Какво се случва в Хонконг
Китай възприема подхода на Владимир Путин към демокрацията, констатира „Вашингтон пост“ по повод силовите средства, които властите в Хонконг използват срещу продемократичните демонстранти. Според вестника китайският президент Си Цзинпин подновява усилията си да потисне гражданските организации и да изолира Китай от „подривни“ западни идеи като демокрация и свобода на изразяването.
Отдавна започналата кампания на ръководството в Пекин срещу гражданското общество придоби особена интензивност след масовите протести в Украйна, свалили от власт президента Виктор Янукович. В това затягане на хватката Китай сякаш ползва наръчника на руския президент Путин, който преди две години разпореди да бъде установен контрол върху неправителствените организации (НПО) и ги лиши от способността да осъществяват промени в обществото, пише вашингтонското издание.
Според него сега стои въпросът дали демонстрациите в специалния административен район Хонконг ще засилят допълнително тази офанзива на централното правителство на територията на континентален Китай. По думите на Сяо Шу, гост преподавател в Колумбийския университет, президентът Си Цзинпин „не иска да върви по пътя на Мао, но не приема и западната демокрация“. „Така че Си ще следва третия път – демокрацията в Путинов стил, контролираната демокрация, – като закрива непокорните НПО-та, и подкрепя онези, които са полезни за правителството“, твърди експертът.
Изобщо това лято бе дълго и горещо за членовете на НПО общността в Китай, които често бяха канени на „чашка чай“, евфемистично название на разпитите в службите за сигурност, заключава „Вашингтон пост“. Вестникът припомня, че шпионирането и подозрителността от страна на властите са факт в живота на всеки, който работи за гражданското общество в Китай, но подчертава, че тази години разпитите са станали по-чести, по-агресивни и са били съсредоточени върху чуждестранните източници на финансиране.
„Ню Йорк таймс“ привлича вниманието към обстоятелството, че протестите в Хонконг нямат обособен лидер или лидери, а са дело на самоорганизирали се предимно млади хора, които са нямали нужда от месеците планиране, нужни на ветераните от хонконгското продемократично движение. Спонтанната, „идваща отдолу“ природа на протеста е една от неговите силни страни, смята вестникът, тъй като демонстрантите се адаптират бързо към обстановката и се сдобиват с предимство пред правителството. Но това може да попречи на разнородното движение да приеме евентуален компромис, предложен от властите.
Масовите седящи протести – вкл. и „спящи“ на по-твърдолинейните демонстранти – в няколко квартала на Хонконг представляват едно от най-големите и най-неочакваните предизвикателства пред китайското ръководство от години насам, отбелязва нюйоркското издание. Държавните медии в Китай описват протестите с настояване за свободни избори в Хонконг като плод на конспирация на Запада, която цели свалянето на компартията. Но лидерите в Пекин и Хонконг всъщност са изправени пред нещо още по-враждебно за партийното мислене – аморфното движение не следва нито лидер, нито дневен ред, заключава „Ню Йорк таймс.
Лондонският „Гардиън“ припомня, че протестите в Хонконг са започнали заради очакваната намеса на централните власти в изборите за главен администратор на Хонконг, предвидени за 2017 г. Но според вестника това разместване на пластовете в Хонконг е по-сложно, отколкото изглежда. В продължение на 155 години до придаването му на Китай през 1997 г. Хонконг е британска колония, отнета от Китай в края на първата опиумна война. Всичките нейно губернатори са били назначавани от британското правителство. Въпреки че в течение на времето Хонконг се е сдобил с върховенство на закона и право на протести, в колонията никога не е имало някакво подобие на демокрация. Хонконг бе управляван от 6000 мили разстояние, от Лондон, пише „Гардиън“.
Според вестника идеята за някаква демокрация за пръв път е била въведена от китайското правителство. През 90-те години то прие Основен закон (конституция) на Хонконг, в който бе залегнал ангажиментът, че през 2017 г. главният администратор на провинцията ще бъде избран на общи избори. В закона са споменава, че номинирането на кандидатите в тези избори ще бъде работа на специална комисия, посочва „Гардиън“.
БТА