Оръжията на кандидатите за президент
в. Ромъния либера
Виктор Понта, единственият кандидат на левицата, влиза в надпреварата за президентския дворец Котрочени, подкрепен от един огромен медийно-политически апарат. За гласовете на десния електорат обаче ще претендират петима кандидати, някои от които играят игрите на Социалдемократическата партия СДП .
Битката за Котрочени навлезе в последната права, след като състезателите регистрираха кандидатурите си в Централното избирателно бюро.
Кандидатът на съюза Социалдемократическа партия-Национален съюз за прогрес на Румъния-Консервативна партия Виктор Понта е класиран на първо място в проучванията на общественото мнение с около 40 процента. Трябва обаче да се отбележи, че на евроизборите СДП получи само 37 процента. В надпреварата за гласове премиерът узакони политическата миграция чрез извънредно постановление, засилвайки редиците на местните избранници от СДП, при все че социалдемократите и без това имаха най-много кметове. От друга страна, кандидатът Виктор Понта се възползва от позицията си на премиер, за да даде ход на серия мерки със социален ефект. Става дума за намаляването на вноските за социално осигуряване с пет процентни пункта, за законите за фискална амнистия на бюджетните служители, пенсионерите и майките или за връщането на възможността за съвместяване на пенсия и заплата в държавния сектор. Също така кандидатът на СДП играе ролята на противник на „режима на Бъсеску“. Подкрепян мощно от редица телевизии, Понта обяви, че няма да участва в сблъсъците от първия кръг, а предпочита да си вземе пуканки и да гледа останалите кандидати.
Йоханис галопира из страната
Християн-либералният съюз ХЛС влезе в надпреварата с Калус Йоханис, кандидатът, класиран на второ място в проучванията на общественото мнение с резултати между 25 и 30 процента. Кандидатът на ХЛС се концентрира върху посещаването на организациите на Национално-либералната партия НЛП и Демократично-либералната партия ДЛП в цялата страна, за да се увери в участието на партийните членове в кампанията. Йоханис е принуден да прибегне до тази стратегия, защото е новодошъл в НЛП и не е сигурен в подкрепата на тези, които предпочетоха (бившия лидер на НЛП – бел.ред.) Крин Антонеску във вътрешната надпревара в партията.
Иначе Йоханис заяви неотдавна, че отношенията му с Крин Антонеску са „малко по-дистанцирани“, отколкото преди няколко месеца. Освен това, Йоханис трябва да лобира сред членовете на ДЛП, партия, която се отказа от собствения си кандидат Каталин Предою, за да подкрепи представителя на либералите. Кандидатът на ХЛС се сблъсква и с фрагментацията на десните гласове, което може да му създаде проблеми на втория кръг на изборите. „За втория кръг няма да правя уговорки с политиците, защото избирателите не следват политика, за когото са гласували на първия кръг, ако не е стигнал до втория кръг“, е решението на Йоханис.
Конкуренция в дясната сфера
Сред тези, които влязоха в надпреварата, за да разпокъсат десния електорат, е бившият председател на НЛП Калин Попеску Таричану, който е в съюз със СДП. В последно време той се концентрира върху темата за импийчмънт на президента Траян Бъсеску, дори след като стана ясно, че СДП няма да подкрепи тази акция. Таричану удвои броя на появите си в медиите след лансирането на тази тема. Не винаги обаче медиатизирането носи гласове. Бившият премиер има малки шансове да стигне до втория тур, но ще се опита да повлияе на финала като подкрепи Виктор Понта на балотажа.
Друг силно отразяван от медиите кандидат, обявен от десницата, е Елена Удря, която се радва и на подкрепата на президента Траян Бъсеску. Макар държавният глава да има 15 процента подкрепа, изглежда трудно да се повярва, че лидерката на Партия Народно движение ще постигне този резултат. Част от поддръжниците на президента Траян Бъсеску смятат, че Елена Удря не може да продължи неговата политика, особено в сферата на борбата срещу корупцията. От друга страна, Елена Удря намекна, че нейните избиратели може да отсъстват на втория кръг, което би дало предимство на Виктор Понта в състезанието с Клаус Йоханис.
Изправена пред медийна стена, Моника Маковей, независим кандидат, бивш член на ДЛП, се опитва да използва в пълна степен онлайн пространството, за да отправя антикорупционни послания, които да я индивидуализират. От друга страна Маковей беше атакувана от президента Траян Бъсеску. „Беше нечестна спрямо мен“, заяви Бъсеску, напомняйки критиките на Маковей относно назначаването на Тибериу Ница за главен прокурор. Остава да се види обаче какъв ефект ще имат атаките на президента, като се има предвид, че компромисът с Понта беше критикуван от редица поддръжници на държавния глава.
Мелешкану, последният дошъл
В последните сто метра в надпреварата влезе и Теодор Мелешкану, който подаде оставка от поста директор на Румънската служба за външно разузнаване. Мелешкану е бивш член на НЛП и може да привлече няколко процента от гласовете на либералите. Бившият премиер Адриан Нъстасе вече му запази роля, като заяви, че на втория кръг гласовете за Мелешкану ще отидат към Виктор Понта.
Лидерът на Демократичния съюз на унгарците в Румъния ДСУР Келемен Хунор влезе в кампанията, лансирайки проект за автономия на Секуйската област. Проектът не е изпратен в парламента, не е подкрепен от нито една парламентарна партия освен ДСУР и би изисквал изменения в конституцията. С нулеви шансове за одобрение проектът е опит на лидера на ДСУР да мобилизира за гласуване електората от унгарския етнос. БТА
Защо Гърция трябва да бъде в първите редици на борбата срещу джихадистите Г.Малухос, в. „Вима“, 25 септември, Атина
Гърция трябва да застане в първите редици на борбата срещу джихадистите, тъй като това налага националният интерес на страната. Причините за такова участие са силни и те са повече от една.
Първата е свързана с обстоятелството, че Гърция трябва да бъде обвързана възможно по-тясно с атлантическите коалиции. Страната е нужно да разбере, че е важно да бъде стабилна и да участва в рамките на своите коалиционни ангажименти. Трябва да се разбере, че в дългосрочен план тя има изгода от това да може да получава доверие от своите съюзници.
Втората причина се отнася до факта, че Гърция трябва да се възползва по всякакъв начин от геополитическата значимост на страната. Може би това е най-силният й коз, който при сега формиращите се условия, става все по-силен.
Гърция трябва да може ефикасно да се възползва от него. В дадения случай това е и рядък „мост“ за вече общи интереси и с Русия. А това за страната е изключително важно.
Третата причина е, че в самата Гърция винаги е съществувала висока опасност от такъв вид фанатизирани ислямисти, които със сигурност може да се каже, че в една или друга степен са влезли в страната, „възползвайки се“ от трагедията на нейните, за жалост, отворени вече граници.
Реалностите сочат, че в настоящия момент няма точна представа за това колко голямо е това навлизане на ислямисти. Гърция трябва обаче в сътрудничество със службите на своите съюзници да стигне до корените на това ислямско нашествие и те да бъдат отстранени от страната.
Четвъртата причина се отнася до факта, че Гърция и Кипър са крайна граница на западния свят. А тя е само географско понятие. Гърция, Кипър и Израел оформят един „западен коридор“ в една среда, която е все по-силно застрашена от опасния фундаментализъм. Към всичко това трябва задължително да се добавят и въпросите на енергийното икономическо сътрудничество между тези страни.
Въпросните три държави трябва да работят много тясно и много сериозно и заедно да се справят с огромните предизвикателства, които бъдещето необратимо носи със себе си.
Петата причина е, че всички по-горе изложени основания, взети заедно, както често пъти се сбъдва, създават нещо по-голямо от всичко останало. Точно тази пета причина е и най-главната, която трябва да бъде разбрана и за това Гърция е нужно да бъде в първите редици на тази борба срещу джихадистите.
БТА