Демокрация в Либия – само по рецепта на Кадафи

Муамар Кадафи изигра успешно картите си с пазарлъците за обезщетенията за атентата над Локърби и освобождаването на българските медици. Сега той е партньор на Запада и едва ли ще слезе от поста си. Снимка: Ройтерс

Либия държеше първа да огласи новината, че Кондолиза Райс ще посети Триполи. “Не бързайте толкова” отговори Държавният департамент. “Преди това трябва да уредим някои висящи въпроси като закъснялото обезщетяване на жертвите на атентата над Локърби през 1989 година, когато при експлозията на „Боинг“ на „ПанАм“ загинаха 270 души.” Либия се съгласи да изплати сумите и продължи да твърди, че е невинна.le_figaro.gif

Триполи разглежда тези 2,7 милиарда долара като входен билет за международната общност. Така третира и освобождаването на българските медицински сестри, на които полковник Кадафи позволи да се върнат в родината си, но продължи да ги обвинява за невероятното престъпление “умишлено заразяване със СПИН на повече от 400 либийски деца”.

Тези добре водени пазарлъци позволяват на революционера, завзел властта „за да отмъсти за накърнената чест“ на арабите, да поддържа мистичния образ на бунтаря срещу Запада.

Припряността на либийското правителство да опъне червения килим под краката на американски министър обаче е показателна за действителното състояние на нещата. Либия, която на 1 септември отпразнува 38-та годишнина от „славната революция“, се превръща в стратегически коз за Запада, чиито интереси не са от вчера. През 1804 година в Триполи дебаркират американски морски пехотинци, защото Вашингтон е уморен да плаща годишен налог от 250 000 долара на турско-арабския диктатор – пашата на някогашна Триполитания Юсуф Караманли – за да не праща пиратите си срещу американския търговски флот.

Случаят с медицинските сестри свидетелства за горчивата участ на традициите по тези места. Белият дом успя да накара Либия да изостави ядрената си програма едва след като през 1986 година бомбардира Триполи и заплаши Муамар Кадафи със съдбата на Саддам Хюсеин. Има и много други неща. Като премия, либийските тайни служби се сдобиха с ключовете на „пакистанската технология“, благодарение на която Кадафи беше на път да създаде атомно оръжие.

Сътрудничеството между Либия и Запада не се изчерпва с това. ЦРУ вече има достъп до някои съвещания на либийските разузнавателни служби, които му предоставят досиетата си за джихадистите и всякакъв вид терористи. Западът се нуждае и от либийската благосклонност в Африка. Муамар Кадафи си запазва влиянието над обширните пространства на Сахара, където Вашингтон се опасява, че може да възникне тилова база на Ал Кайда, особено след като след вдигането на ембаргото и краят на кризата с медицинските сестри либийската армия ще има възможност да се превъоръжи. От Триполи се нуждаят и средиземноморските страни, за да овладеят потока от нелегални имигранти, които либийската полиция оставя да стигнат до Европа всеки път, когато иска да изтъкне някоя претенция.

Сейф ал Ислам започна да говори за конституция с разрешение на баща си. “Промените” обаче са насочени основно към укрепване на властта на Муамар Кадафи. Снимка: комерсант.ру

Възможно ли е обаче промени в Либия да настъпят без вътрешна реформа? Страната си остава политически НЛО, чийто добронамерен, но без официални отговорности „водач“ се опира на „революционни комитети“, гаранти на идеологията, а народът се самоуправлява чрез „народни комитети“. В действителност Муамар Кадафи властва благодарение на сложна система, обвързваща с клетви за вярност хора и племенни общности, криещи се донякъде зад схемата на революционните комитети.

Това разпределение на облаги и постове позволява гражданският мир да бъде купен. Социалистическата идеология на „Малката зелена книжка“ пострада тежко от либерализирането на търговията на дребно и на земеделието. Улеснени бяха и чуждестранните инвеститори. Появи се класа на новобогаташите, гравитиращи около властта и петролните ресурси.

Развиваща се Либия обаче съжителства с някогашната – тази на държавните магазини и субсидираното производство. Вождът на революцията напълно съзнава, че системата му е пред издихание. Това е и причината да позволи на сина си Сейф ал Ислам да заговори за Конституция. Предложените промени са скромни и най-вече в улеснение на икономическия живот: създаване на централна банка, на „независими“ медии (Сейф ал Ислам учреди пресгрупа), съвременно правосъдие. Синът обаче подчерта, че водещата „червена линия“ си остава властта на баща му.

Така че въпросът за реформите в Либия се свежда до укрепването на либийската система на „пряка демокрация“, при която създаването на политически партии не е на дневен ред. Остава да узнаем дали 67-годишният водач ще се задоволи с ролята на обикновен „президент“ със символични правомощия, която някои биха желали той да играе, а също дали модерните институции могат да заменят за една нощ правителството с консенсус, за какъвто вождът преговаряше неуморно с племената, старата революционна гвардия и жадуващите обновление млади лидери.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.