Цветаева според Цветан Тодоров
Той състави нейна автобиография от изповедите й
Цветан Тодоров обяснява „Живот в огъня”: „При съставянето на тази книга избрах подчертано субективния подход към личните текстове на Цветаева, за да изградя книга, написана от нея самата, но на която тя не е придала окончателна форма” (изд. „Изток-Запад”).
Нашият парижанин направил автобиография на Марина Цветаева. Свързал нейните изповеди със свои обяснения: „Обемът на книгата съдържа около една десета от всички бележници и писма на Цветаева, издадени на руски”.
Четем нейните страници с вцепенение. Неговите обяснения – с любопитство. Има сякаш нещо непочтено. Можеш да напишеш биография. Можеш да напишеш биографичен роман – нормално. Но нечия автобиография – изповедите са подредени хронографски: от „Първи стъпки” до „Краят” – със свой подбор на „една десета” от тях? И то на Цветаева!
Заради почтеността: Тодоров не пише „Автобиография”, а „Изповеди”.
Това е негова книга. Но четем Цветаева. Иначе ерудицията му е ерудиция. Пример: оприличаването й на Ван Гог и отграничаването й от него. Или „настойчивото търсене на абсолюта”. Тезата му за абсолюта е сигурно от правдивите обяснения на Цветаева. „живеене в огъня” е нейно словосъчетание.
Друго: „Прекаленото винаги е било мярата за вътрешния ми свят”. Тя друг няма. Външният, ако приспаднем детството, не бил неин – и в родината, и във Франция. Обяснението на Тодоров е на българин: „Този живот би могъл да продължава дълго – би могъл да бъде нейният живот; Цветаева би станала един от добрите писатели.
Октомврийската революция ще й отреди друго”. Тя е от заможно семейство. Някой вижда ли я като дребен или среден буржоа? И нима революцията я направи недобър писател?
Нашият обяснява живота й на просякиня във Франция с неща като калпавите отношения между емигрантите. Революцията е системно обяснение, емигрантите – обстоятелствено. Обикновен антикомунизъм.
Цветаева: „Париж няма нищо общо, емиграцията няма нищо общо – същото беше и в Москва и по време на революцията”. И в предсмъртното си писмо: „Не издържах”.
От Книжен Ъгъл