Европейският съюз – безсилен пред своите джихадисти

Колко са те? Неколцина вълци „единаци“ като Мехди Немуш, убиеца от Еврейския музей, който сега излежава присъда в белгийски затвор? Или банда, програмирана да ликвидира по списък внимателно подбрани мишени? Докато Европа осъзнава силата на новия враг в периферията си, тя измерва и колко безсилна е да го разпознае, да открие местоположението му и да го преследва в границите на собствената си територия.

Жил де Керхов, координатор на ЕС по въпросите на тероризма, не „заравя глава в пясъка“ пред дебнещото изпитание независимо от изхода от атаката, предприета от Запада в Ирак и Сирия. „Проблемът е не толкова да се преодолеят разногласията между националните служби, той е по-прозаичен – в това, че не знаем достатъчно“. Ако врагът бъде „унищожен“ в Близкия изток, както обещава Барак Обама – постижение само по себе си – след това ще трябва да се справим с връщането на оцелелите, сред които около 3000 европейци, заминали да се бият под знамето на джихада.

Неколкостотин от тези радикализирани и калени бойци вече се прибраха. Мнозина се връщат уморени от войната, явно като тримата роднини на Мохамед Мера, които френската полиция необяснимо допусна да се измъкнат в Марсилия. Други обаче се прибират във Франция, Великобритания, Германия или Белгия, за да продължат борбата у дома с други средства. Сериозно проучване на норвежката армия проучи информация от разузнавателни среди и установи, че един на всеки девет джихадисти е готов да използва оръжие срещу страната, чийто гражданин е. Никой не е забравил също, че прекият резултат от края на съветската война в Афганистан беше десетгодишната гражданска война в Алжир, последвана от атаките на Ал Каида срещу САЩ на 11 септември 2001 г.

„За Афганистан се говореше, че по-малко от стотина европейци и американци са заминали да се бият на страната на ислямистките бойци. Днес се говори, че 3000 или дори 4000 западни граждани участват пряко в джихада и това не са окончателните данни“, отбелязва мрачно високопоставен европейски представител, пожелал анонимност. Полицейските служби в цяла Европа го казват: „Скоро те ще имат числено превъзходство над нас, положението става неконтролируемо, не ни дръжте отговорни, ако стане нещо сериозно“.

Четиримата убити при атентата в Брюксел на 24 май „трагично конкретизираха заплахата, която ние извадихме наяве“, казва Жил де Керхов. Според европейския координатор по въпросите на тероризма все още няма нито един доказан случай на джихадист, върнал се в Европа с конкретна мисия. Мехди Немуш, макар и да се опираше на солидна международна мрежа, може би е действал на своя глава. След като норвежкият екстремист Андерш Брайвик уби 69 души на остров Ютьоя на 22 юли 2011 г., трудно може да се пренебрегне унищожението, което е способен да причини изпълнен с решимост стрелец. Законов арсенал

Автоматът АК-47, намерен в спортния сак на Мехди Немуш, бледнее на фона на изчислените до милиметър удари с трите пълни с керосин пътнически самолета, изпратени от Осама бин Ладен срещу кулите на Световния търговски център и Пентагона. Това обаче не пречи на европейското разузнаване да има нова причина за безпокойство: присъствието напоследък в Сирия не на „Ислямска държава“, а на един стар познайник, дошъл от Афганистан – „групировката“ Хорасан, която изглежда отчасти оправдава американските бомбардировки в Сирия. Този клон на Ал Каида, станал виртуоз в боравенето с миниатюрни експлозиви, никога не е криел намерението си да удари пряко Запада.

След като не успя да долови какво се мъти на нейна територия, Европа се опитва спешно да блокира заминаването и най-вече завръщането на джихадисти от Ирак и Сирия. След като дълго даваше превес на ползите от мира обаче, сега тя се оказва изключително неподготвена пред заплахата, дори в законовия си арсенал. Жил де Керхов дава два фрапиращи примера. Първият е невъзможността ЕС да въведе хомогенна система за проследяване на пътници в европейското небе. Европейският парламент, по-загрижен за правото на личния живот на гражданите, отколкото за тяхната сигурност, отхвърли миналата година проект за това.

Американците, на свой ред, разполагат с прословутата система Пи Ен Ар (Passenger Name Record – данни от досиетата на пътниците), която позволява да се установи незабавно нетипичното поведение: пътуване до райони на конфликти, полети, резервирани в последния момент, и избиране на маршрути с по няколко прекачвания за прикриване на следите. Вторият смущаващ пример, приведен от Керхов – полицейските служби по европейските граници продължават да нямат право да съпоставят паспорт от ЕС с централна база данни на полицията. Отвъд визуалния контрол компютърната проверка се свежда единствено до валидността на документа.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.