Скрити съкровища или гръцки данъци

Да бъдат накарани гърците да плащат повече данъци е не просто трудно, а рисковано

Две трети от гърци или декларират по-ниски от реалните си доходи, или изобщо не ги обявяват пред данъчните власти според Стивън Хол, съветник в централната банка на страната. Миналата година 24% от икономическата дейност в Гърция не е била декларирана, за да бъде избегнати данъчното облагане и регулациите – доста над средното за Европейския съюз равнище от 19%.

Международният валутен фонд (МВФ), който изпрати екип в Атина тази (б. пр.: миналата) седмица, за да провери държавните сметки на Гърция, би искал да извади по-голяма част от тази дейност на светло, за да се увеличат правителствените приходи. След една бедствена рецесия, при която икономиката се стопи с 30%, гръцкият държавен дълг възлиза сега на 174% от брутния вътрешен продукт (БВП); бюджетният дефицит миналата година бе близо 13% от БВП. Има обаче риск една агресивна кампания за повишаване на събираемостта на данъците само да усложни проблема.

Гърците, още повече от хората в други страни, имат усещането, че парите от плащаните от тях данъци отиват на вятъра. Едно изследване, използващо данни от 90-те години на 20-и век, класира Гърция на четвърто място отзад напред от общо 26 държави по „данъчен морал“. Гръцкият държавен сектор е по-корумпиран от който и да било друг в страна членка на ЕС според неправителствената организация Transparency International. Равнището на удовлетворение от държавните услуги е изключително ниско. Нищо чудно тогава, че мнозина гърци нямат кой знае какви угризения на съвестта, че не си плащат данъците.

Гърция се отличава и с голям брой самонаети – нещо, което по принцип води до увеличаване на сивата икономика. Сравнително лесно е за работещите сами за себе си, да укриват данъци и да избягват плащането на социални осигуровки. Гърците имат безброй стимули да правят това: на задълженията към държавата се пада дял от 43% от цената на труда в страната при средно ниво за богатите държави от 26%.

Голямата сива икономика, естествено, намалява приходите на държавата. Всяко увеличаване на нейния дял от БВП с 1% води до повишаване на съотношението дълг-БВП с 0,4% според изследване, направено неотдавна в 11 европейски страни. Преди Гърция да въведе еврото тя можеше да намалява своите задължения чрез висока инфлация. При условие че паричната политика сега е в ръцете на Европейската централна банка (ЕЦБ), този вариант вече не е възможен: инфлацията е отрицателна от повече от една година.

Прекалено голямата сива икономика освен това може да е вредна за икономическия растеж. За фирмите, работещи на тъмно, е трудно да взимат кредити, което на свой ред ограничава тяхната производителност. Според Франческо Папада от Института за икономика и финанси Einaudi много малки фирми в Гърция умишлено избягват да теглят заеми, тъй като това би направило дейността им по-прозрачна. Непродуктивните фирми плащат ниски възнаграждения.

МВФ иска Гърция да се поучи от Перу, което се справи с укриването на данъци през 90-те години на миналия век, като за целта създаде малък, добре обучен екип за действие. Премахването на много изключения и вратички в лабиринтната данъчна система на страната ще помогне, като ще направи възможно понижаването на ставките и следователно ще намали стимулите да се мами. На 6 октомври правителството представи бюджет, който включва данъчни съкращения. Гърция освен това може да усъвършенства определението си за данъчна измама в опит да хване повече нарушители.

Данъчните обаче трябва да пипат внимателно. Над 25% от гърците официално са безработни; сивата икономика е единствен изход за много от тях, отбелязва Фридрих Шнайдер от университета Йоханес Кеплер. Две трети от печалбите от сивата икономика се харчат почти веднага в полза на компании, които си плащат данъците. Прекалено суровите мерки срещу укриването на данъци могат да изложат на риск всичко това. Нека вземем за пример закон, приет през 2011 година, но все още неприлаган, който задължава работниците от определени категории да използват часовници, за да следят работното си време. Той просто може да разубеди шефовете да наемат служители, като по този начин донесе малко приходи и едновременно с това намали доходите.

Необходимо е вместо това Гърция да убеди сенчестия бизнес да излезе на открито. Шнайдер иска краткосрочно освобождаване от данъци на онези, които работят на второ място през нощта. Папада призовава Гърция да предложи данъчни облекчения за малките фирми, които взимат кредити. И двата плана биха насърчили работниците и фирмите да се регистрират пред държавата, което би улеснило свиването на сивата икономика след време.

Най-доброто лекарство обаче ще е един устойчив икономически растеж. Според Европейската комисия гръцката икономика ще нарасне с 0,6% през тази година и с 2,9% през идната. Безработицата през второто тримесечие на годината е била с 3,6% по-ниска на годишна основа. С намаляването на безработните и увеличаването на възнагражденията стимулът да минеш в нелегалност ще отслабне. Във всеки случай точно така стана между 1993 и 2003 година, когато средният икономически растеж бе 2,5% и делът на сивата икономика намаля с една трета.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.