Софи Хана: „Моят“ Еркюл Поаро е абсолютно същият като този на Агата Кристи

Агата Кристи, Софи Хана и новият й роман. Колаж: е-вестник

Софи Хана бе избрана от наследниците на Агата Кристи, за да заплете нова мистерия със световноизвестния детектив Еркюл Поаро. Беше й гласувано огромно доверие, което тя оправда с романа „Убийства с инициали“. Критиците и читателите по света, които вече са имали удоволствието да прочетат книгата, се изказват ласкаво както за сюжета, така и за върнатия към живот образ на Поаро. Романът основателно е обявен за литературна сензация на годината и вече оглавява повечето световни класации. В България „Убийства с инициали“ излиза, с логото на издателство „Ера“в превод на Юлия Чернева.

Софи Хана е родена през 1971 г. в Манчестър, Великобритания. Пише поезия и книги за деца, но е по-известна с криминалните си романи. Трилърът The Carrier й донася националната годишна награда за литература Specsavers, а две други нейни произведения са адаптирани за телевизионния екран. През 2004 г. Софи печели първа награда в конкурса „Дафни дю Морие”. Живее в Кеймбридж със съпруга и двете си деца.

– С романа си „Убийства с инициали” вие възкресихте Еркюл Поаро и създателката му Агата Кристи. Вярвате ли, че авторите и героите им са безсмъртни?

– Авторите (за съжаление!) не са безсмъртни, макар че книгите и героите, които създават, могат да ги надживеят. Поаро също не бе истински възкресен – той си беше съвсем жив във въображаемия свят, откакто Агата Кристи го създаде! И в моя роман определено не съм направила глупостта да го връщам от света на мъртвите. Защото Агата го уби в „Завесата. Последният случай на Поаро“ и аз не бих отменила нито едно нейно творческо решение. Все пак, между 1928 и 1932 г. тя не е писала романи с негово участие, така че в моя роман с Поаро – „Убийства с инициали“, действието се развива в този отрязък от време. Вместо да го съживявам, просто писах за по-ранен период от живота му. И, разбира се, Поаро в известен смисъл е безсмъртен, защото целият свят го обича вече толкова време, което прави и Агата Кристи по своему вечна.

– Каква е приликата между вашия Поаро и този на Агата Кристи?

– Много се постарах да направя „моя“ Поаро абсолютно същия като този на Агата във всяко едно отношение! Би било грехота да го променям, а и не исках. Какъв е смисълът да пишеш за герой, създаден от друг, ако след това се опитваш да го пресътворяваш? Исках моят Еркюл Поаро да е като онзи, когото срещнах в романите на Агата Кристи и в когото се влюбих.

– А разликата?

– Новото, с което допринесох, е сюжетът на този конкретен роман – нов случай, който Поаро да разреши!

– Какво престъпление разследва Поаро във вашия роман и защо избрахте то да е точно такова?

– В моя роман Поаро трябва да разкрие три убийства, извършени в луксозен лондонски хотел. Трима гости са открити мъртви, заключени в различни стаи, всеки с копче за ръкавели в устата, върху което са изписани инициали… Няма да кажа повече, защото ме е страх, че ще разкрия твърде много! Първоначално идеята беше да е нещо типично за Агата Кристи – завръзка/разрешение. От няколко години обмислях сюжет за криминален роман, който не бих могла да причисля към моите съвременни психотрилъри. След телефонен разговор с агента ми, в който той ми съобщи за възможността аз да напиша роман за Поаро, изведнъж си помислих: „О, ето защо досега не можах да пресъздам хрумването си. Това не е съвременна идея, а от златните детективски години. Ще бъде перфектна мистерия за Еркюл Поаро“. След като вече ми беше хрумнало, имайте предвид, че Поаро ми е възможно най-любимият (и смятам, най-великият) измислен детектив и съм много съм привързана към него, защото мисля, че е чудесен в професията си, имах много силно желание точно той и никой друг да може да разреши случая. Исках да му дам този случай като подарък – да кажа: „Виж колко много те обичам!“ – така, както ако бях готвач, бих направила торта с формата на мустаците му!

– Първата книга на Агата Кристи, която прочетох, беше „Десет малки негърчета”. Тя остави най-неизличим отпечатък у мен. А вие кога за пръв път прочетохте нейна книга и коя беше тя?

– Има история, свързана с това! Много добре си спомням кога получих първата си книга на Агата Кристи. Баща ми беше почти обсебен да колекционира разни неща, особено джаз записи и стари книги за крикет. Когато бях на дванайсет, прекарвах повечето си съботи по панаири за книги втора ръка, където той ме влачеше, за да търси книгите си. Намирах това за скучно. Но една събота, вероятно за да му се махна от главата и да ми създаде занимание, той ми купи старо издание на „Трупът в библиотеката“. Наистина не мога да ти опиша колко много ми хареса книгата и вече не се се ужасявах от тези панаири. Всяка събота си избирах нов роман на Агата Кристи. Когато станах на четиринайсет, вече бях прочела всичките й книги и внимателно ги бях подредила на рафт в спалнята си.

– За две години сте прочели всичките й романи. Това любов от пръв поглед ли беше?

– Определено. Книгите й ме завладяха още при първия ни сблъсък и още ги обичам. Любов от пръв прочит!

– Кой от героите й ви е по-любим – Еркюл Поаро или мис Марпъл?

– Поаро, разбира се! Той е по-топъл, по-мил и по-романтичен – както и маниакално спретнат, като мен! Мис Марпъл е гениален детектив, но не ми е симпатична като него.

– Какви са реакциите на критиката след излизането на „Убийства с инициали”? А на читателите?

– Много читатели се свързаха с мен, за да ми кажат колко са харесали книгата и за мен е голямо удоволствие да го чуя. Като цяло критиците бяха добри към мен и към романа, което беше голямо облекчение, защото продълженията на книгите могат да бъдат много проблемни. Има, разбира се, хора, които се противопоставят на подобни проекти просто заради принципа, но: първо, грешат, и второ, не можеш да угодиш на всички!

– Имате ли обяснение защо точно вас избраха да възкресите Поаро? Шанс ли е или просто пръст на съдбата?

– Мисля, че беше огромен късмет. Агентът ми, Питър Щраус, ми се обади един ден и делово ми съобщи: „О, предложих на „Харпър Колинс” (издателството на Агата Кристи) да напишеш роман за Поаро. Тъкмо се готвят да издадат няколко нови интерпретации на Джейн Остин – от Джоана Тролъп и Вал Макдърмид, наред с други автори – а ти си такъв Кристи-фен…“. Аз се засмях и му казах: „Не ставай абсурден. Ако от „Харпър Колинс” искаха нов роман за Поаро, надали биха се спрели на мен. Биха предпочели някой мегаизвестен – като Патриша Корнуел или Дан Браун…“. Агентът ми отговори: „Не, всъщност, когато споменах за възможността, изглеждаха много развълнувани“. По абсолютна случайност на следващия ден агентът на „Харпър Колинс”, с когото беше разговарял моят агент, имал среща с наследниците на Агата Кристи. Първото нещо, което те му казали, било: „Мислим, че моментът е подходящ да направим роман-продължение…“, и той отговорил: „Знаете ли, това е невероятно съвпадение – вчера приех агент в офиса си, който ми предложи автор за абсолютно същото нещо“. И така, нямаше никакво състезание, което да спечеля, за да получа задачата. Абсолютната случайност доведе до посочването ми като изпълнител – и, да, всъщност го почувствах като съдба. Ако вярвате в подобни неща…

– Вярвам! И все пак бихте ли разказали повече за срещите си с наследниците на Кристи? Кои са и с какво се занимават?

– Матю Причард, внукът на Агата Кристи, и Джеймс Причард, нейният правнук, бяха страхотни по времето на писането и публикуването на „Убийства с инициали“. Бяха толкова подкрепящи и ентусиазирани – работата с тях беше удоволствие. И двамата са в борда на „Агата Кристи” ООД, компанията, която се занимава с всички бизнес проекти, свързани с Агата. Матю е председател на тази компания.

– Смятате ли да напишете и други романи за легендарния Поаро или пък за мис Марпъл?

– Със сигурност не с мис Марпъл – Поаро може да ревнува! Още един роман за Поаро? Не знам дали семейството и наследниците биха пожелали друг, или биха се спрели на един. За всички нас тази книга бе толкова важна и вълнуваща, би било някак грешно да започнем веднага да мислим за друга – все още трябва да се концентрираме върху нея – да я представяме и да организираме турнета, да я обсъждаме с читатели и т.н. Така че… кой знае?

Интервюто е взето със съдействието на издателство „Ера”.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.