Русия наблюдава спокойно рухването на рублата

Ройтерс

На фона на поевтиняването на рублата спрямо долара с 18 % тази година и санкциите, които разрушават икономическите връзки със Запада, на обикновените руснаци може да им бъде простено, че бързат да обърнат парите си в добра, „сигурна“ чуждестранна валута.

Засега все пак не се виждат километричните опашки пред обменните бюра или паническото изкупуване на трайни стоки, белязали руската финансова криза от 1998 година, за която все още се разказва как отнесе спестяванията на много хора.

Какво се промени?

Много богати руснаци вече се възползваха от годините на относителна финансова свобода, за да разпределят яйцата си в повече кошници.

В същото време стимулираният от кредитирането потребителски бум означава, че руснаците имат за губене по-малко ликвидни средства и повече кредити, за които девалвацията на рублата само ще бъде от полза.

А ето го и Владимир Путин. Малцина вярват, че президентът, който дойде на власт през 1999 година и спечели репутацията си, възстановявайки благосъстоянието на руснаците след хаотичните години на Елцин, когато рублата се срина със 70 %, сега няма да успее да ги защити.

„През последните няколко години държа сравнително скромните си спестявания, разпределени приблизително поравно в рубли, долари и евро, за да минимизирам валутния риск. Така че не съм пострадал много“, казва Сергей Елин, управляващ партньор в одиторска и консултантска фирма в Москва.

„Няма много смисъл да се паникьосваме, отчасти защото хората са наясно, че рублата отслабва заради геополитическите обстоятелства“, отбелязва той.

Руската централна банка (РЦБ) похарчи над 40 милиарда долара за защита на рублата от март, когато Русия анексира Крим от Украйна, разпалвайки най-тежката криза в отношенията между Изтока и Запада от Студената война.

Налаганите западни санкции, а след тях и руските ответни мерки възпряха чуждестранните инвестиции, ускориха забавянето на икономиката, подхраниха инфлацията и лишиха руските фирми от доларите и еврата, които са им необходими, за да обслужват чуждестранните си кредити.

Исторически минимум

В края на миналата седмица рублата достигна нов исторически минимум от 40,46 долара в търговията на Московската борса, поевтинявайки с около 8 % само от началото на септември.

Руските търговски банки Сбербанк и ВТБ 24, подразделение на банка ВТБ, обявиха, че напоследък отчитат леко повишаване на търсенето от частни клиенти на услуги за валутен обмен, но въпреки това търсенето не може да се сравни с нивата от март. Газпромбанк пък посочи, че търсенето на чуждестранна валута не е по-голямо от обичайното.

Данни на централната банка показват, че месечното търсене на чуждестранна валута при банковите услуги на дребно през март е скочило до около 14 милиарда долара или два пъти над нивото година по-рано, но се е върнало на обичайните равнища до юли – последния период, за който има публикувани данни.

„Хората свикнаха много повече с по-голямата гъвкавост на валутните курсове“, посочва Дмитрий Полевой, главен икономист за Русия и Общността на независимите държави (ОНД) на ING Bank в Москва.

„Хората имат и два пъти повече дългове спрямо доходите си, отколкото дори през 2008 година, което означава, че имат и по-малко налични пари за обменяне“, допълва той.

Световната финансова криза от 2008 – 2009 година причини спад от 30 % на стойността на рублата, но на практика положението далеч не бе толкова драматично, колкото през 1998 година. А това донякъде успокои руснаците, че не всяка девалвация означава криза.

Освен това, ако Западът вижда Путин като основна причина за напрежението между Изтока и Запада заради Украйна, то у дома одобрението за него скочи до над 80 %.

„Поевтиняването на рублата не ме безпокои. Нямам много да губя. Това не е 1998 годна“, казва 52-годишната Татяна Либерман, мениджър в търговски център в уралския град Екатеринбург.

„Тогава бяхме изплашени, но преминахме през 2008 година и изглежда вече имаме имунитет. Путин няма да ни остави да умрем от глад“, заявява тя.

Все пак има сигнали, че това доверие може да си има граници и а един от факторите, които възпрепятстват хората да продават рубли, е страхът, че правителството може да ги накаже.

„Хората нямат ясна представа какво да правят, но мислят, че доларът може да не е толкова сигурен както по-рано, например, ако правителството въведе ограничения, забраняващи на обикновените руснаци да имат долари“, посочва Наталия Орлова, главен икономист на Alfa Bank в Москва.

Свободно плаване

В изследване на фонд „Обществено мнение“, публикувано в края на миналата седмица, 41 % от руснаците посочват, че не разбират защо рублата поевтинява тази година. 39 % пък обвиняват страничните ефекти от кризата в Украйна. 87 % от анкетираните заявяват, че държат спестяванията си в рубли.

Депозитите в рубли отчитат слабо изменение за периода от януари до 1 септември, според данни на централната банка. В същото време обаче депозитите в чуждестранна валута са нараснали с 13 %. Това може би отчасти се дължи на факта, че богати руснаци връщат у дома активите си в чуждестранна валута заради страха от санкции.

Бизнес изданието „Ведомости“ съобщи, че търсенето на долари е нараснало през последната седмица, но е било ограничено до малки банки с гишета за валутен обмен.

При това положение Русия разполага с удобния буфер от 450 милиарда долара златно-валутни резерви, от които може да тегли, за да подкрепя рублата.

Според икономисти обаче, ако голяма част от населението започне да обръща спестяванията си във валута, то това силно ще засили натиска върху рублата. От идната година банката планира да се откаже от политиката да се намесва, когато курсът на рублата излезе от определения валутен коридор и да остави курсът на националната валута да плава свободно.

Това означава, че колебанията на рублата най-вероятно ще се засилят, макар централната банка да си запази правото да се намесва, за да запази финансовата стабилност. Цените на дребно обаче вече рязко се повишиха заради последиците от западните санкции и руските ответни мерки и това може да има политически последици.

„От идната година рублата ще бъде по-чувствителна към шокове в цените на петрола и промени в текущата сметка. Хората ще бъдат по-тревожни. Ускоряващата се инфлация и понижаването на валутния курс са два фактора, които могат да направят населението недоверчиво към сегашното правителство“, казва Полевой.

БТА