И на Швейцария лекарствата й се видяха скъпи
Ройтерс
Би могло да се очаква, че Швейцария, където се намират двете най-големи фармацевтични компании в света, ще направи живота им лек. Roche и Novartis обаче не са имунизирани на домашния си пазар срещу общоевропейското понижаване на цените.
Правителствата и здравните власти по света се питат дали получават най-доброто за парите, които дават, на фона на усилията да намерят средства в бюджетите си за грижите за едно още по-възрастно и по-болно население. Исканията им за намаляване на цените на лекарствата е все по-голямо предизвикателство за производителите на лекарства.
Споровете на Швейцария с най-големите й фармацевтични компании рискуват да отблъснат някои от нейните най-големи износители и работодатели. Roche и Novartis са най-големите в света производители на лекарства по пазарна капитализация, а швейцарската фармацевтична индустрия представлява 6 % от брутния вътрешен продукт на страната. Тя осигурява 40 000 работни места, като продажбите й в чужбина са на стойност над 66 милиарда швейцарски франка (70,5 милиарда долара) през 2013 година.
Производителите на лекарства са на мнение, че трябва да налагат по-високи цени за успешните лекарства, за да си покрият разходите по разработването им, включително за тези, които не са стигнали до пазара. Плащащите за лекарствата обаче сега искат повече срещу парите си – повече иновации и ефективност – преди да платят сметката. Швейцарските разходи за лекарства на глава от населението вече са значително по-ниски, отколкото в другите страни: възлизат на 562 долара, което е почти половината от 1010 долара в САЩ и по-малко, отколкото в други европейски страни като Белгия, Германия, Ирландия, Франция и Гърция, по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Това отразява отчасти мерките, взети от правителството, да се намали цената на защитените с патенти лекарства през последните години. Здравната система на Швейцария е приватизирана, така че потребителите трябва да плащат за услугите от собствения си джоб и да предявяват искове за застрахователно покритие. Правителството обаче желае да спре възхода на цените.
Само че лекарствата струват средно с 5% повече в Швейцария, отколкото в приетите за сравнение шест други европейски страни – Дания, Австрия, Германия, Великобритания, Франция и Холандия – в края на 2013 година, според Santesuisse, организацията на швейцарските здравни застрахователи.
За да смъкне още цените, швейцарското министерство на здравеопазването неотдавна обяви планове да промени ценовата система от 2015 година – предложения, които разгневиха швейцарските фармацевтични компании.
„Последиците от това ще бъдат значително отслабване на фармацевтичните компании, работещи в Швейцария, което неизбежно ще има отрицателен ефект върху техния бъдещ принос към швейцарската икономика и заетост,“ предупреди лоби групата от сектора Vips, като добави, че е вероятно допълнителните работни места да бъдат преместени в чужбина.
Групата отбелязва, че предложените мерките не вземат предвид високите заплати в Швейцария и структурата на разходите, като рискуват да натоварят компании, които вече се борят със силния франк.
Ценовата мъка
Швейцарската износно ориентирана икономика е тясно свързана със състоянието на еврозоната, която е най-големият й износен пазар, а вялият растеж там даде своето неблагоприятно отражение през последните години. Икономическият растеж спря през второто тримесечие, засегнат от стагнацията на основния й пазар за износ и по-слабия растеж на частното потребление, което подкрепяше търсенето. Силният швейцарски франк е допълнителна тежест, тъй като оскъпява стоките в чужбина. За да предотврати опасността от рецесия и дефлация, швейцарската национална банка определи курс на франка от 1,20 за евро през 2011 година, но въпреки това до голяма степен липсва растеж на цените.
Машиностроенето и електрониката понесоха основния удар от силната валута. Засега по-устойчивите износители – производителите на лекарства и часовници – се справят по-добре. В Швейцария тези фармацевтични компании продават около 1-2 % от лекарства си, според отрасловата група Interpharma. Компаниите обаче се притесняват, че ако отстъпят пред исканията за намаляване на цените в Швейцария, това ще предизвика ефект на доминото навсякъде.
Roche неотдавна отказа да приеме цена от швейцарското правителство за новото си лекарство срещу рак на гърдата Perjeta, която бе с 20% по-ниска, отколкото в други европейски страни. В отговор правителството премахна медикамента от списъка с лекарства, чиято стойност се покрива от основната здравна застраховка.
Председателят на Roche Кристоф Франц защити решението си в неотдавнашно интервю. „Редно е да попитате дали би трябвало да продаваме лекарствата си на родния ни пазар на цена, която е с 20-30 % под цената в съседните страни от ЕС,“ посочи той пред изданието „Базлерцайтунг“. „Ясно е, че не можем да направим това заради сигнала, който ще бъде изпратен“, допълни той.
Според лоби групата Vips намаляването на цената може да означава пациентите да чакат по-дълго за нови лекарства и има опасност да се създаде двойна система, при която на пациенти без допълнително здравно застраховане ще им бъде отказан достъп до някои лекарства.
Тази и други лоби групи отхвърлиха последните предложения на правителството и се надяват да получат подкрепа от политическите партии за смекчаване на мярката, която предвижда включването на повече страни в държавния референтен показател за сравняване на цените, както и включването всякакви известни отстъпки, прилагани на други места.
Премия за иновациите
Тези искания оказват натиск върху средното вътрешно равнище на възвръщаемост на капиталовложенията при фармацевтични проучвания и разработвания. То се понижи до 4,8% през 2013 година спрямо 7,2 % през 2012 година и 10,5 % през 2010 година, се посочва в изследване на Deloitte и Thomson Reuters.
За същия четиригодишен период средният прогнозиран максимален обем на продажби за всяко ново лекарство спадна с 43% до 466 милиона долара през 2013 година, отразявайки последиците от мерките за икономии върху здравните разходи, плюс преминаването към по-нишови лекарства.
Данните крият голямо разделение в представянето на лидерите и последните в сектора. Roche, която пусна много скъпи нови лекарства срещу рака през последните години, имаше марж на основната оперативна печалба от 38,3 % през 2013 година спрямо 22,5 % за Novartis, който е изправен пред конкуренцията на по-евтините, или така наречените „копирани“ лекарства.
Roche и Novartis обаче остават уверени, че здравните власти и застрахователните компании все пак ще плащат за наистина нови лекарства въпреки натиска върху бюджетите. „Причината да съм оптимистично настроен е, че дори след 2008 година, когато започна финансовата криза, и две години по-късно, когато много страни от Южна Европа наистина изпитваха затруднения, ние получавахме плащания за лекарството ни (срещу множествена склероза) Gilenya, тъй като е най-ефективно в сегмента си,“ посочи главният изпълнителен директор на Novartis Джо Хименес в края на август.
Производителите на лекарства обаче ще трябва да преодоляват и изобретателните предложения на европейските правителства, целящи да отворят място за най-добрите медикаменти, като търсят съкращения другаде.
През юли френските депутати измениха социално-осигурителния си бюджет, за да позволят използването на лекарството срещу рак Avastin на Roche като по-евтино лечение на свързаната с напредването на възрастта загубата на зрението, макар че лекарството не е създадено за тази цел.
В Италия правителството иска 1,2 милиарда евро (1,55 милиарда долара) за нанесени щети от Roche и Novartis за предполагаеми съвместни действия с цел да се спре използването на Avastin като по-евтина алтернатива на тяхното по-скъпо лекарство Lucentis.
Компании, застрахователи и здравни власти ще трябва заедно да намерят начин да наградят новаторските медикаменти без да се заплашва предлагането на лекарства, посочи Патрик Флошел, високопоставен представител на консултантската компания EY в Цюрих.
Фармацевтичните компании трябва да излязат с предложения как да работят заедно с хората, които плащат и които доставят, за да може здравната система да бъде устойчива, а пациентите да имат полза от новостите, допълни той.
БТА