Сбогом, Маркс! Унгария на Орбан премахна последния му паметник

Франс прес

Паметникът на Маркс в Университета Корвин. Снимка: от тв екрана

Паметникът на Карл Маркс в университета „Корвин“ в Будапеща оцеля 25 години след падането на комунизма, но Унгария на популиста Виктор Орбан му видя сметката и той бе демонтиран миналия уикенд.

Някои хора приемат това като знак за радикалната промяна, която Орбан иска да въведе в 10-милионната страна.
Четириметровият бронзов паметник, издигнат три години след кървавото смазване на антикомунистическия бунт от 1956 г., вероятно бе един от последните образи на бащата на колективизма Маркс, оцелял в страната след настъпването на демокрацията през 1989 г.

„Трябваше да укрепим и изявим идентичността на университета си, а паметникът на Маркс не е част от нея“, аргументира се Жолт Рощовани, ректор на престижния университет „Корвин“, който носеше името на Карл Маркс преди да бъде кръстен на римския меценат през 1990 г.

„Корвин“ не е нито свърталище на марксистки агитатори, нито убежище на носталгици по продължилия четири десетилетия железен режим в Унгария. На мнозина студенти обаче липсва паметникът на немския мислител (1818-1883 г.).

Той се извисяваше в преддверието, седнал, замислен и намръщен, с една протегната ръка, а в другата стиснал дебел том, може би известния му труд „Капиталът“. Тази строга царственост не впечатляваше студентите, които приемаха Корвиновия Маркс като някакъв начумерен застарял чичо, с когото човек обича да си прави ученически шеги.

В началото на всяка академична година новодошлите се снимаха пред него. След като получеше дипломата си, абсолвентът я слагаше в свободната ръка на стария Карл, а развълнуваните родители на младежа отново обезсмъртяваха Маркс, спомнят си бивши студенти.

На Свети Валентин шегаджиите слагали сърце в ръката на известната личност. А „при студентските празненства в първи курс инсталирахме бара пред паметника“, припомня си третокурсничката Патрисия. „Все едно Маркс ни сервираше питиетата“, казва тя.

За поколението, което не е преживяло Студената война паметникът се беше превърнал в сборно място – „Ще се видим пред Маркс“ – без идеологическо значение.

Скулптурната творба е пренесена в историческа изложба в университета. Не се знае какво ще стане после с нея.
Рощовани отрича да му е бил оказван натиск да махне паметника, въпреки че през януари министър изпрати отворено писмо до университета.

В него министърът на държавната администрация Бенце Ретвари наричаше Маркс „расист и „класист“, положил основите на нечовешките диктатури и геноциди през 20-и век“.

Дали шкартирането на Маркс от „Корвин“ илюстрира волята на Виктор Орбан, обвиняван от критиците си в автократизъм, да промени коренно унгарското общество? Така смята Андраш Минк, историк от будапещенския Централноевропейски университет.

„Това е може би важен символичен елемент от дискурса на правителството, което се хвали, че е направило революция с идването си на власт през 2010 г.“, казва той.

Триумфално преизбраният през април Виктор Орбан е бивш антикомунистически активист и настоящ евроскептичен консерватор. Той иска да създаде „нелиберална демокрация“ и хвали „успехите“ на Путинова Русия.

Извършените от него изменения в конституцията, законите му за контролиране на съдебната система и ограничаване свободата на медиите, високите данъци за чуждестранните фирми вече предизвикаха остри реакции от ЕС, който се безпокои за личните свободи и от слагането на ръка на икономиката.

От пролетта полицията е вдигнала мерника на някои финансирани от Норвегия неправителствени организации, които Орбан обвинява, че са „платени от чужбина агенти“, както става в Русия. „Това е нова стъпка в посока на сплашването на гражданското общество“, смята Хюман райтс уоч.

За това управление „Маркс е представител на приемствеността между края на комунизма и последвалите две хаотични десетилетия. След преизбирането си правителството смята, че най-сетне може изцяло да скъса с миналото“, обяснява Андраш Минк.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.