералния секретар на ООН за международното развитие и миграцията. Той е бивш генерален директор на Световната търговска организация, бивш еврокомисар за конкуренцията и бивш главен прокурор на Ирландия.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.