Украйна – победилите прозападни партии търсят съюз

Франс прес

Украинските прозападни сили, укрепнали след една убедителна победа на парламентарните избори, от днес се впускат в маратон от консултации, за да сформират коалиция, от която президентът Петро Порошенко очаква да продължи мирния процес в Източна Украйна.

Първите официални резултати потвърждават преднината на петте основни партийни листи, привърженици на сближаване с Европейския съюз, както и за някои националисти, но и че държавният глава няма да може да управлява сам и ще трябва да приеме компромис. Техният резултат (около 70 на сто от гласовете) представлява прозападна вълна без прецедент от независимостта през 1991 г. насам. И още един знак, че страната е решила да обърне гръб на съветското си минало – комунистите няма да заседават в парламента.

Тези предсрочни парламентарни избори потвърждават радикалното обновяване на властта в Украйна, която за по-малко от година преживя свалянето на бившия проруски президент Виктор Янукович, анексирането на Крим от Русия, и – в източните региони – подемът на сепаратистите, който се изроди във въоръжен конфликт.

В хода на тази криза видяхме и как геополитически противоречия се израждат в най-лошата конфронтация от Студената война насам между Запада и Русия, обвинена, че окаазва военна подкрепа на бунтовниците в миньорския район Донбас.

Президентът Порошенко подчерта, че украинците са се изказали за необратимо сближаване с Европа, но и в подкрепа на неговия мирен план за Източна Украйна, където боевете между проруски бунтовници и украински сили са отнели живота на над 3700 души по данни на ООН.

Влизането в сила на прекратяване на огъня на 5 септември, договорено с участието на Русия, не доведе до пълно спиране на боевете и беше критикувано от част от населението като капитулация пред бунтовниците. И екзит пол анкетите, и първите официални резултати показват, че избирателите не са пожелали да дадат цялата власт на президента Порошенко, избран през май на първия тур.

Според частичните резултати, оповестени от ЦИК след преброяването на половината от бюлетините, президентският „Блок на Петро Порошенко“ с 21,45 на сто от гласовете е почти наравно с „Народния фронт“ на премиера Арсений Яценюк с 21,61 процента. Резултатите се различаваха драстично от сондажите преди изборите, които прогнозираха подкрепа за партията на Порошенко близо до 30-те процента, а за Яценюк – под 10 процента. Проевропейската партия „Самопомич“ (Самопомощ), съставена от млади активисти и бойци, върнали се от фронта, излезе трета с 11,1 на сто от гласовете.

Последните две партии подкрепят твърда позиция срещу сепаратистите и спрямо Москва, без да се смятат за „партии на войната“, както понякога се наричат Радикалната партия на популиста Олег Ляшко (7,38 на сто) и „Баткившчина“ (Отечество) на експремиера Юлия Тимошенко (5,69 на сто).

Бившите съюзници на Янукович се задържаха в парламента чрез проруския „Опозиционен блок“ (9,82 на сто) – нещо, което не се очакваше предвид враждебността към режима на бившия президент. Исторически факт обаче – Комунистическата партия на Украйна, заклеймена от Порошенко като „пета колона“ на Москва, не премина границата от 5 на сто за влизане в парламента.

Точният състав на Върховната рада ще стане известен едва по-късно поради сложния начин на гласуване, смесващ национален вот и местни избори. Президентът прие снощи Яценюк, който го увери, че коалиция ще бъде сформирана в най-кратки срокове, за да може правителството и новият парламент да осъществят бързо реформите, необходими на страната, разяждана от корупция, изпазнала в дълбока рецесия и преживяваща с финансова помощ отвън.

Порошенко заяви, че иска да създаде съюз с „Народния фронт“ като „основен партньор“, но е отворен и за други партии.

Ръководителката на листата на „Самопомощ“ Ганна Гопко обаче предупреди, че евентуална коалиция с нейно участие не бива да бъде „пропрезидентска, а проукраинска“, намеквайки, че партията не смята да оказва сляпа подкрепа на държавния глава.

Не беше съобщено за никакви значителни измами по време на гласуването, макар че преброяването беше белязано от смъртта на трима членове на избирателна комисия при пътен инцидент при транспортиране на бюлетини в Киевска област.

Но тези парламентарни избори бяха помрачени от конфликта в Източна Украйна. Около пет милиона избиратели – от общо 36 милиона, не можаха да гласуват в Крим, присъединен през март към Русия, нито в контролираните от сепаратистите зони на изток. Така от 450 депутатски места 27 ще останат празни.

В Донецк, главния бастион на бунтовниците, жителите пренебрегнаха изборите и очакват тези, които сепаратистите планират да организират на 2 ноември.

Новият парламент ще трябва да гласува за радикални реформи, предназначени да изведат Украйна от дълбоката рецесия, да се борят срещу ендемичната корупция и да сближат страната с Европейския съюз, с който тя неотдавна подписа споразумение за асоцииране, отхвърлено миналата година от Янукович.

Той ще трябва и да задълбочи болезнените мерки, които западните финансови донори, по-специално от МВФ, изискват, за да спасят Украйна от фалит след оттеглянето на руската финансова помощ. Ситуацията се утежнява допълнително от газовия конфликт с Русия, който я лишава от газ.

Още по темата: Порошенко е на път да бетонира властта си

Гласувайки масово за двете основни управляващи политически сили в Киев на вчерашните парламентарни избори, Украйна, в която се води война, даде израз на огромната си нужда от стабилност и единство, пише френският в. „Монд“. Избирателите не подписаха празен чек на Порошенко, а по-скоро гласуваха за тандем.

Премиерът Арсений Яценюк, популярен в страната и ценен от западните партньори на Украйна, има всички шансове да запази поста си. Точно това и обеща той на избирателите си по време на кампанията. Силният човек обаче остава президентът Порошенко.

Досега той трябваше да разчита на дезертьори от Партия на регионите на бившия държавен глава Виктор Янукович, но отсега нататък ще разполага със солидно мнозинство. С това вчерашният вот затваря политически страницата с Майдана, отбелязва вестникът.

Проевропейският блок бележи категорична победа на изборите в Украйна. Страната потвърждава прозападната си ориентация и се отдалечава все повече от руската орбита, посочва в. „Фигаро“. Пет месеца след президентската си победа на първи тур, Петро Порошенко получи законната парламентарна база, която досега му липсваше.

В контролираните от сепаратистките бунтовници райони, където живеят близо 3 милиона души, обаче избори не се състояха, а първият високопоставен руски политик, реагирал на временните резултати от изборите – председателят на външнополитическата комисия в Държавната дума Алексей Пушков – заяви, че изборите няма да променят нищо в Украйна.

Петро Порошенко е на път да укрепи властта си на изборите в Украйна. Екзит пол-проучванията подсказват, че седем месеца след свалянето на бившия президент Виктор Янукович вчерашният вот ще бетонира новия политически курс на страната, съобщава британският в. „Гардиън“.

Проевропейските сили са на път да вземат връх на парламентарните избори в Украйна. Изборите се разглеждат до голяма степен като вот на доверие за президента Порошенко и стратегията му за преговори с проруските сепаратисти в източната част на страната, посочва в. „Дейли телеграф“.

Прозападните партии си осигуряват значителна победа на украинските избори, както показват неокончателните резултати. Президентът Порошенко днес започва преговори за парламентарна коалиция, посочва в. „Ню Йорк таймс“, а „Вашингтон пост“ изтъква, че украинците са избрали най-проевропейския парламент в историята си.

Русия е скептична към победата на прозападните сили

Руският печат се отнася скептично към победата на прозападните сили, подкрепени от около 70 процента от избиратeлите на парламентарните избори в Украйна, изтъквайки, че присъствието в парламента на множество различни партии няма да допринесе за хармонизирането на политическия живот в страната, предаде Франс прес.

Сега, когато в украинската Върховна рада влизат няколко партии, нито една от тях няма да разполага с половината от местата. Дори „Блок на Петро Порошенко“ и „Народен фронт“ ще трябва да се договарят един с друг и с останалите движения. Това многообразие ще затрудни приемането на важни решения и закони и Радата ще стане по-малко управляема и отпреди, отбелязва в. „Известия“.

При тези условия Порошенко ще трябва да се бори да сформира коалиция, посочва официозът „Российская газета“. За „Блок на Петро Порошенко“ резултат под 30 процента е разбира се тежък удар. Много вероятно е той да не събере контролирано и подчиняващо се мнозинство в парламента, смята украинският анализатор Дмитрий Джангиров, цитиран от вестника.

В. „Комерсант“ акцентира върху ниската избирателна активност – 52 процента. Нямаше масов наплив на гласоподаватели към избирателните секции и чакащи на опашка, посочва всекидневникът. Още преди изборите хората започнаха да се питат дали новият парламент ще функционира дълго, допълва „Комерсант“.

БТА