Дилма Русеф, Марина Силва или Аесио Невис – Бразилия избира президент

Дилма Русеф – бившата участничка в съпротивата срещу военната диктатура, станала първата президентка на Бразилия

Яна Марул
Франс прес

Измъчвана по време на военната диктатура, бившата участничка в съпротивата Дилма Русеф си изгради репутация на решителен ръководител, докато още беше в сянката на ментора си, бившия президент Лула Да Силва и преди да стане първата жена президент на Бразилия, наследявайки го на поста.

Сега, на 66 години, Дилма Русеф се бори за втори президентски мандат. На утрешните избори неин основен съперник ще бъде природозащитничката Марина Силва.

Някои наричат Русеф Ангела Меркел на южноамериканската левица. Тя е непоколебима и сдържана, в пълен контраст с  наставника си Лула да Силва – работник и синдикалист, президент на Бразилия от 2003 г. до 2010 г., известен с жизнерадостния си характер.

„Щастлива съм, както рядко съм била в живота си, че имам шанса, даден ми от историята, да бъда първата президентка на Бразилия“, каза Русеф на 1 януари 2011 г., докато приемаше президентската лента от ръцете на бившия синдикалист Лула. „Да си приемник на президента Лула е предизвикателство и за мен е чест да поема неговото наследство“, каза тогава Русеф.

Дилма Русеф беше министър на мините и енергетиката (2002 – 2005) по времето на Лула, а после началник на канцеларията му (2005 – 2010). По онова време беше и председател на административния съвет на петролния гигант Петробрас.

Русеф никога не се беше явявала дотогава на избори. Бразилците едва я познаваха, но малко по малко свикнаха със силния глас и стила й на желязна дама на своята президентка, чиято бухнала коса толкова обичат карикатуристите.

Тя е завършила икономика, позволява си да се кара публично на министрите си. Твърди се, че в личния си живот има много силни пристъпи на гняв. Борави с лекота с цифрите, познава до най-малкия детайл всяка една програма на правителството.

Дилма Русеф рядко разкрива някои свои лични черти: че е суеверна, че е запален читател и не заспива преди да е прочела  няколко страници, фен е на сериала „Игра на тронове“. Понякога нощем кара инкогнито мотор в столицата Бразилия.

В рядко признание за преживяното по време на диктатурата (1964 – 1985) Русеф даде воля на емоциите.

„В живота си съм се сблъсквала с едни от най-трудните ситуации и с физическа агресия до пределите на поносимото. Но нищо не ме отклони от целта, от моите ангажименти, нито от пътя, който си бях начертала“, разказа тя, след като беше освиркана преди началото на мача за откриването на Мондиала 2014 г. на 12 юни в Сао Пауло.

Дилма Вана Русеф е родена на 14 декември 1947 г. в Бело Оризонте в югоизточната част на Бразилия в семейство от средната класа. Баща й Педро Русеф е български имигрант, адвокат и симпатизант на комунистите. Майка й Дилма Жане да Силва е преподавател и рано запознава дъщеря си с творчеството на Балзак, Зола, Достоевски.

По време на диктатурата Русеф е активен член на нелегалните въоръжени групи на левицата, в които е известна с псевдонимите Естела, Ванда и Луиза. И до днес се спори какво е било участието й във въоръжените действия.

Задържана на 22 години, тя е жестоко измъчвана и прекарва близо три години в затвора. На снимка в биографичната й книга, публикувана година след идването й на власт, я виждаме с гордо вдигната глава да гледа дръзко военен, който я разпитва след 22 дни на мъчения. Една непозната дотогава снимка, която развълнува цялата страна.

Русеф има една дъщеря – Паола, и един внук на 4 години – Габриел. Разведена е с бащата на дъщеря си Карлос де Араужо, който също е бил в затвора по време на диктатурата. Двамата са имали 30-годишен брак. Заедно с Карлос Русеф участва през 1979 г. в основаването на Бразилската трабалистка партия, която напуска през 2000 г., за да се присъедини към Партията на трудещите се на Лула да Силва.
През годините Русеф заема постове в правителството на южния щат Рио Гранде ду Сул, в който прекара голяма част от живота си.

Ето как Лула да Силва описва срещата си с Русеф: „Появи се една другарка, носеше малък компютър и започнахме да разговаряме. Тогава си дадох сметка, че в нея има нещо различно и си помислих: Май си намерих министър на енергетиката“.

През 2005 г. избухва скандал за купуване на гласове на депутати, който „обезглавява“ ръководството на Партията на трудещите се и антуража на Лула. Тогава Лула да Силва определя Русеф за свой приемник.

За четири години на президентския пост Русеф води с успех битката, започната заедно с ментора си срещу дълбоките социални различия в Бразилия. Колкото и да е парадоксално обаче, тя разочарова именно в своята област – икономиката. /БТА

Марина Силва – от работничка в каучукова плантация до мечтата за бразилския Обама

Моисес Авила
Франс прес

Природозащитничката Марина Силва, която се бори да стане първата чернокожа и изповядваща евангелизма президентка на Бразилия, е била работничка в плантация за каучук в Амазония и се е научила да чете и пише чак на 16 години.

Преминала през различни изпитания, тази крехка 56-годишна жена с опъната на кок коса работи и като прислужница, едва не става монахиня, после е синдикалистка и активистка на Партията на трудещите се бразилската левица , преди да бъде избрана за сенаторка и министърка на екологията в правителството на бившия президент Луис Инасиу Лула да Силва.

В битката с настоящата президентка Дилма Русеф за изборите на 5 октомври тази десидентка, която говори понякога като месия, обещава една нова политика, която да скъса с големите управляващи партии и с играта на компромиси.

Силва обещава да съчетае завръщането към една по-голяма бюджетна дисциплина с продължаването на борбата срещу социалното неравенство.

Силва стана кандидат за президент на Бразилската социалистическа партия след смъртта на нейния кандидат за президент Едуардо Кампос, загинал в самолетна катастрофа през август. Тогава тя беше негов кандидат за вицепрезидент, след като не успя навреме да регистрира нова партия, за да се яви на изборите.

„Ще изберем първата цветнокожа президентка на Бразилия“, каза Марина Силва по време на неотдавнашен митинг в Сао Бернардо до Кампо в Сао Пауло , бастион на синдикализма, където Лула да Силва започна политическата си кариера.

Някои наблюдатели виждат в Марина Силва един Лула да Силва с пола, сравнявайки изминатия от нея път с този на бившия президент, работник и синдикалист, произхождащ от бедния бразилски североизток и ограмотил се чак на 14 години.

Марина Силва е родена също бедна през февруари на 1958 г. в амазонския щат Акри в семейство с 11 деца.

Още от 10-годишна възраст тя събира мляко от каучуково дърво – една изтощителна работа – и оцелява, след като прекарва няколко тежки болести, сред които и лайшманиоза. Когато е тийнейджърка, боледува от хепатит и напуска родното си село, за да се лекува в Рио Бранко, столицата на Акри, където се научава да чете и да пише и където започва работа като прислужница, за да покрива нуждите си.

После Силва влиза в манастир като послушница и там прекарва две години. Но открива „теологията на освобождението“ на бедните и се отказва да стане монахиня.

Марина Силва се впуска в синдикалната дейност редом с Чико Мендес, защитника на Амазония. Тя участва заедно него в мирната съпротива на серингейрос събирачите на каучук срещу обезлесяването на Амазония и се дипломира като преподавател по история.

С Чико Мендес тя открива в Акри филиал на синдиката Единна работническа централа, свързан с Партията на трудещите се на Лула да Силва. Марина Силва е синдикален активист до 1988 г., когато Чико Мендес е застрелян от убийци.

След като става член на Партията на трудещите се, Силва е избрана за общински съветник в Рио Бранко през 1994 г. На 36 години става най-младата сенаторка в историята на Бразилия.

Избраният за президент през 2003 г. Лула да Силва назначава Марина Силва за министър на екологията в правителството си и на този пост тя успява да намали обезлесяването на амазонската гора.

През 2009 г. Марина Силва затръшва вратата на Партията на трудещите си, чийто модел на икономическо развитие, базиран на разрушаването на природните ресурси на Бразилия, тя отхвърля.

Кандидатка на малка зелена партия за президентските избори през 2010 г., Марина Силва поражда изненада, като постига трети резултат и печели 20 процента от гласовете на избирателите. Нейните позиции в подкрепа на устойчивото развитие й печелят симпатията на младите.

Статутът й на „съфаворитка“ в навечерието на президентските избори в неделя се обяснява с два фактора – емоционален, след смъртта на Кампуш, и рационален – тя привлича колебаещите се за кого ще гласуват и на евангелистите, казва Адре Сезар, консултант в анализаторската компания Проспетива.

Приела евангелистката вяра, Марина Силва става член на Асамблеята на Бога, църква, наброяваща 12,5 милиона последователи.

„Ако тя спечели изборите, Бразилия няма да се върне към епохата на мракобесието“, казва Маурисио Рандс, заемащ ръководен пост в предизборния щаб на Силва. „Марина е открита, образована и се бори за една светска държава“, допълва той.

Марина Силва се обяви срещу абортите, но е готова да организира референдум по този въпрос. Женена, майка на четири деца, от които едно е от първи брак, тя е против изследванията със стволовите клетки и хомосексуалните бракове.

Днес финансовите пазари и компаниите гледат на Марина Силва с интерес. „Пазарът предпочита Марина, защото е алергичен към Дилма и към Партията на трудещите се“, казва Андре Перфейто, икономист в компанията Градуал Инвестиментос.

Аесио Невис, уважаван управник, но без харизма

Франс прес

Аесио Невис – кандидатът на бразилските социалдемократи за президентските избори в неделя и трети в сондажите, е чист продукт на бразилския политически елит – икономист и уважаван мениджър, но без харизма.

Кандидатът на влиятелната Бразилска социалдемократическа партия на бившия президент Фернанду Енрике Кардозу (1995-2003 г.), който бе подкрепен отначало от бизнес средите и пазарите, се възприемаше като алтернатива след 12-годишното управление на Бразилската работническа партия, големия противник на социалдемократите.

Невис обаче остана на трето място в допитванията, изместен от ярките личности на двете фаворитки на изборите – досегашната президентска от левицата Дилма Русеф и еколожката Марина Силва.

Силва препоръчва „нова политика“ на скъсване с двупартийния модел на социалдемократическата и работническа партия, доминиращи в политическия живот в Бразилия от 20 години.

Петдесет и четири годишният Невис е икономист по образование, има репутацията на забавен човек и купонджия. Създава си име на добър управник по време на предишни заемани длъжности на губернатор на щата Минас Жераис (2003-2010 г.), вторият най-населен в Бразилия.

Невис е сенатор и бивш депутат. През 2013 г. се ожени за бивша манекенка, която съвсем наскоро му роди близнаци. Има и 23-годишна дъщеря.

Невис влиза в политиката на 20-годишна възраст, напътстван от дядо си, бившия президент Танкреду Невис, избран през 1985 г. след края на диктатурата, по време на която той бе в опозиция.

Уважаваният политик Танкреду Невис, умира преди да встъпи в длъжност, но успява да предаде вкуса на политиката на внука си.

От 1981 г. 20-годишният Аесио ходи по кампании с дядо си, който бе кандидат за губернатор на Минас Жераис.

В предизборната си кампания Аесио Невис критикува грешките в управлението и намесата в икономиката на правителството на Дилма Русеф. Обвинява кабинета, че е отговорен за силното забавяне на растежа в Бразилия и увеличаването на инфлацията.

Критикува също така корупционните скандали, опетнили имиджа на управляващата Бразилска работническа партия, най-вече този с рушветите, плащани на депутати и сенатори от държавната петролна компания Петробрас, който избухна по време на предизборната кампания.

Невис е привърженик на автономията на Централната банка, обвинява сегашното ляво правителство, че прогонва и сатанизира инвеститорите.

„Трябва да върнем доверието на инвеститорите. Ще покажем, че имаме интерес към партньорства с частния сектор“, обещава Невис.

В последните дни той натрупа малко актив в сондажите. Макар че в едно от последните социологически проучвания има 18 процента подкрепа, остава далеч зад Марина Силва (27 на сто) и Дилма Русеф (40 на сто). Ако се изправи срещу някоя тях на втори тур, във всички случаи ще бъде победен с голяма разлика.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.