България цяла е като Горни Лом, 25 години утилизира комунизма и гърми

Взривът в Горни Лом е деветият в подобни заводи за последните 15 години. Бил и трети поред в същото предприятие.
Това е симптом за болна държава. За болна нация.

Като основна причина за аварията в Чернобил навремето в доклада е посочена не техниката, не конструкцията на реактори и т. н., а „липса на култура за безопасност”.
Така е и там, в бедното село Горни Лом в Северозапада. Имало нарушени нормативи, изисквания и т. н. Това не е вина на един човек. Това е култура. Собствениците на предприятието със сигурност нещо са нарушавали, но и работникът, който е обучаван (добре или зле), също не спазва изисквания.

Кое у нас не е на принципа – може и така? Къде не минават компромиси? Къде не нарушават изисквания, нормативи, правила въобще?

Навсякъде е така.
В Горни лом загинаха 15 души, но същата тази липса на култура за безопасност, липса на култура за организация и контрол въобще, произвежда непрекъснати взривове в държавата във всички сфери.

Тази есен стават 25 години от падането на комунизма, на една строго организирана тоталитарна държава. Падането й у нас се превърна в разпад на държавата, вместо в изграждане на нова държава. Българите вече 25 години утилизират комунизма и се самовзривиха. 20 процента от населението емигрира. Останалите се мъчат безрезултатно да създадат икономика върху руините на взривената. Експериментите продължават. Държавата продължава да гори и да се разпада, реципрочно на все по-горещи политически страсти. Политиката у нас се е превърнала в ожесточени истерични обвинения към противника. В стремеж да се наложиш над другия, вместо да търсиш баланс на интереси в обществото и прагматични решения.

След подобни инциденти и аварии, от години медии истерично следят дали някой министър, премиер, е отишъл на място. Задават драматични въпроси – къде е този, къде е онзи в такъв момент?
От своя страна политиците използват всяка авария да се появят сред хората в някое наводнение, при някоя катастрофа, за да ги снимат медиите.
Така навремето един премиер, Виденов, го отнесе, че играл хоро на фолклорен фестивал, докато имало загинали войници. Един министър го отнесе, че бил на светско събитие с манекенки, докато имало престрелки с убити полицаи. Президентът Първанов се чудеше как да се оправдава, че не е бил на лов на другия ден след пожар във влак с жертви. И т. н.

Сега премиерът не се появи там. Медиите не реагираха.
Няколко часа след взрива министри и бизнес елит се радваха във ВИП ложата на мача с „Реал Мадрид” в София (виж тук). Никой не се възмути – кво толкова. Аршинът е двоен.
Но вестници усърдно цитираха бившата министърка Деси (както я нарича Борисов), която се появи на мястото на взрива и се опита да се изказва като пресаташе по спасителните акции (виж тук).

Държавата си гори.
Тя е като дупката в Горни Лом, но не се усещаме, защото вече сме на парчета и хвърчим във въздуха.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.