Кой как надува цената на тока и могат ли ЕРП да надписват сметката?

Защо регулираният пазар на електроенергия се харесва на производители, но не и на потребители

Цената на тока е взривоопасен въпрос в България. Снимка: hdwallpapersinn.com

На първи октомври ДКЕВР окончателно одобри 9.79-процентното увеличение на сметките за ток. По такъв начин регулаторът, чиито състав беше обновен от служебното правителство, направи реверанс към следващия кабинет, на който няма да се налага да взема непопулярното, но неизбежно решение за увеличение на цената на тока, от гледна точка на функциониращата у нас енергийна система.
Въпреки тази дребна услуга, не е сигурно дали отново бумерангът на народното недоволство няма да се обърне към правителството, защото поради държавното регулиране на цените на електричеството, номерът за противопоставяне на двата края на веригата клиентите срещу ЕРП-тата (енергоразпределителните дружества), не минава. Отдавна е ясно, че кучето е заровено другаде.
През 2013-та, когато кабинетът на Борисов подаде оставка заради сметките за ток, ДКЕВР беше залята с рекордното количество от 8000 жалби до края на третото тримесечие.
„Жалбите срещу ЕРП-та са с различно естество: качество на електроенергията; чести прекъсвания на захранването; корекция на сметки“, обяснява Илиян Илиев, член на ДКЕВР с ресор „Електроразпределение“.
За същото тримесечие на 2014 г. има 800 жалби, 10 пъти намаление, което Илиев обяснява с инициираната разяснителна кампания от страна на регулатора за битови и стопански абонати на електро- ВИК и топло-разпределителни дружества. До момента тя е проведена в 9 областни центъра (или около 1/3 от общо 28) и предстои да обхване и оставащите 19. Все пак, освен разяснителната кампания и положените усилия от членовете на регулатора, не може да изключим от логичните причини за спада на жалбите и ролята на политическите решения за занижаване на цената на електричеството.

ДКЕВР: Повечето жалби срещу ЕРП-тата са основателни

Около 60% от заведените от началото на годината жалби са били основателни, поясни още Илиев. Въпреки това, ДКЕВР е втора инстанция, т.е. потребителите трябва да отнесат оплакването си първо към ЕРП-то и ако не получат отговор или ако не са удовлетворени, могат да се обърнат към регулатора. „От средата на 2013-та, ДКЕВР не разглежда жалбите по документи, а прави и много проверки на място, особено ако се касае за прекъсване изключване на напрежението или за колебания“, казва още той. Контролът на качеството е възможен, пояснява Илиев. В таблото, където е електромера се монтират уреди на ЕРП-то и на регулатора, които независимо измерват напрежението на всеки 15 минути в продължение на 7-дневен срок. А честите изключвания на тока се доказват и от диспечерския дневник на оператора.

Завишеното отчитане е рядкост и лесно се установява

В повечето случаи жалбите за завишено отчитане са неоснователни, коментира членът на ДКЕВР Илиян Илиев. В рамките на година и половина – две е имало само две такива основателни жалби. Въпреки това, уредите за отчитане могат да се повредят. Ако клиентът има съмнение, че електромерът му отчита повече, може да подаде жалба и да не заплаща спорната сметка, като вариантите за проверка са два – може да поиска от оператора да монтира друг, еталонен уред, с който да се направи контролно измерване на изразходваната енергия. Възможно е също клиентът да поиска електромерът му да бъда изпратен на експертиза в Българския институт по метрология (БИМ). Услугата е платена и при повечето домашни абонати (които ползват 1-фазен ток) цената е 60 лв., които се възстановяват, ако се установи, че уредът е неизправен. При демонтажа, електромерът се пломбира и поставя в безшевен чувал. Изготвя се и констативен протокол. Манипулации от страна на оператора не са възможни.

Може ли операторът да манипулира електронните електромери?

Преди няколко месеца в интернет почти кампанийно се разпространяваше информацията, че новите електронни електромери, които наскоро бяха монтирани на повечето потребители, са ненадеждни, защото позволяват на оператора да влиза в системния режим и да задава коефициенти, което води до завишаване не сметките.
„По инициатива на гражданско сдружение, ДЕКВР провежда експертиза на използваните еднофазни и трифазни електромери, която още не е завършена. Взети са съответно по един електромер от всеки вид от операторите ЧЕЗ, EVN и „ЕнергоПро“ и са занесени за експертиза в БИМ. Все още се очакват резултатите от страна на БИМ за „ЕнергоПро“, а за ЧЕЗ и EVN можем да заявим, че не е възможно влизане в системния режим на най-разпространените битови електромери – еднофазните,“ категоричен е Илиев. Но при трифазните електромери, задаването на коефициенти е възможно. Прави се еднократно, при монтаж, а всяка следваща промяна на коефициентите си личи в сметките и може да бъде сторнирана, казва още той.
Еднофазните електромери могат да бъдат манипулирани само със физическа намеса. Интернет изобилства с всякакви обяви „как да си го върнем на ЕРП-тата“ – предлагат се чипове и др. подобни „подобрения“, които карат електромера да отчита по-малко. Въпросът е, че когато електромерът бъде „обработен“, това не можа да остане скрито от инкасаторите на оператора, защото въздействието изисква отваряне на устройството, което по закон е пломбирано от БИМ и от оператора. Те не могат да докажат кражбата, защото не са хванали потребителя „в крачка“ как човърка уреда с отверка. Логиката сочи, че ако електромерът на даден клиент е „подобрен“, той няма как да няма нищо общо. Въпреки това ЕРП-тата са с вързани ръце. Ако операторът установи физическа намеса, или че електромерът не отчита потребление, може да го замени с друг. В такъв случай те са възприели практиката да съставят констативен протокол и да се опитат да си върнат загубата, като напишат произволна изравнителна сума за три месеца назад.
„В този случай жалбите до ЕРП-то и ДКЕВР са безрезултатни,“ казва адвокат Ирина Константинова, която често се явява като представител на клиентите в подобни дела. „В съда задълженията отпадат, защото сумата, записана в констативния протокол е определена едностранно и операторът не може да докаже какво е количеството на неотчетената енергия,“ обяснява още тя.

Все пак, кой надписва сметките?

Надписва ги СИСТЕМАТА, при която потребителят поема неефективните разходи по веригата. Доскоро потребителят беше единственият потърпевш, но след падането на правителството на ГЕРБ, част от бремето, под формата на намаляване на цените, отнесоха и ЕРП-тата. Те разбира се, успяха да се защитят като отказаха да платят дължимото на НЕК.

1.    Първият балон – На енергийния пазар у нас се търгуват предварително договорени количества енергия. При разминаване между прогнозните количества и реалното потребление, тъй като електричеството не можа да се складира, се налага някой да плати загубите и те се вкарват в цената за крайния клиент.
2.    Балон номер две – Производството и разпределението на енергия у нас са силно концентрирани, а НЕК играе ролята на разпределител по отношение на пазара на едро: купува енергията по регулирани и цени и после я продава пак по регулирани цени на операторите. Това от една страна вдига административните разходи, а от друга – създава условия за допълнително оскъпяване. Ценообразуването се прави от ДКЕВР, като ясно личи тенденцията за закупуване на скъпа енергия и продаване на евтина. Така балансът на НЕК няма как да излезе и вариантите са натрупване на големи загуби в НЕК или балансиране на загубите през цената за крайните клиенти.
3.    Балон номер три – т. нар. „студен резерв“ или допълнителното количество енергия, което НЕК надкупува, за да включи в електрическия грид при необходимост (бел. ред. – това са електроцентрали, които се поддържат в готовност, за да бъдат включени при недостиг на електроенергия в системата в пикови моменти или при аварийни прекъсвания на други мощности). Плаща се отново от крайния по веригата.
4.    Балонът непрекъснато се надува от включване на нови производители на „зелена енергия“.

Вероятно, промени в начина, по който функционира пазарът и реална либерализация биха довели до по-ниски цени за крайния потребител, но пък това няма да се хареса производителите, които се чувстват комфортно в регулирания пазар.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.