Хърватия и ЕС – каква е разликата след една година членство?

Фойерверки, фанфари и хорово изпълнение на „Ода на радостта“ възвестиха влизането на Хърватия в Европейския съюз миналата година. Но празнуването не трая дълго.

Страната все още тъне в безкрайна рецесия, която изкушава и най-трезвия хърватин да обърне чаша ракия.

Сега изглежда неизбежно Хърватия да е в рецесия и през 2015 г. за шеста поредна година. И намирането на изход далеч не е проста задача.

През миналия месец анализаторите споменаваха възможността Брюксел и Международният валутен фонд да й предложат програма за икономическо подпомагане. Ще зависи от това дали Хърватия ще може да съкрати значително държавните разходи и да стимулира бизнеса.

Първото изглежда малко вероятно. Съкращаването на държавните разходи ще бъде политически пагубно преди предстоящите избори в края на следващата година.

Що се отнася до бизнеса, Хърватия изглежда още не е стъпила на краката си, след като десетки години е била част от комунистическа Югославия.

Въпреки че членството в ЕС теоретично й осигурява достъп до различни фондове за малките и средните предприятия, действителното усвояване на тези средства може да бъде предизвикателство.

Иво Фриганович вдига вежди и бавно изпуска дима от цигарата си, обмисляйки ребуса, пред който са изправени хърватските бизнесмени. Той е директор за иновации в ХАМАГ-БИКРО, правителствена агенция, грижеща се за насърчаването на новите бизнеси с фокус върху науката и технологиите.

Преди присъединяването към ЕС той предупреди, че Хърватия е „неграмотна в областта на условията за бизнес“, а сега с неудоволствие отбелязва, че изглежда много малко се е променило. По-специално той е притеснен, че страната още не се е възползвала от структурните фондове на ЕС, за да даде на компаниите тласък в правилната посока.

„Още сме в процес на подготовка на документите, които ще ни позволят да използваме структурните фондове на Европейската комисия. Говорим за малко повече от милиард евро на година. Това ще даде възможност за несравнимо по-добро финансиране на разработването на нови продукти от малките и средните предприятия в Хърватия“, казва той.

Поне местните очаквания от членството ЕС в началото бяха ниски. Процесът на присъединяване, който отне повече от десетилетие, развали първоначалните романтични представи. Финансовата криза, която обхвана цяла Европа през 2008 г., остави само най-слепите оптимисти да вярват, че членството ще предложи универсален лек за хърватските икономически болести.

И все пак Хървое Марушич, заместник-министър на външните работи и европейската интеграция, се опитва да открие нещо позитивно в европейската авантюра на страната.

„Ние най-накрая станахме част от общия пазар с всичките му свободи. Собствениците на компании ми казват, че са големи оптимисти, че веднага са усетили предимствата му и сега е много по-лесно да се прави бизнес, отколкото преди членството“, казва той.

Но с тези свободи идва и отговорността. Сега Хърватия трябва да се приспособи към по-строгите изисквания на програмата за координиране на икономическата политика, известна като Европейски семестър. За една страна и едно правителство, свикнали да вземат собствени решения, са нужни доста усилия, за да се приспособят.

„Не сме достатъчно добре подготвени, за да бъдем икономически конкурентоспособни на европейския пазар“, признава г-н Марушич. „Трябва да намерим трудното равновесие между бюджетна дисциплина, икономии и растеж. В миналото икономическите политики бяха доста безотговорни. Но Семестърът е много добър инструмент за по-голяма дисциплина.“

Дори най-ревностните привърженици на хърватското членство в ЕС изглеждат малко разколебани от опита от членството. Президентът на местния клон на Европейското движение Наташа Оуенс казва, че за някои хора е трудно да възприемат пропастта между идеала и реалността.

„Моите очаквания се изпълниха, защото, мисля, бях запозната с това какво мога да очаквам. Но много граждани имаха грешна представа и грешни очаквания. Те просто виждаха ЕС като голяма банка, която ще ни помага, без ние да правим нищо“, казва тя.

Но ако за някои опитът от първата година след присъединяването към ЕС е бил неприятна изненада, г-жа Оуенс вярва, че членството тепърва ще донесе дългосрочна полза.

„Ще отнеме време просто да разберем, че сме част от една голяма система. Сега имаме възможността да използваме законите и другите предимства в полза на бизнеса и всекидневния живот. Трябва да се концентрираме върху проблемите си – да си напишем домашното – и тогава можем да се придвижим напред и да имаме по-голяма полза от членството в ЕС.“

За някои членството вече е просто удоволствие. В малкото градче Воднян ирландският архитект Пол О’Грейди гордо посреща посетители в проектираната от него изложбена зала, за да им покаже и продаде висококачествен зехтин, произведен от неговия хърватски тъст Силвано Пухлар.

След като опитат различни видове от златистозелената течност, малко клиенти излизат без бутилка или две. Но продажбата на по-големи количества на страни от ЕС изведнъж е станала много по-лесна за „Брист олив ойл“. „Вече няма огромно количество документация. Преди беше много сложно“, казва Пол.

„Брист“ е един от многото производители на зехтин в Истрия в северозападната част на Хърватия, които се опитват да спечелят по-широко признание за качеството на продукцията си. Изглежда членството в ЕС работи в тяхна полза.

„Мисля, че ЕС кара тукашните производители да работят по-професионално. Същевременно по-голям оптимизъм се вижда и сред младото поколение – сега те започват да виждат, че има шанс за по-големи инвестиции и подкрепа за селскостопанското производство“, казва О’Грейди.

Но дори и тук все още има резервираност. Пол казва, че трябва да бъде много по-лесно да се кандидатства за фондовете на ЕС, и смята, че Брюксел може да поеме част от отговорността за превеждането на хърватския бизнес през този процес.

Винаги е необходим период на приспособяване, особено като се има предвид бурната история на Хърватия. Но за да постигне успех в членството си в ЕС, тази малка страна ще се нужда от външна помощ – дори и да не се стигне до фалит.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.