Как Швеция призна Палестина

Йохан Сенеро
Ройтерс

Жена от шведската армия. Снимка: официален сайт

Решението на Швеция да признае държавата Палестина, без официално да се консултира със съюзниците си, може да е предвестник за по-значителна промяна във външната политика, чиято основна цел е да даде на страната нова дипломатическа тежест по света.

В своята предизборна програма управляващите социалдемократи бяха заявили намерение да признаят Палестина. Но бързината, с която те направиха изявлението след изборите – по време на встъпителното обръщение на шведския министър-председател Стефан Льовен пред парламента в петък, изненада някои страни, включително Израел.

Досега Швеция беше управлявана от десноцентристко правителство и поддържа близки връзки с Вашингтон, взема дейно участие в западните военни операции и е гласовит поддръжник на пазарната реформа в ЕС. Решението на новото левоцентристко правителство да направи Швеция първата водеща западноевропейска страна, признала държавата Палестина, изглежда, сигнализира за промяна на посоката в някоя от тези области.

„Надяваме се, че това ще даде нов импулс на обсъждането на случващото се в Близкия изток“, каза за Ройтерс шведската външна министърка Маргот Валстрьом.

Валстрьом, която след петъчното изявление на правителството написа в Туитър „Нова роля за Швеция в света!“, също така каза за Ройтерс, че сега Швеция не бива да бъде толкова въодушевена от дейността си в НАТО и би трябвало да прокарва външна политика, насочена към разоръжаването и правата на жените.

„Ще видите ясна разлика в областите. . . ще бъде обърнато по-голямо внимание на ООН . . . включително на въпросите на разоръжаването“, каза Валстрьом, която е бивш заместник-председател на Европейската комисия и специален представител на генералния секретар на ООН за сексуалното насилие в конфликти.

„Това също така ще бъде феминистка външна политика, което означава, че във всичко, което правим, ще бъдат взети предвид жените, мирът и сигурността“, заяви тя.

Критика

Палестинците се стремят към държава, обхващаща окупирания от Израел Западен бряг и намиращата се под блокада ивица Газа, със столица Източен Ерусалим. Те се опитват да заобиколят изпадналите в застой мирни преговори, като полагат усилия да убедят чуждестранните сили да признаят искането им за суверенитет.

Общото събрание на ООН одобри фактическото признаване на държавата Палестина през 2012 г., но Европейският съюз и повечето страни от ЕС още не са дали официално признание.

Вашингтон каза, че признаването на Палестина от Швеция е прибързано, а израелският министър-председател Бенямин Нетаняху каза, че изявлението е контрапродуктивно.

Стъпката за признаване на Палестина, изглежда, не е била съгласувана с официалните дипломатически кръгове, а това е още един знак, че Швеция е била решена да действа бързо, за да бъде забелязана.

„Правителството не се е свързало с други страни, преди да обяви своята политика“, каза за Ройтерс Роберт Ридберг, който ръководи отдела за Близкия изток и Северна Африка в шведското външно министерство.

Израел също коментира бързината, с която е било направено изявлението.

„Ние го очаквахме, това беше явно предизборно обещание, но бяхме изненадани, че то дойде толкова бързо“, каза говорителят на израелското външно министерство Емануел Нахшон.

В отговор Валстрьом заяви пред шведска телевизия: „Очакваше се да получим критики за това, но нашата външна политика не се решава от САЩ.“

„Твърде пасивна“

Льовен казва, че един от политиците, от които най-много се възхищава, е бившият лидер на социалдемократите и министър-председател Улоф Палме, който предизвика враждебността на САЩ с критики срещу Виетнамската война и посещения в страни като Куба през 70-те и 80-те години на 20 век.

В интервю преди изборите Льовен изрази мнение, че външната политика на Швеция е „твърде пасивна“ и евентуално негово правителство ще бъде по-активно в ООН и в областта на правата на човека.

Анализатори казаха, че решението на Швеция да поеме инициативата във връзка с Палестина може да накара други страни от ЕС да последват примера й. Досега някои страни в 28-членната общност като Унгария, Полша и Словакия също са признали Палестина, но са направили това, преди да се присъединят към ЕС.

„Това, което реши Швеция или шведското правителство, е „нека да излезем от безизходицата“ или да съдействаме за излизане от безизходицата, като се раздвижим“, каза сътрудникът към Програмата за Близкия изток в Кралския институт за международни отношения Йоси Мекелберг.

Към Льовен и Валстрьом с техните независими възгледи се прибавя и министърката на финансите Магдалена Андершон, която изразява различна политика от тази, която следваше Швеция преди изборите.

Андершон говори за намаляване на икономиите в Европа – за разлика от своя предшественик Андерс Борг – и за нуждата от повече данъци за богаташите и компаниите в Европа с цел да се преодолеят неравенствата.

„Ще видим по-независима външна политика“, каза преподавателят по политология в Гьотеборгския университет Улф Беренд. „Това ще е политика, която не се съобразява особено с Европейския съюз или Вашингтон. Швеция ще бъде по-забележима“, заяви той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.