Може ли Турция да направи повече срещу „Ислямска държава“?

Ройтерс

Турция изглежда бавно се придвижва към по-голяма роля във водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“, след като групировката освободи 46 турски заложници, но остава неясно колко далеч ще стигне в борбата срещу бойците.

В момент когато САЩ градят военна коалиция, включваща арабски държави, за да се сражава с радикалните сунитски войнстващи групи, Турция бие на очи с отсъствието си, като не взе никаква публична роля в ударите на САЩ по Сирия тази седмица.

Макар че Анкара първоначално изключваше възможността за военни действия срещу своя съсед, тонът й се промени след въздушните удари, при които пет близкоизточни арабски страни се присъединиха към САЩ в атаките срещу цели на „Ислямска държава“ (ИД) в Сирия.

„Сериозно обмисляме военна операция със САЩ за борба срещу ИД,“ каза за Ройтерс високопоставен турски представител.

За промяната извести във вторник турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който часове след удара на силите, предвождани от САЩ, бе цитиран да казва: „Ще дадем нужната подкрепа на операцията. Помощта може да е военна или логистична“.

Това изглежда е първият път, когато турски представител гласно заявява желание за военен принос към кампанията, водена от САЩ.

Изказването бе направено след освобождаването в събота на 46 турски заложници, с което бе отстранена директната причина за нежеланието на Турция да участва във военни действия. Преди освобождаването им представители на САЩ често обясняваха неохотата на Турция с уникалното деликатно положение, в което се намира.

То идва и след разширяването на коалицията зад Съединените щати с добавянето на Йордания, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Катар и Саудитска Арабия, всички от които участваха в ударите във вторник.

Американски самолети поразиха цели на „Ислямска държава“ за втори ден в сряда.

Има признаци също, че водената от САЩ коалиция може да се разрасне, създавайки допълнителен натиск върху Турция, чийто голям размер и дългата й граница със Сирия я правят една от стратегически най-важните страни в кампанията, която САЩ оглавяват.

„По определен начин те са тласкани към действие от срам, понеже всички го правят, а турците седят отстрани“, казва Хенри Барки, бивш служител на Държавния департамент, който сега преподава в университета Лихай.

„Когато най-важната страна, страната, която граничи с ИД, не участва, това изглежда ужасно зле“, каза той, добавяйки: „Не ми е ясно колко далеч той (Ердоган) иска да отиде“. В речта си пред Общото събрание на ООН в сряда Ердоган не спомена изрично борбата срещу ИД.

Никой от фундаменталните фактори, които стоят зад колебанието на Турция, обаче не се е променил. Сред тях, казват анализаторите, е страхът от отмъщение на „Ислямска държава“, както и симпатиите на част от турското общество към ислямистката ориентация на групировката, а също и желание от турска страна да не бъде взимана за даденост от САЩ и да извлече максимална полза от подкрепата.

„Турският супертанкер бавно, но сигурно променя курса“, казва Кемал Киришчи, анализатор в института „Брукингс“ във Вашингтон. Запитан колко далеч би могла да стигне Турция в подкрепата си за коалицията, той отговори: „Ще видим“.

Основно искане на САЩ е Турция да кионтролира по-добре своята 900-километрова пропусклива граница със Сирия, която е основен транзитен пункт за чуждите бойци, които се присъединяват към „Ислямска държава“, известна още като ИДИЛ.

Публично американските представители казват, че са доволни от турската подкрепа. На въпроса дали САЩ получават това, от което имат нужда, от Турция, американският държавен секретар Джон Кери във вторник отговори с една единствена дума: „Да“.

„Турците предприеха по-агресивни действия по отношение на чуждите бойци и на границата и очаквам, че това ще продължи“, каза американски представител при условие за анонимност. „Истината е, че виждаме реално подобрение“.

Барки обаче даде да се разбере, че Турция може да направи далеч повече, за да премахне инфраструктурата, която ускорява притока на чужди бойци в Сирия.

„Те изпитват необходимост да направят нещо, защото чувстват, че светът ги гледа“, каза той, добавяйки, че Турция е започнала да възпрепятства трафика на петрол от Сирия и да изпраща допълнителни сили да охраняват границата. „Все още обаче не става въпрос за напълно разгърнато усилие“.

Друг важен напредък от турска страна, от американска гледна точка, може да е използването на военновъздушната база Инджирлик за поразяващи удари – нещо, което Анкара досега отказва да разреши.

Лъкатушенето около турската роля е част от по-широко неразбирателство предвид желанието на президента на САЩ Барак Обама да не бъде въвлечен в сирийския конфликт, което е в разнобой с предпочитанието на Ердоган за по-всеобхватна стратегия, която да се опита да свали от власт сирийския президент Башар ал Асад и да осигури по-стабилно правителство в Ирак.

„Вашингтон гледа на това почти изцяло като на кампания за обезсилване и унищожаване на ИДИЛ, докато за Турция ИДИЛ е провал на управлението в Сирия и Ирак. Симптом,“ казва Синан Юлген, гостуващ преподавател във фондация „Карнеги“ за международен мир – неправителствена организация в Брюксел.

Юлген казва, че предложенията на Турция включват създаване в Сирия на зони за сигурност, защитавани от забранена за полети зона, и инфраструктура, която да позволи да бъдат поети хилядите сирийци, избягали от боевете, както и да се обучават и оборудват сирийски бойци.

„Посланието на Ердоган, че е готов да допринесе във военно отношение, ще доведе до още една стъпка напред и (вероятно) ще позволи Инджирлик да бъде използвана за военни удари“, каза той. „Но същевременно Турция ще продължи да настоява на това, че нещо трябва да бъде направено по въпроса за Сирия“.

Още по темата: Сблъсък между Турция и Египет

А.Елис
в. Катимерини

Взаимни обвинения между Турция и Египет. Кайро е разгневен от изказването на турския президент Реджеп Тайип Ердоган пред Общото събрание на ООН.

Ердоган обвини в апатия ООН заради поведението на световната организация във връзка със „свалянето на избрания президент на Египет“, имайки предвид Мохамед Морси, и оспори легитимността на държавния глава на страната Абдел Фатах ас Сиси.

Размяната на взаимни обвинения в рамките на Общото събрание на ООН доведе до рязко влошаване на вече обтегнатите отношения между Турция и Египет.

Египет обвини Ердоган, че подкрепя тероризма и се опитва да предизвика хаос в Близкия изток след изказването на турския държавен глава, в което той оспори законността на египетския президент Сиси.

ООН, както и демократичните страни не направиха нищо, освен да са наблюдатели на събития като свалянето на избрания президент на Египет Морси и клането на хиляди невинни, които искат да защитят своя избор. А личността, която издигна превратът, се легализира, каза Ердоган.

Египетското външно министерство незабавно реагира, като отбеляза, че Ердоган лъже, и го обвини, че „се стреми да предизвика хаос, да сее разкол в Близкия изток, оказвайки политическа и финансова подкрепа и давайки убежище на терористични организации, за да бъдат накърнени интересите на народите от района за постигане на личните амбиции на турския президент и за възраждане на илюзии от миналото“.

Избухналата криза доведе до анулиране на планираната среща на египетския външен министър Самех Шукри с турския му колега Мевлют Чавушоглу.

За отбелязване е, че всичко това се случва в момент, когато Гърция и Кипър пристъпват към задълбочаване на отношенията си с Кайро.

След двустранната среща на кипърския президент Никос Анастасиадис с египетския му колега Сиси и постигнатата договореност за визита на египетския държавен глава в Никозия и създаването на стратегическо партньорство между двете страни в енергийния сектор, сега в рамките на Общото събрание на ООН е организирана тристранна среща на външните министри на Гърция, Кипър и Египет.

Срещата е подобна на тази, състояла се миналата година по същото време, факт, който потвърждава, че става дума за направен и от трите страни твърд, дългосрочен избор.

В същото време след днешната среща на гръцкия вицепремиер и външен министър Евангелос Венизелос с външния министър на Кипър Йоанис Касулидис и египетския първи дипломат Самех Шукри, ще бъде издадено съвместно комюнике, в което ще бъде изтъкнато сътрудничеството на трите страни в различни сектори, както и „общите им позиции“ относно ситуацията в обширния район на Кипър, Сирия, ивицата Газа и Либия.

Според източници, сътрудничеството между трите държави се подкрепя и от САЩ. Вчера се състоя първата среща на вицепремиера и външен министър на Гърция Евангелос Венизелос с новия посредник на ООН по проблема за Кипър Еспен Барт Ейде.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.