Софийският битак, колекция „Есен ’14“ + видео
Битакът в София, най-големият в страната, е мерило за положението. Пазарната ситуация в България е битпазарна.
С бърз преглед на битпазара в началото на октомври може да се види, че има някакво оживление – в търсенето на евтини неща.
Но на битака има изненади. Новите електроуреди, електрочаркове, крушки, контакти и др. – повечето са китайски и турски, нискокачествени. Такива са и по магазините. Изненадата е в цените – някои в интернет са по-евтини, отколкото на битака. Трябва предварително да се запознаеш с цените и тогава да търсиш на битака по-евтино от интернет – намира се.
На битака се продава всичко, което го има по магазините, плюс невъобразими вехтории. Цялото ти детство седи на сергия, по земята.
Стари електроуреди, стари грамофонни плочи и касети, стари фенерчета, телефони, стари фотоапарати с филм, пишещи машини… И табели „Високо напрежение“, „Пази чистота“, „Образцов дом“, имена и номера на улици и др.
Има и цифрови фотоапарати, стари, нови, по-здрави или очукани – пазарлъкът започва от цена 50 лв. и може да слезе до 2-3 лева. И може да случиш напълно изправен.
Употребявани джиесеми – въпрос на късмет, може да уцелиш за 2-3 лева работещ запазен джиесем.
Автоаксесоари – изобилие. Стари и нови гуми, авточасти…
Мъж на предпенсионна възраст със сериозен вид продава хирургически инструменти – цели кутии, чисто нови – ножици, пинсети, щипци. За по 2-3 лв. парчето. По-големите са по-скъпи.
Старите снимки и картички ги продават професионалисти, искат им много – по 1-2 до 5 лв. Но може да случиш и на непрофесионални продавачи.
Продават се и стари вестници – „Отечествен фронт“, „Работническо дело“ и дори „Полярная Правда“ – „Орган Мурманского областного комитета КПСС“. Най-старите антики, които се мернаха на битака тази седмица, бяха куршуми от времето на руско-турската война – тежък старовремски калибър.
Стари телефони „Сименс“ и „Ериксон“, от 30-те до 50-те години се намират запазени и очукани за 10-15 лева, но интересът е слаб. А при по-евтините телефони соц-производство – предлагането значително превишава търсенето.
Дрехите и обувките са в изобилие. И нови, и втора ръка. Удивителни носени обувки се виждат тук-там. Като антикварни експонати или театрален реквизит.
Навсякъде се чува чалга или народна музика, носи се дим от кебапчета. За разлика от предишни години, освен китайци, се забелязват и чужденци, говорещи на английски. Възможно е да се обиколи всичко с по-бърз ход, но не е възможно да се види всичко изложено. Въпрос на късмет да уцелиш.
Някои пазаруват тук само картини и стари снимки. Други – само дрехи. Пазарът на битака е като съботно-неделен излет, разходка с приятели. И покрай това имаш шанс да попаднеш на нещо интересно.
Двама мъже продават стоки, извадени от военните резерви – войнишки одеяла за по 10 лв. – онези добре познати на мъжете над 40 години, които са били в казармата, сиво-кафяви одеяла от плътна вълна. И вързопи неразпечатано с години войнишко бельо – фланели с дълъг ръкав, 100% cotton, по 1 лв. От тези фланели има някои, които изглеждат много модно днес.
Входът за битака е 3 лв. за кола. Извън него по улиците има вторичен битак, с още по-хард стоки и персонажи. На битака трябва да се участва като в спортния тотализатор – с малки суми, но редовно. Не знаеш кога ще ти излезе късмета.