Петрол: този път Саудитска Арабия няма да спре поевтиняването

Ройтерс

Саудитска Арабия, най-големият в света износител на суровината, е решена да не повтаря старата грешка. Рияд все още е преследван от мисълта за проваления опит да предотврати рязък спад на цените на петрола, понижавайки производството с близо три четвърти през 80-те години на миналия век.

Пренасищането с петрол от 80-те години – ранните дни на съвременния петролен пазар – и далечните спомени от това време на повечето търговци, неотдавна отново станаха тема в разговори със саудитски официални представители и анализатори ветерани. Според тях това е определящият момент в новата стратегията на кралството да защити пазарния дял в средносрочен план.

Макар най-новото поевтиняване на петрола с 25% до под 90 долара за барел досега да е скромно спрямо срива от 80-те години, когато цената от 35 долара се стопи до 10 долара, много наблюдатели виждат сходства на световния пазар, който е на ръба на ключов преход от ера на недостиг към изобилие.

Преди три десетилетия скокът на котировките, предизвикан от арабското петролно ембарго от 1973 година и иранската революция от 1979 година, подкопа глобалното търсене, а в същото време откриването на офшорно находище в Северно море доведе до нов прилив на петрол извън Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК).

На фона на вълната от петрол на световните пазари Саудитска Арабия прибегна до стратегия на защита на цените, които по онова време до голяма степен се определяха от износителите, а не от зараждащия се фючърсен пазар. Кралството понижи добива си от над 10 милиона барела на ден през 1980 година до под 2,5 милиона долара на ден през 1985-86 година.

Само че други производители, както в ОПЕК, така и сред новите петролни сили като Великобритания и Норвегия, не можаха да последват примера, както в ОПЕК, така и сред новите петролни сили като Великобритания и Норвегия. Многогодишното понижение на цените доведе до 16 години дефицит в саудитския бюджет и затъване на страната в дългове.

Най-накрая, през 1985 година Рияд смени курса, ускорявайки добива и понижавайки цените, което предизвика спад на пазарите, но в крайна сметка проправи път за постепенно възстановяване.

„Голямата грешка бе, че те продължиха да свиват производството в опит да подкрепят цените, а цените и без друго се понижиха“, коментира анализаторът Ясер Елгуинди от Medley Global Advisors.

Вместо това саудитците трябваше да се борят за пазарен дял, оставяйки „производителите (на петрол – бел. ред.) с високи разходи да спрат дейността си със спада на цената на черното злато, което правят в момента“.

Миналата седмица саудитски представители информираха участниците на петролния пазар в Ню Йорк за промяната в политиката на кралството. За първи път те дадоха да се разбере, че Саудитска Арабия е готова да изтърпи период на по-ниски цени – може би дори 80 долара за барел, за да запазят пазарен дял.

Рияд не се опитва да тласне надолу котировките, каза източник от сектора, но е готов да остави пазара да намери дъното си и да понесе по-ниски цени, докато останалите в ОПЕК се ангажират с действия.

Страната вече намали продажните цени, за да задържи азиатските клиенти.

Тяхното послание е „не очаквайте от нас по някакъв начин да поемем отговорността за управлението на целия петролен пазар“, заяви Садад ал Хусейни, бивш директор в държавната компания Saudi Aramco.

В понеделник сортът Брент се търгуваше под 88 долара за барел – най-ниската цена от близо четири години, докато в същото търговците осъзнават, че Саудитска Арабия не бърза да ограничава възникващото петролно насищане.

ПРИЗРАЦИТЕ ОТ 80-ТЕ ГОДИНИ

Тежките обстоятелства от 80-те години на миналия век доминираха при управлението на крал Абдула, който де факто като регент по време на дългото боледуване на предшественика си крал Фахд, започна болезнени икономически реформи, проправили пътя за години на растеж.

Този път Рияд иска да предотврати ценови срив без да жертва производствените равнища или пазарния дял.

През 80-те години проблем бе спадът на потреблението в САЩ и Европа, съчетан с растежа (на добива – бел. прев.) в Северно море; сега това са страховете от отслабване на търсенето от Азия и неочакваното нарастване на американския шистов газ.

Нетният ефект е същият: петролен пазар, потенциално изправен пред години на свръхпредлагане. Това е сценарий, с който саудитците и ОПЕК не са били принуждавани да се справят от началото на миналото десетилетие, преди растежът на Китай да предизвика десетилетен ценови бум.

Кувейт, съюзна страна от Залива и износител от ОПЕК, вече обяви, че е малко вероятно картелът да понижи петролното производство като усилие да подкрепи цените, тъй като няма пълни гаранции една такава стъпка да се окаже ефективна. Венецуела стана първата членка, свикала извънредно заседание в защита на цена от 100 долара.

ЛИПСА НА ЕДИНСТВО В ОПЕК

Друга прилика: липсата на единство в ОПЕК.

През 80-те Рияд си даде сметка, че не може да разчита на колегите си производители от ОПЕК. Много от тях продължиха да добиват при по-високи равнища от договорените квоти, оставяйки Саудитска Арабия да „опере пешкира“ на свитото производство.

Голяма част от разногласията станаха публично достояние. Иран и Ирак бяха въвлечени в осемгодишна тотална война. Обвиненията, отправени от Ирак, че добивът на Кувейт е над квотите в ОПЕК, в крайна сметка доведоха до първата война в Залива в началото на 90-те години.

Проблемът назря в края на 1985 година. Кралството и ОПЕК в крайна сметка се споразумяха да си възвърнат пазарен дял, тласкайки надолу цените до 10 долара за барел, но налагайки се на пазара. Нужни бяха 16 години, за да се възстановят цените.

„Решиха, че имат достатъчно – те задаваха тона в производството, увеличиха го и драстично тласнаха цените надолу“, разказва д-р Гари Рос, главен изпълнителен директор на PIRA Energy Group, който следи петролните пазари от 70-те години.

Този път Рияд изглежда заема тази позиция от началото с акцент върху запазване на средносрочните приходи от резервите си от 266 милиарда барела суров петрол, вместо да преследва понижение на цените и да жертва пазара си.

„От икономическа гледна точка е много по-добре цените да бъдат оставени да се движат надолу“, според Филип К. Ферлегер, президент на консултантската компания PKVerleger LLC и бивш съветник на президента Картър. Зараждащата се ценова война е „война по необходимост“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.