„Руската рулетка“ на Ердоган

Ердоган произнася речта си от балкона след победата на изборите. Снимка: от екрана

Прекомерно високите амбиции на Анкара да реализира редица „национални цели“ се превръща в „руска рулетка“ за Турция, а и за самия президент на страната Реджеп Тайип Ердоган, който стои в тила и подкрепя само на думи световния фронт срещу заплахата на джихадистите.

С изказването на Ердоган, че Кюрдската работническа партия (ПКК) и режимът на Асад са по-опасни и по-големи заплахи, отколкото „Ислямска държава“, както и опитът му да диктува условия на САЩ за участие във военната операция срещу джихадистите, Турция се превръща в част от проблема и се откъсва от позицията на регионална сила, към която има аспирации през последните години.

Докато първоначално турското правителство улесняваше разрастването на групировката „Ислямска държава“, разрешавайки на бойци да прииждат от Европа в Сирия, както и на оръжие, изпращано от „неизвестни“ спонсори до силите, воювали първоначално срещу режима в Сирия, което стигаше до Ал Каида и „Ислямска държава“, сега се опитва да се възползва от кризата в съседната държава, за да постигне и трета цел – да бъде неутрализирана заплахата на фанатизираните ислямисти от „Ислямска държава“, да бъде свален режимът на Асад в Дамаск и ефикасно да бъде преодоляна „заплахата“ на ПКК.

Това е облог, трудно постижим, след като самата Турция не показва, че е склонна да сложи ръка върху огъня, възпроизвеждайки известната роля на „ловкия неутрален“, в която тя очаква да спечели от жертвите и битките на другите.

Провокативното поведение на правителството на Ердоган по отношение на големия конфликт за спасяването на град Кобане в Северна Сирия, който освен стратегическо значение има и дълбок символичен характер за кюрдската нация, подкопава не само борбата срещу джихадистите, но и възпламенява пробуждащия се кюрдския елемент в самата Турция.

Анкара се надяваше, че джихадистите ще „изчистят“ кюрдите, ще свалят режима на Асад, а след това ще дойде Алиансът да унищожи заплахата, идваща от „Ислямска държава“, така че Турция безкръвно и сигурно да участва в „подялбата“ на плячката от този конфликт.

Апелът на сирийските кюрди към Анкара бе да бъде разрешено на кюрдски бойци да преминат през турска територия, за да помогнат на техните събратя в Сирия в борбата за отбраната на Кобане.

Анкара де факто отхвърли тези искания на кюрдите, като настоя тяхната Партия Демократичен съюз да скъса връзките с ПКК и да постави като своя първа цел свалянето на Асад и след това на „Ислямска държава“.

Тези условия не бяха приети. Отхвърлени бяха също идеите за създаване на буферна зона в Северна Сирия, които в крайна сметка са насочени срещу кюрдите, силите на Асад и едва накрая те биха били насочени срещу джихадистите.

Водената от Анкара политика взриви кюрдското население. Сблъсъците с жертви и разрушения в много турски градове от Диарбекир до Истанбул бяха само една генерална репетиция за това до къде би могла да стигне Турция след един бунт на кюрдите.

Посланието на кюрдите, че ако бъдат изоставени техните събратя в Сирия, това ще бъде краят на преговорите на Анкара с ПКК, е нещо, което не може да бъде игрнорирано. А Ердоган знае много добре, че това е нещо, което тласка към срив процеса за помирение с кюрдите.

В същото време, възползвайки се от общите безредици и фокусирането на международната общност върху борбата срещу джихадистите от „Ислямска държава“, Турция се опитва с провокативни действия да се намеси в кипърската изключителна икономическа зона, за да претендира за дял от въглеводородите, които крият недрата край бреговете на острова.

Турция обяви, че изпраща на 20 октомври изследователския кораб „Барбарос“ в изключителната зона на Република Кипър и че мисията му ще е в рамките на проучванията, договорени между държавната турска компания ТПАО и властите на международно непризнатата Севернокипърска турска република.

Решението на Анкара съвсем не дойде като гръм от ясно небе и то датира още от 2011 г., когато Република Кипър обяви, че стартира сондажи в няколко потенциални находища, за да търси нефт и газ.

Турският план цели да бъде оказан натиск върху президента на Република Кипър Никос Анастасиадис, който прекрати участието на кипърската гръцка страна в преговорите за острова, за да го накара да се завърне на масата на преговорите и на тях да бъде поставен въпросът за оспорваната от Анкара кипърска икономическа зона и суверенното право на Реапублика Кипър да експлоатира собствените си природни богатства.

Турция начерта „червена линия“ по проблема за Кипър. При посещението си в Северен Кипър Ердоган спомена за нея, а целта е тя да доведе до създаване на конфедерация на острова, съставена от две „равнопоставени държави“ с еднакви права върху експлоатацията на природните богатства.

Но тъй като този план води към безизходица, Турция изготви алтернативен вариант, който предвижда висящият проблем за острова да бъде оставен настрана и да бъде наложена формула за „подялба“ на природния газ с кипърските турци.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.