Полумесец над Крим

„Лицата, натрупали боен опит, а същевременно запазили своя религиозен и политически заряд, при завръщане в местата на постоянното си местожителство може да станат доста опасни, застрашавайки националната сигурност на своите страни“, заяви тези дни Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Руската федерация. Думи, много актуални за Крим – покрай него Русия се сдоби и с пищен букет от най-разнообразни ислямски екстремисти.

* * *

Преди полуостровът да влезе в състава й, местният ислямистки свят представляваше пъстра, многолика картина. В Крим действаше открито и периодично провеждаше конгреси забранената в много (включително мюсюлмански) страни организация „Хизб-ут-тахрир“, повела борба за изграждане на световен ислямски халифат според шериатските закони.

Службата за сигурност на Украйна (ССУ) арестуваше от време на време вербовчици и пропагандисти от „Таблиги Джамаат“ – пакистанска по произход ислямистка структура. Случваше се да намине някой от турската националистическа пантюркистка организация „Бозкурт“ (Сивите вълци). В медиите циркулираха слухове, че редица частни татарски училища и колежи поддържат връзки със забранената турска ислямистка секта „Нурджулар“.

Защото украинското законодателство бе крайно меко към „просветните“ организации от този род – в юридически план то връзваше ръцете на МВР и ССУ. А службите имаха достатъчно поводи да действат. Както посочва например кримско-татарският обществен деец Ленур Усманов, мюсюлманската просветна организация „Ал Раид“ в Симферопол е поделение на ислямистката партия „Мюсюлмански братя“ и се използва за прикритие от уахабитите. Днес тя се представя като културен център „Съзидание“.

След референдума от 16 март (за присъединяване към Русия, б. р.) публично известните членове на „Хизб-ут-Тахрир“ напуснаха територията на Крим, защото организацията е забранена в Русия. Пантюркистката „Нурджулар“ също е в руския забранителен списък с екстремистки организации, но тя действа предимно чрез мрежа от образователни центрове. Това може би обяснява и днешния интерес на правоохранителните органи към татарското училище лицей за даровити деца в с. Танковое, където наред с други езици се учеше и турски.

„Бозкурт“ обаче, дори да действа в Крим, се държи много предпазливо: в социалните мрежи редовно се мярка характерната „вълча“ символика, примесена с постове за връзката на исляма с национализма, но нищо повече.

Изобщо Турция има традиционно силно влияние върху кримско-татарското общество. За това съдейства и васалната зависимост на някогашното Кримско ханство от Османския халифат, и фактори от новото време – турски фондации и сдружения дейно работеха на полуострова още от средата на 90-те години от миналия век.

Турската светска разновидност на исляма не изисква вярващият да се откаже от националната си идентичност в полза на религиозната. Това я прави удобна за кримските татари, честващи примерно Навруз и Хъдърлез – празници, които водят началото си от в предислямското минало.

Да припомним, че в днешна Турция – държава от НАТО, се говори за възстановяване на Османския халифат, включвал навремето и Крим. Присъединяването му към Русия не бе признато от турското ръководство. Освен това официална Анкара последователно подкрепяше сирийската опозиция; през Малоазиатския полуостров минава лъвският дял от контрабандния петрол, изнасян от бойците на „Ислямска държава“. Турция впрочем не влезе и в създадената наскоро от САЩ коалиция против ИД.

С оглед сериозното турско влияние върху кримско-татарския културен и интелектуален елит транзитът на нестабилност в Крим може да не започне от Украйна, а най-напред от южното крайбрежие на Черно море. Още повече че сред кримските татари има калени бойци, събрали военен опит в Сирия и Ирак.

През април 2013 г. научихме, че в Сирия е загинал 20-годишният кримски татарин Абдула Джепаров, вербуван от местната клетка на „Хизб-ут-тахрир“ в Крим и воювал в редиците на опозицията. Имаше и съобщения, че кримски татари се сражават в Сирия под знамената на ислямистката част „Катаиб мухаджирин“. Според тайните служби съвсем доскоро в Близкия изток са воювали общо 300 до 500 жители на Крим.

Да не забравяме също, че киевските сили, воювали в Донбас , включваха и отделна сотня*, наречена „Крим“. По данни от официалния й сайт към края на юли 2014 г., тя е подразделение от структурата на батальон „Днепър“. За тази сотня се знае, че е участвала в отбраната на Савур-Могила (срещу сепаратистките войски през август 2014 г., б. р.) и е претърпяла сериозни загуби в обкръжението край град Иловайск (Донецка област, август-септември т. г., б. р.).

В една от социалните мрежи това подразделение заявява, че не воюва за демокрация, за някоя партия или за конституцията на Украйна, не е положило клетва и дори не вдига украинското знаме. Сотнята мотивира участието си във войната само с „агресията на Русия“. Пак там се казва, че тръгне ли украинската армия да освобождава Крим, ще й помага и сотнята – но само защото полуостровът е „люлка на исляма в Украйна“.

Федералната служба за сигурност проведе неотдавна обиски в сградата на кримско-татарския Меджлис, в ред джамии и медресета на полуострова. Това сочи, че Москва преценява като твърде сериозна опасността, идеща от кримско-татарския ислямски фактор. Същото показва отчасти изявлението на министъра на отбраната Сергей Шойгу (от 16 септември, б. пр.), че в Крим ще бъде разположена пълноценна армейска групировка.

БТА

*Сотня – подразделение на казашки войски в Русия и Украйна – б.ред.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.