Революцията на чадърите и стабилността на Китай

Взгляд.ру

Протест в Хонконг. Снимка: АП/БТА

Хонконг ври и кипи от 1 септември насам, сякаш е бойно поле на нова цветна революция. Изникват вече предположения, че САЩ на практика играят ва банк, разпалвайки нов конфликт – целят се право в основния си противник.

Много неща впрочем сочат, че виждаме не изкуствено създаден, а съвсем обективен конфликт, базиран на реални противоречия. Засега няма причини да подозираме САЩ, че задействат сценарий за „китайска пролет“ – проблемът е много по-сериозен. От това какво решение за конфликта ще предложи Китай може да зависи стабилността на страната в недалечно бъдеще.

Тук явно дава ефект културната несъвместимост между двата Китая. Столетието, прекарано под британската корона, е формирало китаец от различен тип. С по-западна нагласа, свободен, поглеждащ с известно презрение континенталните си събратя. Китайците от континента също не проявяват дружелюбие и отвръщат на тези от острова с безспорна наглост, което редовно причинява остри скандали и протести от двете страни на протока.

Едва ли обаче културната специфичност би могла рязко да изостри обстановката – поне за толкова дълго време. Материалният подтекст на конфликта май е там, че Хонконг вече не тласка напред растежа на региона – материкът е напълно съпоставим с него по темпове на устойчивия икономически растеж и външните играчи престават да ценят Хонконг като „врата към Китай“.

Цели отрасли в Хонконг, ориентирани към експорт и реекспорт, в момента стагнират. В една полузатворена, до голяма степен автаркична икономика (с изключение на финансовия сектор) подобна стагнация означава сериозен проблем.

Стандартът в Хонконг е изключително висок, но медалът има и обратна страна – невероятната скъпотия. Освен това цялата местна икономика е ориентирана да привлича инвеститори, което обуславя динамично поскъпване на инвестиционно привлекателните активи, главно на недвижимите имоти.

Това поскъпване обаче се забавя, товарейки допълнително редица сектори. Спадът или забавеният растеж на жизненото равнище в един мегаполис винаги се усеща далеч по-болезнено, отколкото в малко градче. Крайно нервна пък е реакцията в това селище, едно от най-комфортните в света.

Междувременно новобогаташи от континента проникват на острова, пораждайки сериозно напрежение сред местния елит, доскоро практически затворен за хора отвън.

Специално създадената конструкция „Една страна – две системи“ донякъде изглажда противоречията, но май само прикрива реалните проблеми по съвместимостта между двата Китая.

А щом е включил Хонконг в своята орбита, Пекин ще не ще пренася и там параноидалната си политика – да смазва най-жестоко всички сепаратистки нагласи. В тази сфера централната власт не допуска никакви компромиси. Всъщност противоречия няма: Пекин не си позволява прецедент заради перманентните конфликти със сепаратисти от покрайнините.

Затова тук компромиси няма, нито ще има – а събитията в Хонконг точно сега напомнят дълго отлагано избухване на сепаратистки стремежи. Социалният и икономически протест търси изход в най-лесното решение. И един от лидерите на движението „Окупирай Центъра“ (централния площад в Хонконг, бел. на изданието) – Бени Тай, преподавател по право в местния университет, вече лансира директно идеята, че гражданските свободи са по-ценни от целостта на страната.

Формалният повод за недоволство бе закон, внасящ поправки в изборното законодателство на Хонконг. Той сменя преките избори за главен администратор на острова с избори между неколцина кандидати, одобрени от централната власт.

Което безспорно е в разрез с договореностите между Пекин и Хонконг и дава твърде сериозен повод за протести; те обаче добиват посока, крайно нежелателна за Пекин.

САЩ подчертано се дистанцират, без да коментират изобщо, при все че във всяка друга ситуация със сигурност биха викнали, че се потъпкват свещени права. Въпросният подчертан неутралитет показва, че още е рано да говорим за външен отзвук на събитията.

Щатите най-вероятно са решили (много изгодно за себе си) да гледат отстрани. Защото от това доколко ще успее Пекин да се справи безболезнено с трудното положение зависи съдбата на отношенията му с Тайван – голямата награда в американско-китайската борба.

Лозунгът „Една страна – две системи“ стана важен коз в диалога между Пекин и Тайпе. Китай получи реален шанс сравнително скоро да предложи на Тайван хонконгски сценарий за плавно включване в състава на Родината. А ето че тези надежди може да рухнат. Засилвайки удоволствието на Вашингтон, който не си е мръднал и пръста за така желания от него резултат.

Сега китайското ръководство трябва да изработи (и то много бързо) приемлив вариант за решение на проблема. Няма как Пекин да даде заден ход и открито да загърби конфликтния законопроект. Нито пък да мачка с танкове стотина хиляди протестиращи.

Нито да забави нещата – протестът расте, не след дълго може да излезе от контрол. Не се очертава да заглъхне от само себе си – сериозните вътрешни причини за конфликта не обещават моментално и просто решение.

Чисто полицейските методи за контрол засега не са много ефективни; безсилието на властите да обуздаят стохилядните протести ги прави наистина трайна заплаха.

Но явно е преждевременно да съзрем тук действащ модел на „цветна революция“ – при все че САЩ няма да си изтърват късмета, не сполучи ли Пекин да овладее ситуацията.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.