„Южен поток“ или Южен газов коридор?
Днес интересът на Европейския съюз към проекта за газопровод „Южен поток“ е много нисък, коментира в интервю председателят на комисията по енергетика в Европейския парламент Йежи Бузек. Вносът на втечнен газ от Катар е сред възможностите за диверсификация на доставките на природен газ. А украинската информационна агенция „Униан“ прогнозира, че изборът на ГЕРБ (взела най-много гласове на предсрочните парламентарни избори в България на 5 октомври) реално може да сложи край на плановете за газопровода. Работата е замразена и на власт идва партия, която, макар и да подкрепя проекта, поставя условието той да бъде в съзвучие с европейските правила, заявяват от украинското издание.
„Южен поток“ е газопроводът, който трябва да разнообрази доставките на руския природен газ до Европа, заобикаляйки Украйна – „камъче в обувката“ на газовия гигант Русия.
На този етап ЕС и Руската федерация не отстъпват от позициите си – Москва смята, че газопроводът е международен проект и не трябва да изпълнява европейските изисквания. Брюксел, обаче, очаква руската страна да подаде искане за изключение от правилата на третия либерализационен пакет, който е за отварянето на енергийните пазари. Целта е вътрешният енергиен пазар в Европа да предложи на потребителите избор между различни дружества, доставящи природен газ и електроенергия, което ще направи пазара достъпен за всички доставчици. Но кога – като време и пространство?
Азербайджан и Европа дойдоха на своето – започната е реализация на проекта „Южен газов коридор“. Този съкратен вариант на амбициозния проект Nabucco трябва да бъде завършен през 2019 година и включва система от газопроводи TANAP-TAP, започващи от азербайджанското газово находище Шах-Дениз. Газта ще преминава през териториите на Грузия и Турция, за да достигне до Гърция, Албания и на юг в Италия. Става дума, като за начало, за доставки от порядъка на 16 милиарда кубически метра природен газ на година, като от тях 6 милиарда са предназначени за Турция и 10 за Европа.
Европа и Съединените щати, лансиращи идеята за диферсификацията на природния газ, а по същество – изхвърляйки Русия от пазара за износ на газ(основно перо в икономиката й), са много доволни. „Решението по откриването на „Южен газов коридор“ е истински пробив. За сметка на неговото бъдещо разширяване коридорът ще има потенциал да покрие до 20% от потребностите на ЕС от газ в дългосрочна перспектива“, се споменава в прес съобщението, разпространено от Еврокомисията.
На пръв поглед Русия въобще не е застрашена от проекта „Южен газов коридор“, защото доставките на азербайджански газ ще започнат чак в края на 2019 г. и ще покрият само 20% от нуждите на Европа за този вид гориво. Това, обаче, е повърхностен подход при оценката на рисковете, пред които се оказва Руската федерация поради простата причина, че към доставчиците може да се присъединят като минимум Туркменистан и Иран. Последната държава по запаси на газ е на второ място в света след Русия.
Освен това, в една по-далечна перспектива, имам предвид блокирането на проекта „Южен поток“, по който се планира руският газ да се експортира към Европа, идеята на проекта Nabucco, с изход към България, Румъния, Унгария и Австрия, е напълно реална.
Перспективите за България са прекрасни – ще имаме гориво за отопление и след 2019 г.(не е ясно на какви цени) и вече няма да сме зависими 100% от руския газ. Споменавам само за отопление, защото намеците към нас са кристално ясни – страната ни може да бъде само туристическа. Нещо като вила на Евросъюза.