Кой финансира „Ислямска държава“ – факти и въпросителни

БТА

Шериатът се налага с оръжие в ръка. Кадър от филма на Вайс нюз

В началото на юни, два дни преди Мосул да падне в ръцете на „Ислямска държава“, иракски следователи изкопчват важна информация от заловен мъж, известен с името Абу Хаджар – той се огъва на разпита и предава началника на военния съвет на радикалната групировка – Абдул Рахман ал Билауи. Няколко часа по-късно Билауи, на когото Хаджар служил като куриер, е намерен мъртъв в къщата си скривалище близо до Мосул.

Там иракските сили изземат повече от 160 флашки с най-детайлната информация, известна до момента за терористичната групировка, включително имена и псевдоними на всички чуждестранни бойци, високопоставени лидери и финансово счетоводство, съобщи през юни в. „Гардиън“. [1] Служител по разузнаването разкрива пред британския вестник, че преди да превземе Мосул, групировката е разполагала с 875 милиона щатски долара.

Ислямска държава (по онова време бе със старото си име „Ислямска държава в Ирак и Леванта“) стана най-богатата терористична групировка на света за всички времена още когато в нощта на 9 юни превзе Мосул и задигна от централната банка 500 милиарда иракски динара (429 милиона долара) и още милиони динари от други банки в иракския град – информация, потвърдена от губернатора на провинция Ниневия Асил ан Нуджайфи.

Преди „Ислямска държава“ да нахлуе в Ирак, тя вече контролираше няколко петролни находища в разкъсваната от гражданската война Сирия и според списание „Форчън“ е спечелила няколко десетки милиона долара от продажба на антики [2]. След превземането на Мосул „Ислямска държава“ изпревари по богатство други радикални организации като Ал Каида и Хизбула, достигайки материалното състояние на някои малки страни като Тонга, Кирибати и Фолклендските острови, писа британското издание Ай Би Таймс.

Сред ключовите финансови транзакции, които са подробно описани на гореспоменатите флашки, е незаконната търговия на Ислямска държава с антики. Само в една област в Сирия групировката се смята, че е спечелила 36 милиона долара от дейности като контрабанда на откраднати артефакти, някои от които са отпреди 8000 години. От началото на сирийската гражданска война мародери са разграбили много от значимите археологически обекти в страната. Голяма част от историческите и културни обекти в Сирия, включително места, обявени за част от културното наследство на ЮНЕСКО като древния град Апамея, се намират в зони на военни действия, а това ги прави уязвими към мародерство.

Сам Харди, археолог в Юнивърсити колидж в Лондон, който изучава незаконната търговия с антики, отбелязва, че бунтовниците и членовете на паравоенни групировки влизат на пазара по най-малко три начина: ръководят мрежа за трафик, оказват логистична помощ на контрабандисти или облагат с данък трафикантите, които превозват откраднати артефакти през тяхна територия, пише сп. „Нешънъл джиографик“.[3]

Най-големият източник на приходи за Ислямска държава обаче е петролът. Преди началото на ръководените от САЩ въздушни удари в Ирак и Сирия групировката контролираше 11 петролни находища в двете страни. [4] Затова сегашните нападения са насочени именно към тях. Друг начин, по който Ислямска държава се сдобива с петрол, е директно източване от тръбите на нефтопроводи или разграбване на петролни хранилища.

Предполага се, че с продажбата на черно на пазарите в Ирак, Турция и Йордания на цени, започващи от 25 долара за барел, при пазарна цена на „черното злато“ от около 100 долара за барел, печалбата на групировката е достигала близо 1 милион долара на ден.[5] Тъй като Багдад, Анкара и Аман официално са поели ангажимент да пресекат средствата за финансиране на „Ислямска държава“ и да не купуват петрол от нея, продажбата се извършва чрез стройно организирана мрежа от иракски и кюрдски прекупвачи, контрабандисти и официални търговци.

Това, което не може да се каже със сигурност, е кои са чуждестранните спонсори на „Ислямска държава“. В много медии се лансира тезата, че преди групировката да започне да се самоиздържа, богати бизнесмени от някои държави от Персийския залив са я финансирали. Проучване на изследователския център „РАНД корпорейшън“ обаче показва, че между 2005 и 2010 г. приходите от външни спонсори са били едва 5 процента от оперативния бюджет на групировката, а останалата сума е била набирана в Ирак от откупи при отвличания и рекет.[6]

В изследвания период различните клетки на групировката е трябвало да пращат до 20 процента от приходите от отвличания, рекет и други дейности на по-високото ниво в йерархията на групата. По-високопоставените командири са преразпределяли средствата на локални клетки, които са във финансово затруднение или им трябват пари да извършват нападения.

„Западни длъжностни лица ни питаха как така ислямисите вземат оттук 50 хиляди, оттам 20 хиляди. Сега те знаят и ние знаем. Сами са си ги спечелили. Никоя държава не стои зад тях. Те просто нямат нужда от такава“, пише в. „Гардиън“, цитирайки източник от иракските служби за сигурност във връзка с информацията, че „Ислямска държава“ е спечелила 36 милиона долара от продажбата на антики, откраднати в областта Ал Набук в Сирия.

Различен отговор обаче дава Майкъл Стивънс, директор на офиса в Катар на британския Кралски институт за отбрана и сигурност (RUSI). Действително обвинението, което чувам, е, че Катар, Турция и Саудитска Арабия са еднолично отговорни за съществуването на групировката. Истината обаче е малко по-сложна и има нужда от по-задълбочен анализ, каза той, цитиран от Би Би Си. [7]

Вярно е, че някои богати хора от Персийския залив финансират екстремистки групировки в Сирия, много от тях просто грабват плик с пари, отиват в Турция и дават милиони долари наведнъж. Тази практика бе честа през 2012 и 2013 г., но след това нейната честота намаля и през 2014 г. представлява нищожен процент от всички приходи, които се стичат в касата на „Ислямска държава“.

Вярно е също така, че Саудитска Арабия и Катар, вярвайки, че сирийският президент Башар Асад скоро ще падне от власт и че сунитският политически ислям е единственият двигател на техните политически цели, финансираха групировки, които имаха откровено ислямистки профил. Всички си мислеха, че това ще ускори идването на края на режима на Асад.

Когато обаче Ислямска държава стана твърде силна през 2013 г., тези групи или бяха пометени от нея, или решиха, че е по-добре да преминат на страната на победителите и просто дезертираха, като отнесоха със себе си оръжията и парите си, посочи Стивънс. Според него наивната политика на Катар е довела до това катарски пари и оръжия да отидат в ръцете на „Ислямска държава“, а решимостта на Саудитска Арабия да свали от власт Асад е довела до избора на неправилни съюзници.

Трябва да измине известно време, за да се направи оценка какви са пораженията върху изградените схеми, от които печели „Ислямска държава“, след въздушните удари на международната коалиция, водена от САЩ. Едно обаче е ясно – военната операция нито ще спре финансирането на радикални групировки в Близкия изток, нито ще ги унищожи.

Нека припомним какво стана преди две години с френската военна операция „Сервал“ срещу „Ал Каида в Ислямски Магреб“. Оцелелите бойци на АКМИ просто се сляха с цивилното население или напуснаха Мали през слабо охраняваните граници със съседните държави. Същото вероятно ще стане в Ирак и в Сирия – джихадистите ще намерят своя нов бастион в най-близката държава със слаба централна власт, в която да могат да експлоатират междурелигиозното напрежение и желанието на някои кръгове да се домогнат до властта.

Още по-опасно за Европа е, че там се бият около 2000 души от европейски произход, за които най-логичното укритие е да се опитат да се върнат по своите държави, под претекст че се връщат към нормалния си живот. А това кара европейците със свито сърце да си спомнят атентатите в Мадрид от 2004 г. и в Лондон от 2005 година.

Страхът, който всеки ден всяват политици, анализатори и експерти по сигурността за опасност от тероризъм в ЕС и атаки срещу американски цели, е добър повод за държавите да засилят програмите си за следене и контрол, а за нас ще става все по-голям лукс да избираме между сигурността и неприкосновеността на личния си живот.

БТА

[1] http: www.theguardian.com world 2014 jun 15 iraq-isis-arrest -jihadists-wealth-power
[2] http: fortune.com 2014 07 24 isis-guns-oil
[3]http: news.nationalgeographic.com news 2014 06 140626 -isis-insurgents-syria-iraq-looting-antiquities-archaeology
[4] http: www.theguardian.com world 2014 sep 25 us-air-strikes -islamic-state-oil-isis
[5]http: www.iraqoilreport.com security energy-sector isis -earning-1-million-per-day-iraqi-oil-smuggling-12657 [
6]http: www.mcclatchydc.com 2014 06 23 231223_records-show -how-iraqi-extremists.html?rh=1
[7] http: www.bbc.com news world-middle-east-29004253

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.