Намеса на НАТО може да се възприеме като религиозна война
в. Хюриет дейли нюз
Това твърдение принадлежи на постоянния представител на Турция в НАТО, посланик Фатих Джейлан. В интервю за турската емисия на Би Би Си посланик Джейлан отговори на въпрос за възможна намеса на НАТО в борбата срещу „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) (преименувана на „Ислямска държава“ (ИД) – бел.ред.) по следния начин:
„Пряко участие на НАТО рискува да предизвика различно възприятие в района. Няма борба между християни и мюсюлмани тук. Има терор и той трябва да бъде победен. Това няма нищо общо с християните и мюсюлманите. Трябва добре да се знае, че това не е религиозна борба и че на терористични групи като ИДИЛ не трябва да им се позволява да злоупотребяват с това“.
Изявленията на Джейлан идват след като генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи второто си посещение в чужбина от встъпването си в длъжност именно в Турция на фона на турските призиви към международната общност за установяване на зони за сигурност в Сирия и забранена за полети зона в сирийското въздушно пространство.
Столтенберг заяви ясно, че този въпрос не е повдигнат пред НАТО и добави че призивът за разглеждане на турските предложения е към коалицията за борба с ИДИЛ. Така че не е лесно за разбиране защо Турция настойчиво се опитва да повдигне този въпрос пред съвета на НАТО, въпреки че смята, че това може да създаде допълнителни проблеми.
Основното послание, отправено от Столтенберг, беше, че алиансът е готов да защити Турция в случай на атака и че системите „Пейтриът“ ще останат разположени толкова дълго, колкото Турция има нужда от тях. Турски и натовски представители очевидно работят върху планове за непредвидени ситуации, но това не означава, че алиансът е напълно готов да сътрудничи с Турция за създаването на зони за сигурност. Това е положението с НАТО.
Що се отнася до ръководената от САЩ коалиция за борба с ИДИЛ, ситуацията не е много по-различна. Целите и приоритетите на Турция и на членовете на коалицията са подчертано различни. Турция казва, че няма да си помръдне пръста, ако не види цялостна стратегия, която да включва както режима на Башар Асад, така и ИДИЛ. Коалицията обаче си сътрудничи с режима на Асад, за да съдейства за въздушните й атаки срещу цели ИДИЛ и не гледа на Дамаск като на непосредствена заплаха.
Въпреки че военният диалог между Турция и САЩ ще продължи в определения курс и след посещението на координатора на операциите срещу ИДИЛ ген. Джон Алън в Турция, трудно е тези разговори да се опишат като „сериозни“. Освен това, началникът на генералния щаб (на турската армия – бел.ред.) Недждет Йозел любезно отказа да участва в ключова военна среща, която ще се състои в САЩ следващата седмица.
През последните дни също така се наблюдаваха реакции от страна на две регионални сили – Иран и Русия – които открито изразиха възраженията си срещу плановете на Турция да изгради зони за сигурност вътре в Сирия. Руският заместник-министър на външните работи Михаил Богданов беше в Анкара същия ден, когато там бяха шефът на НАТО и американската делегация. Русия вече изпрати послание, че всякакъв военен опит в Сирия изисква съгласието на Съвета за сигурност на ООН, в който тя е един от петте постоянни членове.
Иран, от друга страна, твърдо обеща, че никога няма да позволи разпадане на режима на Асад и подчерта, че е призовал Турция да не инициира обявяване на зони за сигурност в страната.
Тези точки на разногласия между Турция и международното обществено мнение, особено на Западния блок, предизвикват също така несправедливи заключения и грешни интерпретации относно Турция. Твърденията, че Турция предпочита ИДИЛ пред сирийската кюрдска Партия Демократичен съюз и че все още подкрепя джихадистките бойци, нямат адекватни основания.
Но Турция също е отговорна за подхранването на тези твърдения. Европейски източник, пожелал анонимност, подчерта, че „външната политика, която Турция води в региона, е напълно неразбираема за европейците“. Източникът описа политиката и интересите на Турция като неясни, особено що се отнася до Сирия, и неуспяващи да произведат други проекти, освен една реторика, поставяща акцента върху унищожаването на режима на Асад. „Турция трябва да бъде част от коалицията и да направи своите цели ясни за най-близките си съюзници“, подчерта източникът.
Много е важно за Турция да предприеме стъпки, за да коригира погрешните схващания, разпространяващи се от нейния собствен регион към Европа, от НАТО към ООН. Това може да бъде направено само чрез коригиране на позицията й спрямо Сирия и борбата срещу бруталността на ИДИЛ.
Още по темата: Жена командва кюрдите, отблъскващи джихадистките атаки в Кобане
Франс прес
Жена командва кюрдските бойци в битката им срещу джихадистите от групировката „Ислямска държава“ (ИД), които са на път да превземат сирийския кюрдски град Кобане на границата с Турция, съобщиха неправителствена организация и местни активисти.
„Майса Абдо, известна с партизанското си име Нарин Африн оглавява Народните отряди за отбрана (НОО) в Кобане заедно с Махмуд Барходан“, заяви за АФП директорът на Сирийския център за наблюдение на човешките права Рами Абдел Рахман – тези отряди от 16 септември насам отблъскват мащабния щурм срещу Кобане, предприет от ИД.
Както е прието сред кюрдските бойци, Майса се сражава под прякор – използва името на родния си регион Африн, крепост на кюрдите, разположена също като Кобане в северната провинция Алепо.
„Познатите й казват, че е образована, интелигентна, резервирана жена. Поддържа бойния дух в редиците, следи отблизо проблемите на бойците“, посочи пред АФП Мустефа Ебди, кюрдски активист от Кобане.
Четирийсетгодишната Майса Абдо се сражава рамо до рамо с Махмуд Барходан („Махмуд Партизанина“ на кюрдски). Женското присъствие в кюрдските сили не е нещо ново.
Въстаниците от Кюрдската работническа партия (ПКК), вдигнали се на оръжие в Турция през 1984 г., за да създадат независима кюрдска държава, а преди две години започнали мирни преговори с Анкара, отдавна приемат в редиците си жени. През 90-те години на 20-и век техните сестри по оръжие добиха световна известност, по-специално със самоубийствени операции.
На 5 октомври една от тях – Дилар Генксемис, представена от нейното движение с бойния й прякор Арин Миркан, извърши саможертва и уби „десетки“ джихадисти в покрайнините на Кобане. Това бе първото съобщение за кюрдска жена камикадзе, от началото на гражданската война в Сирия през март 2011 г.
НОО – основната сила на кюрдското опълчение в Сирия, са въоръженото крило на „Демократичен съюз“, най-значителната кюрдска политическа партия в Сирия.
Тази светска партия със социалистически уклон, успяла след избухването на войната в Сирия да създаде в кюрдските зони система за самоуправление въз основа на местните съвети, дава начало на може би първия сравнително успешен демократичен експеримент в страната, управлявана близо половин век от автократичен режим. Жените са близо 40 на сто от състава на тези съвети.
От своя страна ИД проповядва крайна версия на исляма и провъзгласи в контролираните от джихадистите сирийски и иракски територии халифат – мюсюлманска монархична система, изчезнала преди столетие. Групировката с лека ръка обезглавява, убива с камъни, дори разпъва на кръст онези, които смята за свои врагове.
БТА