Срамът ни вече е световна новина и факт

Димо Райков. Снимка: личен архив

„Изоставен и отвратен, българският народ вече няма доверие в политическите си лидери…“ (из френския печат)

Може ли някой да ми каже, какво би си помислил един нормален човек на планетата, когато прочете, и то днес, в 21 век, подобни думи за един народ, за една страна, и то членка на ЕС…

Да не говорим, че някои от данните, публикувани в чуждата преса, например, за средната заплата, не са верни. Знаем колко са получавали взривените, нали? А и в цял свят мерило за стандарт е не средната заплата, нещо много удобно за нашите политици, а минималната заплата.

А знаете какво е тя, нали? Стотина евро…Ами минималната пенсия – 50 евро, че и по-малко май е тази по болест, която получават един милион и триста хиляди българи… Знаем и колко българи, милиони, живеят с под 200 лева, тоест 100 евро на месец, а и под 75 евро, минималната надница на една непрестижна професия в Европа, същата Европа, на която ние сме „членове“. Членове само на хартия.

Знаете ли какъв е прагът за бедност във Франция, също член на ЕС – 900 евро на човек!!! Значи 1800 лева на човек, под тази сума той вече е беден и държавата му дава безплатно парички, храна, квартира,че и безплатна почивка, че и билети за концерти, че и… Да продължавам ли… Защо ли да продължавам, когато веднага някой „богат“ и всезнаещ нашенец ще ревне, псувайки под гъст мустак – айде бе, стига лъжи…

Вчера цели три часа Кристалина Георгиева говори в Брюксел, равно и сресано говорене, по брюкселски, питаха я и Пирински, и то на английски език, да, синчетата и щерките знаят чужди езици, а и още някои световнонеизвестни нашенски евродепутати. И никой не спомена за това, което вчера и днес френската преса в десетки публикации, аз поне такова нещо до този момент не бях виждал, както и в цял свят, съобщава с потрес.

Знаете ли какво значи днес да бъдеш българин в Париж?

Ами ако тези чужденци знаят и пълната истина, точните факти, ако те дойдат на място, особено в провинцията, ако отидат в това село Горни Лом и десетките му, стотиците му подобни, ако видят призраците там с уста-дупки, ако влязат в някоя нашенска кръчма, от ония, с кюмбетата и чашките с шльоковица, с оплютите от мухите подолия на пердета, какво ли тогава ще напишат…

Да, трябва да си го признаем.

Аборигените на Европа… Бавноразвиващите се… Както отдавна ни наричат на Запад.
– Че какви може да бъдете, щом при такъв „живот“ и при такава беднотия, и то вече 25 години свобода, вие нищо не правите, а всячески я поддържате – така ми каза преди време един мой съсед-французин, така ми каза и великият Стефан Хесел…

И ме гледаха с такова съжаление – все едно съм от друга планета…И се отдръпнаха веднага от мен, да, „прокажения“, заразен с контролирана и възпроизвеждаща се бедност…

Този епизод с великия Шарл Азнавур вече го разказвам за стотен път. Но пак ще го разкажа. Защото на нашенеца изглежда нещо трябва да му бъде казвано по над стотина пъти.
Преди вече почти осем години, Господи, кога мина това време, когато работех върху книгата ми „Париж, моят Париж…“, имах среща с големия певец в Париж. В един момент от разговора ни, говорейки си за майките ни, той ме попита – а каква пенсия получава майка ви. Изтръпнах. И излъгах – 50 евро, а милата ми майка, вече покойница,тогава получаваше 34 евро… Азнавур помълча, нещо пресметна изглежда – а, е, горе-долу е добре. 50 евро на ден… Не разбрах как му отговорих – ама, г-н Шарл, не на ден, на месец…

И тогава стана нещо, от което и до ден днешен се разлюлявам – Азнавур зяпна – на месец… И изведнъж се разбърза, извърна се, тръгна… Ятото от гардове около него също ме изгледа смаяно и също тръгна…

Да, никой никъде не обича бедняците…

Защото, както казва писателят, бедността не е порок, но пък както казва и един баща вчера на загинал в Горни Лом – БЕДНОСТТА УБИВА…

За мен също – бедността, особено контролираната бедност в България, вече толкова години е в основата на възпроивеждащото се непрекъснато опростачване на българина и на днешното му дередже.

Ето, все ми разправяха – Райков, не ни излагай пред Европа, бъди българин, бъди родолюбец…
И аз мълчах.

Защо мислите, че всички хора на тази земя и на този век „пасат трева“?

Ето, четете вчерашните и днешните вестници във Франция и света… Вижте,та те знаят повече и от вас за картинката в България… Вие знаете ли какво значи официално световната преса да каже – “ Българите са изоставени и отвратени от своите политици“.

Ами, това значи оставка! Оставка на цялото политическо статукво! На цялата държава в сегашния й вид.
Но на кого му пука в моята родина?

Където политиците са случили на народ, където те са негов образ и подобие и където около тях има такъв обръч от бизнесмени и слугинаж, че… Да, хайде стига с тези мои размишления. Защото вие се стягате за избори. За избори без право на избор…

Хайде, на хаирлия да е…

Париж, 3 октомври 2014 г.

От страницата на Димо Райков

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.