Възможно е удължаване на ядрените преговори с Иран

Асошиейтед прес

При все още непреодолени различия и доближаващ краен срок за постигане на споразумение, Иран и САЩ са изправени пред избор: да удължат за втори път ядрените преговори или да поемат риска от подновяване на конфронтацията и въоръжен конфликт.

Американският държавен секретар Джон Кери се среща днес във Виена с иранския външен министър Джавад Зариф в опит да придвижат напред преговорите и да спазят крайния срок – 24 ноември. Но дотогава остават по-малко от шест седмици и може се окаже, че няма алтернатива на удължаването им.

Иран отрича да се стреми към ядрени оръжия. Но ако преговорите се провалят, Иран ще поднови разширяването на програмите си, които могат да бъдат пренасочени от мирни цели към производство на ядрени оръжия. Това на свой ред ще поднови риска от нов конфликт в Близкия изток чрез възможни атаки от страна на Израел, а вероятно и от САЩ.

Американците настояват, че целта е да се постигне споразумение до края на сегашното 4-месечно удължаване на преговорите, но не изключват, че те може да се проточат и след 24 ноември. Иранският заместник-външен министър Абас Арагчи каза миналата седмица, че Техеран вече обсъжда със САЩ и петте останали световни сили евентуално удължаване на преговорите.

Това обаче може и да не се случи, ако критиците вземат връх. Надига се неизбежна опозиция както от скептици в американския Конгрес, така и от иранските хардлайнери. И едните, и другите се страхуват от „ядрено предателство“. Те разглеждат ново продължение на преговорите като трик на своите опоненти с цел печелене на допълнителни предимства и са готови да използват всички възможни средства да му се противопоставят.

„Мисля, че е много трудно да се договори ново продължение“, казва Гари Сеймър, който напусна американския преговорен екип с Иран миналата година. „Това ще срещне силна опозиция както във Вашингтон, така и в Техеран“, добави той.

Всяко ново продължение може да изправи американската администрация пред нуждата да убеждава своите опоненти в Сената, че това е в интерес на Вашингтон. Перспективата републиканците да спечелят мнозинство в Сената на междинните избори на 4 ноември превръща такъв ход в кошмар. Това би означавало, че ако през следващата година ново предложение за санкции (срещу Иран) събере мнозинство от две трети в Сената, президентът Обама няма да е в състояние да му наложи вето.

Неуморните хардлайнери в Иран вероятно също ще предприемат голяма офанзива с цел да блокират усилията за ново продължение. Досега преговарящият екип на президента Хасан Рохани имаше подкрепата на върховния лидер аятолах Али Хаменей. Но ако не се постигне споразумение до 24 ноември, това може да накара Хаменей да промени мнението си. Той неведнъж е изразявал недоверие към намеренията на САЩ в преговорите, макар че засега подкрепя преговорния процес.

Критиците в Сената се опасяват, че всяко споразумение ще облекчи натиска от санкциите срещу Иран, без да наложи значимо ограничение върху способността му да създаде ядрено оръжие. Мощните Гвардейци на ислямската революция в Иран и други пък изразяват опасение с обратен знак – че тяхната страна ще се откаже от десетилетия на ядрен напредък и ще се лиши от своята програма в замяна на недостатъчни икономически предимства.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.