Банките в Европа – стрес до последната минута

В края на седмицата Европейската централна банка (ЕЦБ) ще разкрие най-голямата си тайна за момента – кои европейски банки са издържали стрес тестовете.

ЕЦБ ще обяви резултатите от стрес тестовете в неделя, в 12 часа на пресконференция във Франкфурт. Това ще бъде заключителната точка на безпрецедентна ударна акция, която една година държа големите европейски банки със затаен дъх. Под ръководството на надзорния орган на ЕЦБ, който сам все още е в процес на изграждане и има нужда от помощта на хиляди одитори, контрольорите събираха и оценяваха в изтощителната си и щателна работа всяка налична информация за банковите баланси.

В очакване на големия финал

Големият финал е стрес тестът, който проверява балансите на банките и способността им да устоят на натиска при екстремни ситуации. За Германия, например, ЕЦБ симулира спад на цените на недвижимите имоти с 20 %. Кризисният сценарий предвижда и нова криза с държавните дългове, както и тригодишна рецесия. Ако някоя банка изпадне в затруднения, то тя трябва до две седмици да обяви как възнамерява да привлече капитал, който след това да бъде събран до шест месеца.

На проверката бяха подложени 130 банки от еврозоната. Целта, шест години след шока, причинен от фалита на Lehman Brothers, е да бъде възстановено доверието в европейските банки, за да могат финансовите институции отново да отпускат кредити, най-вече в страните, чиято икономика е в криза.

ЕЦБ има още една, „егоистична“ цел: от 4 ноември трябва да започне работа централизираният надзор върху европейската банкова система. Институцията иска да започне надзорната си дейност възможно „напълно начисто“, за да не бъде изненадана неприятно в последствие. В името на тези цели е още по-важно резултатите от стрес тестовете да вдъхват доверие, особено предвид срамния предишен опит.

През 2011 година Европейският банков орган (European Banking Authority – EBA) даде положителна оценка за редица кредитни институции. След това обаче бе принуден да гледа безпомощно как някои от привидните отличници трябваше да бъдат спасявани в последната минута с пари на европейските данъкоплатци. Очакванията, насочени към ЕЦБ, са огромни. Централната банка на еврозоната обаче е затънала дълбоко в противоречието между целите, които си е поставила.
От една страна, тестовете й трябва да бъдат достоверни и поради тази причина на тях да се провалят достатъчен брой финансови институции, както настояват мнозина експерти. От друга страна обаче, те не бива да бъдат твърде строги. В крайна сметка никой няма интерес от разразяване на паника на пазара особено предвид тенденциите към рецесия и дефлация, които в момента са обхванали Европа.

ЕЦБ знае добре какъв е залогът

„Имаме само един опит, за да изградим репутацията си и да уверим пазарите, че сме достойни за доверието им“, посочва Даниел Нуи, която ще ръководи банковия надзор на ЕЦБ, като встъпление към „голямата операция“. „Трябва да допуснем някои банки да изчезнат, по организиран начин“, допълва тя.

Кои точно обаче? В момента се говори, че може да отпаднат около 30 кредитни институции. Като особено силно застрашени се оценяват банки в Гърция, Италия, Австрия и Испания. Не са в безопасност дори германски банки. Commerzbank, например, в чиито баланс има кредити на стойност милиарди евро, отпускани за недвижими имоти и кораби. Най-голямата германската банка Deutsche Bank страда от юридически рискове. IKB има слабо капиталово покритие, както и MuenchenerHyp, която обаче успя да си осигури нов капитал. В Австрия проблемна е OVAG (Австрийска народна банка), която се предаде точно преди края на стрес тестовете и обяви ликвидацията си.

Положението се е подобрило

Все пак вече е изпълнена една от целите на стрес тестовете: изпълнявайки указанията, още преди резултатите да бъдат оповестени, някои банки увеличиха капиталовото си покритие, като емитираха нови акции или намалиха кредитните си портфейли. Общо осигуряването с капитал на финансовите институции се е подобрило с над 200 милиарда евро.

„Една от последиците на теста е, че банките станаха значително по-сигурни. Разбира се, те все още не са достатъчно сигурни, но се развиват в правилната посока“, казва Михаел Шрьодер, банков експерт от Франкфуртската школа по финанси и мениджмънт (Frankfurt School of Finance & Management). „Още отсега може ясно да се види, че упражнението е успешно“, подкрепя го Андреас Домбред, който отговаря за банковия надзор в съвета на директорите на германската централна банка Bundesbank.

Международната рейтингова агенция Fitch също прогнозира, че повечето банки ще издържат стрес тестовете. Само банките, оценявани като проблемни, през първата половина на годината са увеличили собствения си капитал с 31 милиарда евро. Въпреки това тестовете са само първата стъпка по пътя към стабилни банкови баланси, според Fitch. Както и по-рано в сектора има твърде много проблемни кредити, най-вече в страните, чиито икономики са в криза.

Съвсем друг въпрос е дали тестовете са постигнали най-важната си цел – да окуражат банките да отпускат кредити. По-скоро не. Фактът, че кредитните потоци са намалели, се дължи в по-малка степен на сдържаността на банките, отколкото най-вече на мрачните перспективи за растежа на икономиката в големи части от Европа. Повечето икономисти са единодушни по този въпрос. Който се съмнява, че ще намери купувачи за стоката си, не търси нови кредити.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.