„Комерсант“: Върховната рада ще бъде в цвят каки

Янина Соколовская
в. Комерсант

Изборната кампания в Украйна навлезе в решаваща фаза – вторник бе последен ден за регистриране на кандидати. Остават четири седмици до предсрочните избори за Върховна рада на 26 октомври.

Стотници и батальонни командири

„У нас тече много странна, съвсем нетипична кампания. Изборите наближиха, а погледнете – почти нищо не се усеща. По-рано месец преди вота щяха вече да тръгнат предизборни митинги, концерти. Сега всичко е тихо. Даже билбордите не са много. Вместо политически партии в центъра на Киев рекламират я риболовни такъми, я прах за пране. Хем рекламните площи поевтиняха в пъти, и пак нещо не ги купуват. А и ние сме без работа и договори. Политиците не ни искат засега“ – оплаква се пред „Комерсант“ известен киевски политтехнолог, пожелал анонимност.

Този път за кампания са отпуснати крайно малко пари. Което си личи и без признанията на безработни политтехнолози, речописци и аналитици. Всички участници в сегашната надпревара я водят подчертано скромно. Предизвикателно скъпата реклама може да стане повод за обвинения – кандидатът би могъл да купи с парите автомати или бронежилетки за фронта.

Затова рекламата днес е сиромашки непретенциозна – никой не търси опитни, креативни имиджмейкъри. Почти всички предизборни плакати имат общ лайтмотив – патриотизъм, любов към Украйна. Всяка партия има девиз и го тиражира.

„Време е да се обединим!“ – заявява „Блокът на Петро Порошенко“. „Не се предавайте! Украйна ще победи“ – гласи лозунг на „Баткившчина“. Предводителката й Юлия Тимошенко е къде по-войнствена от президентските симпатизанти.

„Силен екип за трудни времена“ – така се представят лидерите на „Народен фронт“: премиерът Арсений Яценюк, председателят на Радата Олександър Турчинов и шефът на МВР Арсен Аваков. А най-големият напоследък смутител на спокойствието Олег Ляшко, лидер на Радикалната партия, остава верен на себе си – поместил е на своите билбордове лика на руския президент, съпроводен с нецензурна псувня.

Тези четири политически сили минават за основни фаворити в изборите, а президентската партия безспорно води. Социолозите й предричат 30-40 на сто от гласовете, тоест 70 до 90 депутати само с партийните листи (с тях се избират половината от 450-те народни представители). Плюс още няколко десетки от мажоритарните окръзи. Според всички запитани от нас експерти „Блокът на Петро Порошенко“ ще има най-голяма група в парламента.

На второ място те споменават най-често Радикалната партия с 10 до 15 процента от гласовете. Цял Киев е убеден, че радикалите се финансират от олигарха Сергей Льовочкин, оглавявал администрацията на експрезидента Янукович. Льовочкин едва ли не е най-обсъжданият днес човек: макар и с твърде небезупречна биография (от гледище на победилия Майдан), олигархът уверено маневрира в новите политически условия, спонсорира няколко партии наведнъж, а и мнозина кандидати едномандатници.

„В крайна сметка неформалната „група на Льовочкин“ може да събере не по-малко депутати от пропрезидентската фракция. И без участието му ще е невъзможно да се формира мнозинство в парламента“, прогнозира киевският аналитик Дмитро Джангиров.

Амбициите на Льовочкин със сигурност тревожат бизнес конкурентите му, най-вече Игор Коломойски – стопанина на Днепропетровска област. Тесните връзки между Льовочкин и Ляшко станаха причина медиите на Коломойски да поведат срещу лидера на радикалите информационна война. При все че в идеологически план двамата изглеждат почти еднакво. Но сблъскат ли се бизнес интереси, идеологията минава на заден план – дори в днешна пропита с идеологии Украйна.

Освен радикалите за второто място ще се бори и „Баткившчина“ с прогнозни близо 10 на сто. Г-жа Тимошенко води твърда кампания – обвинява президента в прекомерни отстъпки за „терористите на изток“. Начело в листата й обаче не е самата бивша премиерка, а военният пилот Надежда Савченко, хвърлена в руски следствен изолатор. В Киев веднага заваляха ехидни коментари, че листите на „Баткившчина“ задължително се оглавяват от затворник – каквато бе на предишните избори самата Тимошенко.

Четвърто място с 6 до 8 процента експертите отреждат на „Народен фронт“. За партията е характерно, че слага на избираеми места най-много стотници, батальонни командири и други „герои от войната“ (общо шестима). Милитаристична риторика използва и ръководството й – Яценюк и съратниците му вече наподобяват с радикализма си по-скоро Ляшко, отколкото Порошенко.

На ръба на избирателната бариера балансират и други сили: „Гражданска позиция“ на бившия министър на отбраната Анатолий Гриценко („Ляшко във версия за интелигенти“ според киевски експерт), крайно националистическото сдружение „Свобода“ и партията „Силна Украйна“ на бившия вицепремиер Сергий Тигипко.

И която прескочи бариерата, май ще заема самичка опозиционната ниша в новия парламент. Останалите критици на днешната власт – главно комунистите и новосъздаденият „Опозиционен блок“, няма да стигнат петте процента.

Президентът като „партия на мира“

При това положение логично се питаш къде остава електоратът, осигурявал доскоро победи на Виктор Янукович и Партията на регионите. Отчасти е останал в Крим и Донбас, така че няма да участва в сегашния вот. Отчасти е „превербуван“ – в рускоезичните Днепропетровска и Запорожка област днес има силни патриотични нагласи. А друга част от тези избиратели са се изпокрили, станали са вътрешни емигранти, не вярват на никого и няма да застанат пред урните.

„Ясно е вече, задава се парламент в цвят каки. Нищо хубаво няма тук, но беше неизбежно“, казва бизнесменът Сергий Шахов, кандидат от Северодонецк в Луганска област (районът е под контрола на украинската армия, затова ще гласува на 26 октомври).

Формално Шахов е независим кандидат, но в разговора пролича, че смята да подкрепи в Радата Петро Порошенко.

„Днес хората свързват президента с мир, а пък са уморени от войната и трябва да си починат. Кандидатите с агресивна риторика като Олег Ляшко постепенно ще губят популярност“, предсказва нашият събеседник.

Именно президентските привърженици ще са „гълъби на мира“ в новия парламент, смята и киевският аналитик Михайло Погребински.

„В Радата ще има само една „партия на мира“ – това е „Блокът на Петро Порошенко“. Всички останали групи ще се насочат към войнствено-патриотичната ниша, ще критикуват президента, че е твърде мекошав, че прави отстъпки на Донбас и скланя на договорки с Владимир Путин“, казва наблюдателят.

Един обречен парламент

Днешната украинска политика крие още един парадокс: дори изборният успех съвсем не гарантира на държавния глава, че ще се оправя лесно с Върховната рада.

„В последна сметка Порошенко няма на кого да се опре. Липсата на екип винаги е била негова ахилесова пета и сега проблемът се изостри повече отвсякога – обяснява Дмитро Джангиров. – Президентът включи в листата си твърде много активисти от Майдана, на които едва ли ще може да разчита. Трудно си представям как тези хора ще спазват фракционната дисциплина и ще подкрепят Порошенко без уговорки. Дори сега някои бъдещи депутати от листите му критикуват закони, предложени от президента.“

Повечето запитани от „Комерсант“ експерти и политици не вярват новата Рада да бъде управляема. Малцина допускат възможността да оцелее до края на мандата си.

„Новият парламент ще изтрае година-година и половина, после ще бъде разпуснат – прогнозира комунистът Олександър Голуб от днешната Рада. – А най-страшното може да се случи още преди Нова година. Депутатският корпус да излезе премного радикален и някое решение да стане повод за подновяване на бойните действия. Ако например отмени новоприетите закони на Порошенко за специален статут на редица райони в Донецка и Луганска област.“

Не хранят илюзии дори онези, които сами напират към новата Рада. „Този парламент ще бъде я разстрелян, я разпъден“ – горчиво се шегува кандидат-депутатът Сергий Шахов от листата на президентския блок. А може би хич не се и шегува.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.