Бум на религиозните гимназии в Турция съживява училищната война

Франс прес

Когато открил писмото от училищните власти, Халил Ибрахим Бейхан не повярвал на очите си. Неговата 14-годишна дъщеря била разпределена от властите в религиозна гимназия по силата на реформа, която даде нов импулс на процеса на ислямизация, прилаган от турското правителство.

„Моята дъщеря ще трябва да носи дълга пола. И да покрива главата си със забрадка. Това все още не е задължително, но кой казва, че няма да бъде един ден?“, се възмущава този текстилен работник. „Аз съм практикуващ мюсюлманин, постя, изпълнявам си молитвите и чета Корана. Но искам моето дете да получи образование в нормално училище“.

Неговата дъщеря Хаджер също не е радостна от разпределението й в консевративния квартал Еюп в Истанбул. Тя дори се опасява, че то може да й попречи да стане лекар.

„Моята мечта е съкрушена“, споделя девойката, готова да се разплаче. „Така, както те искат всички момичета да бъдат със забрадки в училище, тези, които отказват това, биха могли да бъдат жертва на дискриминация, това е най-големият ми страх“.

Подобно на нея близо 40 000 турски гимназисти бяха принудени тази година да започнат новата учебна година в религиозно училище.

Тяхното положение веднага бе осъдено от родители, преподаватели и асоциации на гражданското общество, които изобличават това, разглеждайки го като нов удар, нанесен от Партията на справедливостта и развитието ПСР срещу светските принципи, така скъпи на основателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк.

В основата на този нов протестен повей срещу президента Реджеп Тайип Ердоган е новият национален изпит за прием в гимназия. Тези, които са получили на изпита слаби резултати, са могли да намерят близо до дома си единствено място в едно от многобройните религиозни училища „имам-хатип“, които процъфтяват след идването на власт на ПСР през 2002 г.

Самият силен човек на страната е преминал една част от училищната си подготовка в такъв тип гимназия, който комбинира религиозно обучение „хатип“ е производна от арабската дума „проповед“ и по-традиционна учебна програма и обучение.

Според проучване, осъществено от частния университет Сабанджъ в Истанбул, броят на училищата „имам-хатип“ е нараснал със 73 процента през последните пет години. Днес в Турция има 936 такива училища.

„В момента правителството просто намалява предлагането на класическо образование и увеличава това на религизото образование. В крайна сметка все повече деца се озовават в ситуация, в която трябва да посещават религиозно училище“, отбелязва изследователят Батухан Айдагюл, автор на изследването.

Айдагюл изтъква, че след идването на власт на ПСР държавните институции със съдействието на неправителствени организации, близки до правителството, и на религиозните власти са предприели „системна кампания“, целяща да убеди родителите да записват децата си в религиозните училища.

„Дори само едно дете да е разпределено против волята му в „имам-хатип“, това представлява нарушение на правата на човека“, отбелязва изследователят.

Други критици смятат, че увеличаването на броя на децата, обучаващи се в религиозни училища, допринася за спад на нивото на образование в Турция. Страната е отбелязана на 42-ро място от 65, далеч зад най-богатите страни на планетата, в известната класация ПИЗА, която отчита уменията на учениците.

В училищата „имам-хатип“ десет от четиридесет учебни часа на седмица са посветени на религията, от изучаване на Корана до изучаване на живота на пророка Мохамед.

От началото на властването си над страната през 2003 г. Ердоган, който сподели желанието си за възпитание на „набожна младеж“, засили освен това пълномощията на религиозните училища, давайки им право да записват деца на възраст под 15 години и позволявайки на завършилите в тях да учат в университета друга специалност, а не единствено теология.

От своя страна училищните власти заявяват в отговор на критиките, че има „силно търсене“ от страна на семействата на религиозно образование.

„Училищата „имам-хатип“ винаги са заемали важно място в нашата образователна система“, посочва Муамер Йълдъз, представител на министерството на образованието в Истанбул. „Те не трябва да се разглеждат като училища, в които никой не иска да учи“, казва той.

„Предоставя им се добро преподаване на Корана, те се научават да познават добре исляма и ги научават да живеят според моралните критерии“, добавя Йълдъз. И поднася зашеметяващия си аргумент. „Повечето от нашите възпитаници получават много високи постове, един от тях дори наскоро стана президент“, казва той с усмивка.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.