Грешка, платена с кръв

Вести, Украйна

В живота на всеки от нас има един повратен момент – онзи, в който ти се ще да се върнеш, за да оправиш нещата. Втори шанс обаче няма.

2014 г. донесе в живота на Украйна безброй моменти, в които не би било зле да се върнем. От месеци насам страната все губи и губи. Изгуби вече хиляди човешки животи, Крим, половината от Донбас, евтиния газ, долара по 8 гривни, стабилността и вярата в утрешния ден. Загиналите няма да имат втори шанс. Трябва обаче да се даде втори шанс на страната. Последен шанс за спасение.

Коя точка всъщност бележи началото на украинското падане в пропастта? Кога бе извършена съдбоносната грешка? Всеки може да открие собствен отговор, но обективният отговор е само един – 22 ноември 2013 г., когато започна Евромайданът. Тъкмо Евромайданът, прераснал сетне в революция, бе съдбоносната грешка на Украйна.

Днес не бива да търсим виновници. Повечето участници в Евромайдана не носят отговорност за него. Отговорност трябва да носят онези, които пазеха в тайна от участниците, че те водят страната към гибел. Че началото на Майдана проваля китайските договорки на Янукович, а те бяха последен опит да избегнем пълната зависимост от Русия. Че възможната победа на Майдана ще означава неизбежно скъсване с Москва.

Че скъсването с Москва неизбежно ще предизвика, като минимум, зима без отопление, спад на икономиката, гривната и жизненото равнище, а като максимум – загуба на територии. Че украинската армия няма да може да се опре на руската. И прочее, и прочее, и прочее. Всяка страна се ръководи от интереса на мнозинството. Мнозинството, презирано от креативната класа, но представляващо базата, върху която живее креативната надстройка.

Когато ЕС се опитва да избегне конфронтация с Русия, лидерите му се ръководят от интереса на мнозинството, което не желае да губи жизненото си равнище и да поставя под заплаха мира, възстановен през 1945 г.

Когато Москва се опитва да провали плановете на Щатите за изграждане на антируска държава в Украйна, това не идва от някаква зла воля на Путин: това е неизбежна реакция срещу плановете да бъде разрушена стабилността на Русия, да се запрати тя обратно в 90-те – в мизерията за повечето хора, в кървавия хаос на междуетническите конфликти.

Когато Щатите се опитват да осъществят горния сценарий, това също не е зла воля на Обама – те реагират срещу опитите на Русия и Китай да разрушат еднополюсния свят с Америка начело. Защото рушенето на този свят води до спад в жизненото равнище на споменатото вече мнозинство американци.

И само в Украйна от 2014-а всичко е наопаки – властта, подкрепяна от „креативната класа“, води авантюристична политика, принуждавайки мнозинството да плаща за нея с жизненото си равнище и самия си живот.

Няма смисъл обаче да се демонизират представителите на властта. Според мен Порошенко, ако бе президент през април, не би започнал войната в Донбас, защото още тогава всички здравомислещи хора бяха наясно, че няма начин да бъде спечелена. Не са авантюристични политиците в днешната власт – авантюристичен е курсът, зададен още през далечния ноември 2013 г.

Затова единствено спасение за Украйна е да се върне в началната точка, в деня 21 ноември 2013 г. Отказът от асоцииране с Евросъюза, за който съобщи на този ден Азаров, бе единственото правилно решение. Решение, взето в интерес на мнозинството. А същото решение, макар и маскирано като „отсрочка за 15 месеца“, бе дублирано после от Порошенко и ЕС – това също доказва, че е вярно и в известен смисъл неизбежно.

Украйна трябва да се върне в реалния свят и да схване, че Русия винаги ще остане до нея. Мексико също би предпочело да граничи на север не със САЩ, а с Хондурас, от който лесно да си възвърне с бой Тексас и Калифорния. Обаче Мексико вижда на север Щатите, а ние виждаме на изток Русия.

И единственият начин да предотвратим хлътването в катастрофа с разцепване на страната, 40 гривни за долар, глад за пенсионерите и деца, замръзващи в училищата – това е да склоним на компромис с Москва, да затвърдим неутралния си статут, да се откажем от плановете за интеграция в НАТО. Вече платихме за авантюристичния прозападен курс с живота на хиляди негови привърженици и противници. Вече платихме за него със загубата на Крим. Кой би сметнал за твърде малка тази цена – само човек, подсигурил си вече „запасно летище“ за черни дни някъде във Флорида.

Публичната цел на Евромайдана бе да живеем достойно, да живеем по европейски. Тази „революция на достойнството“ обаче донесе само унижения и на страната ни, и на повечето хора у нас. За да постигнем днес целите на самия Евромайдан, трябва да се откажем от неговите последици.

Защото изграждането на Европа в Украйна означава високо жизнено равнище, означава стабилност, топлина и топла вода в апартаментите и детските градини, гаранции за свобода на словото и честен бизнес, означава да бъдат забранени частните въоръжени формирования и националистическата идеология. В такава страна няма да има сепаратизъм, няма да има война. Във всеки друг случай няма да я има самата страна. БТА

Още по темата: Седем месеца след Янукович корупция още разяжда Украйна

Таня Вилмер
Франс прес

Украинците още не могат да забравят разкоша във вилата на бившия президент Виктор Янукович. Седем месеца след свалянето му обаче страната никак не е напреднала в борбата с корупцията, а тя бе сред исканията на протестиращите от Майдана.

Средната месечна заплата в Украйна не надхвърля 200 евро; в такава страна осемте и половина милиарда злоупотреби, натрупани за четири години от режима на Янукович само с измами при обществените поръчки, изглеждат главозамайващо.

Дори във всекидневието обаче подкупи има под път и над път. Според проучване на „Галъп“ от май т. г. една трета от украинците признават, че им се е случвало вече да нагазят в рушветчийството – да бутнат нещичко на полицай, за да избегнат глобата, на лекар, та да се погрижи по-добре за тях, или за да влезе детето им в университета.

Организацията „Трансперънси интернешънъл“ класира страната на 144-о място в света по корупция наред с Нигерия.

„В Украйна преобладава мнението, че корупцията е нещо добро. Неподкупните са изключение“, обобщава бившият министър на икономиката Павло Шеремета, подал оставка в знак на протест срещу протакането на реформите.

Татяна Чорновил – бивша журналистка, оглавила впоследствие борбата срещу корупцията, също подаде оставка миналия месец с мотива, че на новите управляващи „не им достига политическа воля“.

А миналата седмица парламентът се захващаше на три пъти със закон за лустрация, но успя да приеме само част от проекта за „чисти ръце“. С това разгневи демонстранти, които запалиха автомобилни гуми край сградата, после хвърлиха един депутат – бивш съветник на Янукович, в контейнер за боклук.

Според новия закон чиновниците, включително на ниво министри, ще трябва да доказват произхода на своите капитали и получаваните доходи. На онези, които не успеят, ще бъде забранено да заемат обществени длъжности поне за пет години.

Текстът цели и да прочисти администрацията от бивши кадри на предишния режим – освободени ще бъдат по-специално замесените в репресиите срещу демонстранти миналата зима, също и служителите, свързани със сепаратистите или с руското правителство.

Депутатите обаче не гласуваха за формиране на антикорупционен екип със задача да води мащабни разследвания сред най-високопоставените държавни ръководители, чийто персонал да е платен достатъчно добре, за да устоява на изкушенията. „Срамота“, заключи в Туитър премиерът Арсений Яценюк, след като съответният член бе отхвърлен.

Месец преди предсрочните парламентарни избори на 26 октомври Яценюк бе принуден да признае, че кабинетът му не е успял да прогони от правосъдната система корумпираните и некомпетентните магистрати, нито „милицията съветски образец“ от органите на реда.

„Не можахме да атакуваме корупцията, нито да преструктурираме системата“, констатира той на международна конференция и обясни, че Киев е бил изцяло погълнат от войната срещу източноукраинските отцепници.

Но според Олексий Хмара, оглавяващ украинския клон на „Трансперънси интернешънъл“, проблемът идва главно от това, че след смяната на режима в парламента заседават все същите депутати. „Повечето са привърженици на Янукович или са били дълбоко замесени в корупционни скандали“, обясни той пред АФП.

Днешният президент Петро Порошенко – сам той някогашен министър на Янукович, в миналото също е бил обект на нападки по повод различни афери. Синът му Олексий е сред кандидатите за място в новия парламент, тъй че го обвиняват и в шуробаджанащина.

Според някои коментатори операцията „чисти ръце“ цели да хвърли предизборен прах в очите на гласоподавателите – или в очите на властта е инструмент, който ще я отърве от опозицията.

„Правителството само приказва за реформи, без всъщност да предприеме каквото и да било. Има опасност системата да остане гнила“ и след изборите, предупреждава Игор Колюшко, директор на Центъра за политически и правни реформи.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.