Какво изведе на улиците демонстрантите в Хонконг

Протест в Хонконг. Снимка: АП/БТА

Протестите в Хонконг не са само за повече демокрация, те отразяват и безпокойството от спадането на жизнения стандарт.

За студентите в Хонконг, изпълнили улиците на централния бизнес район, залогът е постигането на по-голяма демокрация. За хилядите млади специалисти, които живеят и работят в близките офис сгради, протестите обаче събудиха някои тревожни спомени.

В края на 80-те и началото на 90-те години на 20-и век много хонконгски семейства се сдобиха с гражданство на друга държава. Те бяха водени от опасения какво може да се случи след връщането на Хонконг от Великобритания на Китай през 1997 година.

В случая със семейството на Джойс Мен Канада е предоставила временно убежище; като застраховка тази практика придобила мръсни измерения в Хонконг.

Г-жа Мен, на 30 години, била тийнейджърка по време на предаването на Хонконг на Китай. Тя се преместила с родителите и сестра си в Канада през 1989 година и след като получили гражданство, по-късно се върнали в Хонконг.

Сега обаче, подобно на много свои връстници, Мен мисли отново да се премести – и този път това може да е за добро.

„Мисля, че, подобно на част от населението на Хонконг, отраснах с идеята, че човек може да напусне“, казва Мен, която сега завежда популярен блог, Criss Cross Culture.

„Хонконгците освен това гледат навън. Преди 1997 г. много хора напуснаха и отидоха в Англия, Австралия, Канада или САЩ.“

„Това е значителен брой хора, въпреки че все още говорим за около по-малко 5% от населението“, отбелязва Мен.

„Част от (населението на Хонконг) е възприело западните ценности.“

„Тази идея става важен фактор в ситуация, при която хората не са доволни от Хонконг – те имат и тази друга културна идентичност и това ги кара да мислят, че могат да отидат в друга страна.“

Високи цени на недвижимите имоти

Мен обяснява, че не само политическата обстановка е накарала нея и много от приятелите й да почувстват, че сега може би е дошло време да напуснат своя „любим Хонконг“. Всекидневието тук просто е станало прекалено трудно.

Цените на недвижимите имоти в Хонконг са се вдигнали през последните 10 години над два пъти с огромните 145%.

„Подобно на мнозина жители на Хонконг, мисля, че нещата се променят към по-лошо през последните няколко години“, казва Мен.

„Човек не може да си купи апартамент, цените на всичко се повишават. Аз имам канадски паспорт – това сега ме кара отново да се замисля, че може би мога да напусна Хонконг.“

Анди Се, бивш главен икономист за Азия в Morgan Stanley, а сега независим икономист, който работи в Хонконг, се съгласява, че икономическите фактори стоят до голяма степен зад сегашните вълнения.

„Все повече хора са обезпокоени за хляба и маслото“, казва той.

„Хонконг не е управляван добре след предаването (му от Великобритания), местните жители усещат, че техният стандарт на живот се понижава и че са маргинализирани в Хонконг. Ето какво стои зад недоволството.“

Въпроси, свързани с идентичността

Експертът ветеран по Китай и Хонконг Джонатан Фенби е бил редактор във вестник „Саут Чайна морнинг пост“ в Хонконг по време на връщането на града на Китай през 1997 гоодина.

Според него има много различни течения под повърхността на наблюдаваното в момента неудовлетворение от живота в Хонконг. Един от ключовите въпроси е идентичността на гражданите – как те гледат на себе си.

Фенби изтъква, че проучвания сред населението в Хонконг, провеждани от местни университети през последните 20 години, често са установявали, че жителите на града не се самоопределят като чисти китайци. Повечето твърдят, че са хонконгци или хонконгски китайци.

И това прави китайското ръководство в Пекин неспокойно, допълни Фенби.

„Много голяма част от хората, които живеят в Хонконг в момента, са деца или внуци на бежанци от континентален Китай“, отбелязва Фенби.

„Това е едно по-непостоянно население и властите в Пекин не харесват особено този факт.“

„Тъй като те са прегърнали идеята за китайско национално единство, стабилност и поддържане на етноса хан – а жителите на Хонконг са различни.“

Именно усещането, че искат да запазят различията между Хонконг и Китай, изглежда, изкара много жители на града по улиците. То обаче може да прокуди мнозина от Хонконг, ако събитията вземат лош обрат.

За представителите на средната класа, много от които имат паспорти на други страни, изборът е възможен. Но, както изтъква Се, голям брой млади жители на Хонконг, получили образованието си след 1997 година, чувстват, че са попаднали в капан.

„Трудно е за хората тук да напуснат сега“, казва той. „Хонконг въведе през 1998 г. образование на майчин език – китайски кантонски.

„Сега е по-малко вероятно, отколкото преди предаването, да срещнете хора, които говорят английски или мандарин. Така че за тях е много трудно да емигрират“, обяснява Се.

„Жителите на Хонконг са отчаяни и се надяват на бързо решение. Аз обаче не виждам да се задава такова, така че тези неща ще продължат“, обобщава той.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.