Пекин не знае как да реагира на Революцията на чадърите

Протест в Хонконг. Снимка: АП/БТА

След 20 години на главоломен икономически растеж Китай установява, че е в безизходица. На фона на тревогите на икономистите от „имотен балон“, огромен сенчест дълг и забавяне на промишленото производство Китай се изправя пред криза, която няма да изчезна. Неспособността на Пекин да предприеме политически реформи води до растящо недоволство в периферията на страната – Синцзян, Тибет, Тайван, а сега и Хонконг, пише в коментарна статия британският в. „Гардиън“.

Истината е, че Китай не знае как да започне смислена политическа реформа. Ако допусне по-широко участие във властта, това ще застраши еднопартийното управление, или по-точно широката система на политически назначения, която облагодетелства и върхушката в Хонконг. Пекин не може да отстъпи от позицията си, без да отправи послание за собствената си слабост към народа, което би било немислим прецедент. След 20 години икономически реформи Пекин не направи нищо, за да се подготви за неизбежните искания за политически промени. Сега тези искания са факт по улиците на Хонконг.

Въпреки че разполагаше със 17 години, откакто Великобритания върна Хонконг на Китай, да спечели подкрепата на населението и да покаже, че Пекин притежава необходимото, за да управлява жизнеспособно, открито и процъфтяващо общество, днес Китай губи Хонконг, подчертава вестникът.

Китайската комунистическа партия предупреди за „невъобразими последици“, ако продемократичните демонстрации в Хонконг продължат, пише в. „Индипендънт“. Статия в управлявания от партията вестник „Женмин жибао“, прочетена по държавната телевизия, призова хората да подкрепят правителствените усилия „решително да разположи полицейски подкрепления и да възстанови обществения ред възможно най-бързо“.

С подкрепата на китайските лидери главният администратор на Хонконг и съветниците му решиха, че най-добрата стратегия е да се надяват нарушаването на ритъма на спокойното ежедневие да обърне общественото мнение срещу продемократичното движение, отбелязва в. „Ню Йорк таймс“. Стратегията обаче крие опасности за местното и националното правителство, тъй като в действителност отстъпва инициативата на протестиращите и им дава възможност те да движат събитията.

За Китай продължителни протести може да предизвикат по-широко недоволство във вътрешността на страната, въпреки опитите на цензурите му да блокират дискусиите на събитията. Правителството в Хонконг пък рискува градът за изгуби репутацията си на стабилен финансов център и вината за това да бъде хвърлена не толкова на протестните действията, колкото върху непреклонността на правителството, допълва всекидневникът.

След първоначалната сурова реакция със сълзотворен газ в неделя, която само накара още повече демонстранти да излязат по улиците, хонконгското правителство смекчи тона, залагайки вероятно на това протестиращите „да изпуснат парата“, а обществеността постепенно да се настрои срещу тях, отбелязва в същия дух в. „Вашингтон пост“.

Той също предупреждава, че стратегията на изчакването крие рискове. Ако многочислените протести продължат седмици или месеци, китайският президент Си Цзинпин може да започне да изглежда слаб и да даде повод за критики от съперници в партията му, че е изгубил Хонконг.

Още по темата: Водачите на „революцията на чадърите“ – продукт на хонконгския елит

Франс прес

Сред тях има студент, юрист, банкер, университетски преподавател: продукт на хонконгския елит, лидерите на „революцията на чадърите“ изпитват дълбоко недоверие към Пекин и опасения, че китайското управление ще накърни обществените свободи.

Университетският преподавател Бени Тай

Доцент по право, 50-годишният Бени Тай е съосновател на продемократичното движение „Окупирай центъра с любов и мир“ (ОЦЛМ). Тай оглавява кампанията за гражданско неподчинение, чиято кулминация настъпи през уикенда с мобилизирането на десетки хиляди демонстранти.

Той създава „Окупирай центъра“ в началото на 2013 г. заедно с преподавателя по социология Чан Кинман и баптисткия пастор Чу Юмин. В края на юни „Окупирай“ организира неофициален референдум за политическите реформи, в който участваха над 800 000 избиратели. Вярвам, че един ден в Хонконг ще има демокрация, казва Тай.

Студентът по литература Алекс Чоу

Запален по китайската литература, 24-годишният Алекс Чоу казва че е почерпил демократичния си идеал от книгите. „Китайската литература отразява реалността и критикува обществото чрез словото“, казва той.

Начело на Федерацията на хонконгските студенти той призовава за конкретни действия и праволинейност за променяне на света: „Когато веднъж отстъпиш пред компромиса, си осъден да правиш компромиси завинаги“.

Тийнейджърът Джошуа Уон

Джошуа Уон е на 17 – има детско лице, голям бретон и носи очила. Той е най-младият от водачите на протестите, един от най-способните, известен с екзалтираните си речи и вкуса си към конфронтация.

„Правителствата са склонни да правят отстъпки, само когато обществото бъде обхванато от размирици“, твърди студентът, който е наясно с нещата.

Основател на организацията „Училищна група за натиск“, Уон успешно мобилизира десетки хиляди демонстранти срещу проект за въвеждане в училище на обучение по „патриотично възпитание“, което според критиците му е плод на китайска пропаганда.

Той е толкова популярен, че името му редовно се появява в жълтите издания, които обсъждат слуховете за любовния му живот.

Финансистът Едуард Чин

Едуард Чин, управител на фондове, се присъедини към „Окупирай центъра“ през март, подкрепен от могъщи финансисти, които не гледат с добро око на намесата на Пекин в икономическите работи на Хонконг. Те осъждат семействеността и корупцията на китайските бизнесмени и вложиха значителни средства за популяризиране на каузата си. „Ако имаме нужда от пари, ще ги съберем помежду си за дни. Трябва само да напишем чек“, каза наскоро за АФП Чин.

Социологът Чан Кинман

Получил образованието си в американския университет „Йейл“, 55-годишният Чан Кин-ман е специалист по китайското гражданско общество. Твърди, че е получавал смъртни заплахи заради политическата си ангажираност и вече не може да се върне в Китай. Убеден е, че „цветята (на протеста) ще продължат да разцъфват навсякъде“.

Пасторът Чу Юмин

Знакова фигура на продемократичното движение в Хонконг, пастор Чу Юмин започва кариерата си на борец за демокрация, още докато Хонконг е под британска опека. Този баптистки пастор е известен главно с това, че е помогнал на демонстранти от площад „Тянанмън“ през 1989 г. да избягат и намерят убежище в Хонконг.

За отбелязване е, че трима от главните водачи на продемократичното движение – Чу, Тай и Чин – са християни.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.