Беларус залага на патриотизма, за да се дистанцира от Русия
Франс прес
Все по-разтревожени от кризата между Москва и Киев, беларусите отново си припомнят народните традиции, разиграват патриотичната карта, за да се раздалечат от Русия – своя могъщ съсед и основен съюзник.
Авторитарният лидер на Беларус Александър Лукашенко изненада това лято хората в страната, като държа реч не на руски, както обикновено, а на беларуски – общонародния език, макар че бе го нарекъл „беден“.
Патриотизмът от няколко месеца е на почит в тази бивша съветска република, граничеща с Русия. Все повече от нейните 9.5 милиона жители тръгват на курсове по беларуски и вдигат сватби по народен обичай.
Това прехласване по националната идентичност не е нищо друго освен политически акт, смята Алексей Корол – анализатор и историк. „Подчертавайки националните си особености, хората изразяват несъгласие с агресията и шовинизма на руснаците“, уверява той пред АФП.
Беларусите следват според него примера на своите съседи от Украйна – за украинците родната реч е символ на съпротива срещу влиянието на Русия, обвинявана, че подкрепя проруските сепаратисти, които се сражават със силите на Киев в източните региони.
„Шевиците на съпротивата“
Излязла е мода да се носят „вишиванки“ – дрехи, везани с народни шевици, било то на улицата или в нощните клубове. Шивачката Юлия Литвинова е просто затрупана с поръчки за такива ризи, носени по-рано само от селяните.“Имам поръчки за три месеца напред, а преди бродирах само по две месечно“, чуди се тя.
Цената на ризите – между 160 и 560 евро бройката, си е бая тлъста за тази страна със средна заплата едва 400 евро. Който няма как да си позволи везани тоалети, може да избира от богата гама тениски с беларуски фолклорни мотиви.“Продал съм над хиляда от два месеца насам“, радва се Павел Белавус. Наложило се да пусне собствен сайт, за да задоволи
търсенето.
Предприемачът е организирал и панаир за майсторите на народни носии. Събитието, разгласено от държавните медии, привлякло хиляди посетители и пожънало голям успех.
„Всичко това трябва да се закриля и пази – шевиците, носиите, езикът. Това е наследство от предците ни“, изтъква Альона Хлопцева, посетила изложението.
„През последните години властите се опитваха да потиснат националната идентичност на беларусите – казва аналитикът Алексей Корол. – В обществената култура обаче тлееше съпротива и събитията в Украйна я разпалиха.“
Културната политика на държавата полека-лека вече се променя, по-специално що се отнася до беларуския език, подкрепян обичайно само от опозицията.
Лукашенко винаги е правил опити да ограничи употребата на беларуския в страната – дори бяха уволнявани преподаватели, водели обучение на този език. Но днес учениците задължително учат беларуски един час повече седмично – предишната програма предвиждаше само два.
Критика срещу Русия
Беларуският лидер вижда тук начин да се разграничи от Русия – през март той разкритикува решението на Москва да присъедини украинския полуостров Крим.
„Този подход е неправилен“, заяви той през октомври по телевизия „Евронюз“, поставяйки под съмнение руските аргументи – според тях Москва само си е върнала региона, който е бил неин до 1954 г.
„Ами хайде да се върнем във времената на хан Батий или във времената на монголско-татарското иго. Е, тогава ще трябва практически цялата територия на Русия, Западна Европа и Източна Европа да се даде на Казахстан, Монголия или на някой друг“, подхвърли Лукашенко.
БТА