Русия всъщност сама помага на Америка да разширява влиянието си по света

в. Московский комсомолец

Защо ви се привижда тук и там Държавният департамент?

Руска федерална телевизия показа неотдавна „сензация“! Участвал в едно от най-популярните политически токшоута, авторът на тези редове разкри пред руските зрители „страховита американска тайна“ – че американската външна политика често действа цинично и пресметливо.

Казах, че са раздути петорно гръмогласните, патетични твърдения, според които Америка била гарант на международния ред, разнасяла в цял свят свобода и демокрация. Това е красив амбалаж, зад който често се крие строгата американска „реалполитик“.

Водещият програмата посрещна „изобличението“ с нескрит възторгт, макар да мисля, че повечето хора в Русия всичко това си го знаят. Дето е думата, не съм открил Америка.

Щом обаче в Русия заговарят за „коварната и цинична“ американска външна политика, например спрямо Украйна, забравят, че Русия сама подпомогна САЩ да постигнат интересите си в тази страна.

Ще обясня защо според мен Русия е сторила твърде много, за да направи Украйна завой към Запада.

Първо, украинците бяха страшно разочаровани от руската подкрепа за Виктор Янукович, намразен от повечето хора в Украйна. Още повече че Янукович и свитата му, както писаха различни медии, са отнесли от страната и много милиони долари народни пари. Сега Янукович и Ко живот си живеят в луксозното руско убежище.

Второ, в Украйна се помни, че руската външна политика открито стоеше зад провала на договора за асоцииране с ЕС миналия ноември, което предизвика първите протести на Майдана. И както казва руската поговорка, „по-далеч в гората – по-едри дървата“. За събитията след това читателят е информиран не по-зле от мен.

Нека погледнем данните от допитвания как се отнасят украинците към Запада и към Русия. Резултатът далеч не е в полза на последната. И антируските нагласи в Украйна съвсем не са присъщи само на т. нар. бандеровци – те процъфтяха във всички украински области без териториите под контрола на сепаратистите.

Смешно ми става да слушам разсъжденията на някои „аналитици“ в Русия, че Майданът бил „скалъпен от американците“. Ако разгледаме ситуацията подробно, тезата им не издържа критика. Причините за протестите на Майдана, сетне и за преврата, естествено, бяха вътрешни. Просто гневът на украинците срещу корумпирания, деребейски и бездарен режим на Янукович бе задминал точката на кипене. Както впрочем посочи в едно изявление Владимир Путин.

Америка, разбира се, е голяма и мощна страна, но няма начин да направиш революция с каквито щеш „кифли от Държавния департамент“. Същите дивотии впрочем се чуха в Русия и за протестите на Блатния площад през 2011 и 2012 г. – помните ли прословутите диверсии с „департаментски курабийки“ * ? А сега ни поднасят подобни глупости и за Хонконг: народните протести там също били дело на всесилните американци!

Колкото до петте милиарда долара, наистина изплатени от Агенцията на САЩ за международно развитие USAID (служба към Държавния департамент на САЩ) за 22 години на украински неправителствени организации, тези програми също не са „направили Майдана“. Противно на версията, широко разпространена в Русия, тези пари не са били раздадени на протестиращите, за да излязат на Майдана, а са били платени на украински НПО далеч преди революционните събития и за съвсем различни цели.

САЩ например съдействаха за финансиране на украинските програми за неразпространение на ядрените материали, възпрепятстване на търговията с хора, контрол върху прането на пари, мониторинг на изборите. Отпускани бяха и средства за подпомагане на жертвите от Чернобил и на заразените с вируса на СПИН в Украйна, за развитие на разследващата журналистика в страната.

Читателите може би се чудят защо са го правели САЩ? Отговарям: защото държавните програми от този род са базова съставка на американската „мека сила“, прилагана не само спрямо Украйна, но и спрямо много други държави.

И ще задам насрещен въпрос: какво попречи на Русия да приложи в Украйна също такава „мека сила“? Щом Русия е пропуснала възможността да повлияе на Украйна по този начин, да не би Щатите да са виновни?

Често ме питат и друго: „А щеше ли Америка да е доволна, ако Русия се месеше по същия начин във вътрешните работи на вашите съседи?“ Пак отговарям. Ако Русия искаше да плаща 5 милиарда долара – ако ще и 50 милиарда! – на мексикански, кубински, канадски или дори американски НПО, всичко това щеше да е нормално. Дори ако Русия бе финансирала НПО чрез програми и уроци по ненасилствена гражданска съпротива, както правеха между другото и САЩ в Украйна – пак няма никакви проблеми. Правото на мирен протест е сред основните човешки права, тачени в Америка. Такава програма ще е твърде полезна, да речем, в Куба.

Естествено правителствата в цял свят не обичат много-много НПО от рода на „Хюман райтс уоч“, „Амнести интернешънъл“, дори на Института за демокрация и сътрудничество (руска НПО, действаща в Ню Йорк), разкриващи множество болни места и злоупотреби във властта. В развитите демокрации обаче НПО са неразделна част от гражданското общество, разрешават им да работят, дори да получават средства от източници в чужбина.

Не се отказвам от думите си по телевизията – нещо повече, потвърждавам ги отново: във външната си политика Вашингтон безспорно често действа прагматично, с хладна пресметливост. В конкретния случай с Украйна обаче „коварният американски империализъм“ изобщо няма пръст в нещата. Кой ли не би могъл „да сложи ръка“ на Украйна след водена с десетилетия високомерна политика по принципа „Украйна си е моя и без това, няма къде да ходи“. Все едно някой мъж години наред да понабийва благоверната, а щом тя в крайна сметка избяга при друг, да беснее и крещи по новия й съпруг: „Долу ръцете от жена ми!“.

Русия спечели Крим – браво за това постижение, ако приложим тук циничните правила на „реалполитик“. Същевременно обаче тя изгуби цялата останала Украйна. Това впрочем не е съвсем точно. По-право, Русия е изгубила Украйна много отдавна, още през 1922 г., натрапвайки на украинците военния болшевизъм, а после комунизма за 70 години напред, чак до 1991 г. (Да не споменавам изобщо за гладомора **.) Украйна неслучайно бе първата съветска република след балтийските, хукнала презглава да бяга от Москва. И ето че пак избяга, и пак от Москва – през 2014 г.

Прочее, не е вярно, че коварните, свръхцинични, „еднополюсни“ световни жандарми – американците, са „сложили ръка“ на Украйна. Москва фактически я поднесе на Запада на тепсия. И Вашингтон с лекота си я взе. Русия направи на САЩ огромен външнополитически подарък. За този подарък Барак Обама, честно казано, би трябвало да покани героите на руската външна политика в Белия дом и да им връчи там ордени „за заслуги пред американското Отечество“.

БТА

* Според руски медии телевизия НТВ разказвала за антипутинските митинги на Блатния площад, че всички участници се били „продали“ на Държавния департамент на САЩ „за курабийките“, раздавани на протестите – б. р. ** Масовият глад в съветска Украйна и част от Русия през 1932-1933 г., предизвикан от политиката на Москва и взел милиони жертви – б. р.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.