Чардак ни на небето, ни на земята
Иван Милетич Милбридж
Следя какво се случва в Сърбия, защото всички нас, които сме навън, Сърбия ни интересува изключително много и бихме искали да бъде част от общността на развитите държави и народи. За съжаление, от октомврийските промени през 2000 г. което бе непосредствено преди моето емигриране в Австралия до днес Сърбия е доникъде. Често си спомням за приказката от детството „Чардак ни на небето, ни на земята“.
Къде е днес Сърбия и какво става с нея? В Европа е, но не е в Европейския съюз. Привързана е към Русия, а Русия е далеч. Предлага се на Китай, а Китай е още по-далеч. Не обича Америка, но Америка води развития свят. Би искала да има позицията на Югославия сред необвързаните страни, но Югославия отдавна вече я няма. Би искала да изнася продукти, но купувачите да дойдат в Сърбия. Иска да няма армия, а военният пожар стигна до границите на Европейския съюз и бумти от западния бряг на Африка до границите на Китай и Индия.
Ние, които живеем в диаспората, в развитите страни по света, смятаме Сърбия за своя опорна точка. Ние се приспособихме към своите нови отечества някои казват, че сме се асимилирали , но отечеството ни е едно. Нашата цел е винаги да свържем нашето ново отечество с нашата стара татковина. Да свържем чардак, който не е нито на небето, нито на земята, със земята. Макар той винаги да се стреми към някакви небесни координати.
Светът отново се намира пред важен кръстопът, в какъвто се оказа през септември 2001 г. Ето, отбелязахме 13 години от онази трагична дата в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Тринадесет години по-късно, развитият свят отново подема инициативата да се елиминира злото, което през тези тринадесет години само се умножи, стана по-брутално и агресивно.
Сърбия? Какво прави? Преброява заплатите на своите служители и дипломатически представители. Публично обявява на всички звънци, че заплатите на най-висшите дипломатически представители са по-ниски от заплатите на водопроводчиците в Австралия! Не мога да повярвам, че някой се е сетил за толкова феноменална идея.
Всички развити страни смятат своята дипломатическа мрежа за част от защитата на своите национални интереси. Информациите за тях се крият и затварят. Всеки, който отива на каквато и да е среща в някое чуждестранно посолство в Сърбия знае, че трябва да остави мобилния си телефон извън помещението за срещи. Но Сърбия публично обявява къде е ранима. Вук Драшкович още през 1990 г. го обвиняваха за изявлението за надигането на зеления байрак в Рашка (става дума за ислямизация – бел. прев.).
Сега имаме не само зелен байрак, но и зелени отряди. В Косово не смея и да помисля какво има. Некролози с имената на млади хора от Косово, Македония, Босна, Рашка, чиито животи свършиха в Сирия и Ирак, изникват като печурки след дъжд. А Сърбия? Чака вероятно дяволът да почука на вратата и след това да види какво ще прави. Планирането напред е сложно, тъй като изисква хора със стратегия и визия.
Политическата катастрофа на Вук Драшкович свидетелства за това, че такива хора в Сърбия се възприемат като еретици. Транспортна катастрофа на Бранковия мост в Белград стана главна медийна сензация. А имаше и поливане със студена вода – главната атракция през лятото. Кой ще сипе повече вода на главата си. Феноменално. Смятам, че и Кустурица в своите филми не можеше да бъде толкова креативен с такова количество странности.
През октомври 2000 г. хората, които отблъснаха Сръбското движение за обновление на Вук Драшкович настрана, обещаха, че ако те получат възможност, пропадането на Сърбия ще бъде прекратено. А аз се питам, кога ще бъде прекратено това. Казват, че за една нощ не може да стане. А аз се питам: Колко време трае нощта в Сърбия?
БТА