Анкара крои нов „план Атила“ в изключителната икономическа зона на Кипър
Турция пуска в ход конкретен план, с който цели да наложи „свършени факти“ в Кипър по отношение контрола върху природното богатство на острова, като намеренията на Анкара са заплаха за регионалната стабилност в кризисния район на Източната Средиземноморие и Близкия изток.
Решението на Ердоган-Давутоглу за изпращането на турския изследователски кораб „Барбарос“ в изключителната икономическа зона на Република Кипър предизвика най-значимата ескалация на напрежението, откакто на острова бе обявена т. нар. севернокипърска турска държава. Тази ескалация се равнява на ново нашествие, но тя е заплаха и за цялата свободна южна гръцка част на средиземноморския остров.
Позицията на Турция е напълно абсурдна. От една страна, тя обосновава присъствието на кораба „Бараброс“ в южната част на кипърската икономическа зона, като се позовава на предполагаемите лицензи, предоставени от режима в Северен Кипър на турската държавна компания ТРАО и на правата на кипърската турска общност на острова.
С пиратската си политика спрямо Кипър Турция вече не крие своите стремежи. Оказала се в безизходна ситуация на фона на претенциите за регионална роля, Турция е сред малкото страни в района, които не разполагат със собствени енергийни ресурси и се стреми да „заграби“ природното богатство на Кипър.
Турция смята, че само по този начин тя ще може да се намеси в съществуващата енергийна надпревара в Източното Средиземноморие. За момента в този район се заформят нови коалиции и се появяват все по-нови регионални играчи, като Израел и Египет, като наред с тях нараства и ролята на Кипър и Гърция в новата конструкция на сигурност в този кризисен регион.
Турция реши да се задейства сега, тъй като видя, че сондажите в находищата на кипърската икономическа зона напредват с бързи темпове и че даже има вече подписани споразумения за съвместна експлоатация на съседни находища с Израел и Египет и меморандум за сътрудничество с Йордания. В същото време обаче преговорите за разрешаване на проблема с етнически разделения остров Кипър не вървят в желаната от Турция посока.
Турската стратегия е повече от ясна, а именно: на острова да бъде наложено решение на проблема чрез създаването на две държави в рамките на една хлабава конфедерация, като по този начин Анкара ще може с помощта на кипърските турци да контролира природия газ и да си осигури „институционално“ присъствие в Югоизточното Средиземноморие.
Преговорната процедура за Кипър обаче се натъкна на проблеми, което накара дори радетеля за решаване на въпроса с разделения остров президента Никос Анастасиадис да реагира на опита на турската страна да наложи елементи на конфедеративно решение. Никозия замрази участието си в преговорите, а Анкара задейства друг план, този на „жестоката мощ“.
С изпращането на кораба „Барбарос“ в кипърската икономическа зона, съпроводен и от една турска корвета, Анкара се опитва да наложи свършени факти и да милитаризира кризата в един район, в който Кипър не би могъл да я последва.
Незаконните проучвания, които този кораб извършва в кипърската икономическа зона, са в нарушение на суверенните права на острова. „Свършените факти“ ще станат реалност, когато Турция получи възможност да пристъпи към инсталирането на постоянни платформи за добив на нефт и газ в рамките на кипърската икономическа зона. Такава възможност тя все още не притежава.
През 2011 г. Турция за първи път се опита да оспори изключителната зона на Република Кипър, като изпрати в района кораба „Пири Рейс“, който извърши ограничени по време и качество сеизмологични проучвания, тъй като плавателният съд е стар и не е в състояние да ги осъществява в открито море.
От тогава Турция обяви, че ще се сдобие със собствен изследователски кораб, както и стана няколко месеца по-късно с покупката на свръхмодерния плавателен съд „Поларкус“, който впоследствие бе приеменуван в „Барбарос“.
Следващата стъпка на Турция е или да закупи или да построи в корабостроителниците на Южна Корея собствен плавателен съд-платформа. Според информации тя вече се е обърнала към конкретен доставчик с посредничеството и на азербайджанската петролна компания СОКАР . Подобен съвременен плавателен съд струва около 150 милиона долара.
Турция има амбиции и не е анулирала лиценза, предоставен на компанията ТРАО за сондажи в три находища в района на о-в Родос и южно от о-в Кастелоризо в границите на гръцкия континентален шелф. Този „лиценз“ стои и чака, за да бъде активиран при необходимост като средство за натиск и върху Гърция.
Съвсем не е случайно, че както разкри в. „Заман“ по време на четвъртия симпозиум за Кипър, организиран от турски унивеурситети и т. нар. Севернокипърска турска република, са били представени изследвания, които показвали, че интересът по южните брегове на Турция е много по-голям, отколкото в южната част на Кипър. Турски експерти даже споменали за наличие на големи находища в морския район на Каш. С една важна подробност, че почти целият морски район на Каш е част от шелфа на о-в Кастелоризо, съгласно морското право, което Турция не приема.
БТА