Русия и Западът живеят в паралелни светове

Стивън Фидлър. Снимка: от тв екрана

Не става дума само за различия в мненията, но и по отношение на фактите

* * *

Когато директорът на компанията „Тотал“ Кристоф дьо Маржори загина тази седмица, след като частният му самолет се удари в снегорин при излитане от московско летище, изглеждаше като злополука.

На телевизионните зрители в Русия бе представена различна версия. Водещ руски телевизионен канал обяви, че не може да се изключи заговор на ЦРУ. Дьо Маржори все пак бе виден противник на санкциите на САЩ и на Европейския съюз срещу Москва и Вашингтон искал той да замлъкне. Тази история не беше съобщена от някой националистически настроен коментатор, а от говорител на новините.

Това съобщение илюстрира тенденция, която става все по-очевидна – руснаците и представителите на Запада се разминават в това, което говорят. Те не само имат различни мнения за едно и също събитие – те вярват в различни факти.

Те са като „двама души в тъмна стая“, каза американски участник на дискусионния форум „Валдай“ в Сочи, на който се събраха руски политици и учени заедно със западни експерти.

Най-отчетливо това се вижда по отношение на събитията в Украйна. За огромното мнозинство от руснаците отстраняването от власт на бившия президент Виктор Янукович през февруари е било преврат с пряката подкрепа на европейски политици и подстрекателството на западни разузнавателни служби. За хората на Запад Янукович избяга под натиска на народно движение, искащо по-тесни отношения със Запада.

Историите, които руснаците слушат от медиите, попадащи под все по-голям държавен контрол, подхранват популярността на президента Владимир Путин, който днес също се изказа на дискусионния форум. Подкрепата за него е над 80 процента дори и в Москва, която преди беше скептична към него.

Култът към личността на Путин изглежда се засилва. Първият заместник-ръководител на президентската администрация Вячеслав Володин каза в сряда на форума, че западните „атаки срещу Путин са атаки срещу Русия“.

Руският народ трябва да разбере, „че ако няма Путин, няма Русия“, предупреди той.

Володин направи тези изказвания неофициално, но думите му изтекоха в руските медии, както изглежда с помощта на доволни съветници.

Казаното от заместник-ръководителя на президентската администрация подтикна политическия наблюдател и критик на Путин Станислав Белковски да направи следния коментар по радио „Ехото на Москва“: „Започналото след разпадането на СССР търсене на нова национална кауза на Русия най-накрая приключи. Вече е очевидно, че националната кауза на Русия е Владимир Владимирович Путин като отделна личност“.

Трудно е да си представим как в САЩ или Западна Европа може да се отъждествят държава и управник в частен разговор или публично. Това е още един нагледен пример за различното мислене на руските управници и западните им колеги.

* * *

„Ако няма доверие, има подозрение, а когато има подозрение, тогава всичко, което другата страна прави, е против твоите интереси“, Игор Иванов, бивш министър на външните работи на Русия.

* * *

Руската теория на конспирациите не е нищо ново. Николай Патрушев, високопоставено длъжностно лице от сферата на сигурността в Русия, повтори няколко исторически теории в неотдавнашно интервю пред държавни медии – че САЩ са подмамили СССР в катастрофалното за него нашествие в Афганистан и че Вашингтон е манипулирал срива в цените на петрола през 80-те години, за да унищожи Съветския съюз. По същия начин новите санкции срещу Русия се смятат за американски опит да бъде сменен режимът в Москва.

Някои от историите, които руснаците си разказват, произтичат от уникалната им култура. Един от участниците например каза, че за нееднократно проявявалата се в историята способност на Русия да се издига от състояние на катастрофа до състояние на величие, какъвто впрочем според него е и случаят в момента, може да има само „ирационални“ и „мистични“ обяснения.

Ръководителят на българския мозъчен тръст Център за либерални стратегии Иван Кръстев каза, че това да се разчита на конспиративни теории не задава рамка за движение напред. „Марксизмът бе идеология“, каза той. „Конспиративните теории не са идеология“.

Биографът на Кейнс и преподавател в университета в Уоруик Робърт Скиделски, също участник във форума, постави въпроса докъде ще доведе Русия това насърчаване на паралелна действителност.

Според него зад начина, по който руснаците говорят, се крият три възможни обяснения – или руските длъжностни лица вярват, че казват истината, или лъжат, или се самозаблуждават.

Ако действията им се основават на грешни презумпции, то тогава те рискуват, каза той. Ако лъжат или се самозаблуждават, то те сериозно подкопават доверието към Русия в международен план – какъвто според западни правителства е случаят с твърденията им, че „малките зелени човечета“ в Украйна не са били пратени там от руската армия.

Бившият руски министър на външните работи Игор Иванов казва, че до позицията на Москва се е стигнало поради изчезването на доверието между Запада и Русия.

„Загубихме доверие“, каза той в интервю в кулоарите на конференцията. „Ако няма доверие, има подозрение, а когато има подозрение, тогава всичко, което другата страна прави, е против твоите интереси“.

Бившият дипломат номер едно на Москва предложи създаването на „контактна група“ за Украйна с участието на представители на Киев, Русия, САЩ, Полша, Германия, Франция и Обединеното кралство. Необходими са и други редовни контакти между Русия и Запада за справянето с голям брой общи проблеми, включително възхода на „Ислямска държава“, посочи Иванов.

Но той не е оптимист. „Нещата прекалено се персонифицираха“, смята Иванов. Преодоляването на пропастта между Запада и Русия изисква политическа воля. „А аз не виждам политическа воля у нито една от страните“.

БТА

*Стивън Фидлър е шеф на бюрото на в. „Уолстрийт джърнъл“ в Брюксел

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.