Избори под високо напрежение при сепаратистите в Източна Украйна

Франс прес

Проруските сепаратистки територии в Украйна гласуват в неделя за свои парламент и президент на избори, подкрепени от Москва, но отхвърлени от Киев и Запада и усложняващи мирния процес в източната част на страната шест месеца след избухването на въоръжения конфликт.

„Изборите ще дадат възможност за съставяне на законно правителство“, заяви т.нар. премиер на самопровъзгласилата се Донецка народна република Александър Захарченко, чиято победа е несъмнена. Избори ще има и в Луганск – друга крепост на сепаратистите и седалище на самопровъзгласилата се Луганска народна република, чийто „президент“ Игор Плотницки се очаква да бъде утвърден на поста.

През април тези две бунтовнически области в източноукраинския въглищен басейн Донбас обявиха едностранно независимост, което предизвика кървав конфликт с украинските сили, обвиняващи Русия, че изпраща оръжие и хора в помощ на сепаратистите.

„Тези избори са необходими, за да се даде повече легитимност на политическите режими“ в Донецк и Луганск, казва анализаторът от „Политическа експертна група“ Константин Калачов.

За двете сепаратистки републики „това е нова отправна точка, път към признаване, макар да не е много ясно кой ще ги признае“, допълва той.

Предизборната кампания в Донецк е сведена до минимум (няколко плаката на кандидата Захарченко по улиците), а в другите градове като че ли изобщо липсва. Всички кандидати отстояват една и съща линия: независимост от Украйна и сближаване с Русия.

Броят на гласоподавателите е несигурен: много от регистрираните в украинските избирателни списъци преди конфликта около пет милиона души напуснаха района заради боевете.

Сепаратистките власти в Донецк обявиха възможност да се гласува по интернет, право на глас за лица над 16 години и възможност за участие в изборите на чуждестранни доброволци – множество руснаци и няколко европейци, дошли да се бият в редовете на бунтовниците. Не се очаква нито един наблюдател от международни организации. Само няколко руски депутати обявиха, че ще дойдат да наблюдават протичането на изборите.

„Ще отида да гласувам, ако няма бомбардировки в квартала ми. В противен случай ще си остана в къщи“, заявява 62-годишната Оксана Василиева, жителка на северната част на Донецк, който редовно търпи артилерийски обстрел от украинските сили. Мирният процес е в мъртва точка

Шестте месеца сражения между бунтовниците и украинските сили взеха над 3700 жертви и причиниха значителни разрушения. Спорадични сблъсъци има на много места, но стълкновенията са категорично по-малко интензивни, откакто на 5 септември под егидата на ОССЕ в Минск беше сключено примирие в рамките на споразумение, чиято цел е да постави началото на мирен процес.

Докато мирният процес в момента изглежда изпаднал в мъртва точка, организирането на избори в сепаратистките територии се превърна в причина за сериозни търкания между Киев и Запада, от една страна, и Москва и бунтовниците, от друга.

Украинският президент Петро Порошенко осъди „псевдоизборите, които терористите и бандитите искат да организират в окупираните територии“. Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, подобно на Брюксел, заяви, че вотът „сериозно ще разклати договореностите от Минск“, а държавният секретар на САЩ Джон Кери изрази „безпокойство“ и предупреди, че Вашингтон няма да признае резултатите.

Противно на декларациите на Запада руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Москва ще признае резултатите от изборите. „Надяваме се те да се състоят по план и ние, разбира се, ще признаем резултатите от тях“, каза той.

„Целта на тези руски изявления е игра на нерви с Киев, тъй като Русия не получи от Украйна това, което искаше: политическа лоялност и публичната капитулация на Порошенко“, смята Калачов.

Конфликтът в Украйна, предшестван от анексирането на Крим от Москва, предизвика най-тежката криза между Русия и Запада от края на Студената война.

На фронта, недалеч от Телманово, на няколко километра от позициите на украинските сили, бунтовническият командир „Старшина“ е оптимист: „Изборите ще дадат възможност да покажем, че малко по малко изграждаме своя собствена държава. Бавно и трудно, но това вече е нашият път, вън от Украйна“, казва той.

„Нямаме електричество, нямаме вода. Не можем да гледаме телевизия и да следим новините. Какво да ви кажа за тези избори и за кандидатите, като не знам нищо за тях“, отвръща 68-годишния Николай, който далеч не е такъв оптимист. Подпрян на бастуна, той храни кучето си на на ул. „Взльотная“ срещу летището в Донецк, район, опустошен от четиримесечни артилерийски сражения.

Още по темата: Москва и Западът започнаха словесен дуел

Москва и Западът влязоха в остър словесен дуел по повод легитимността на предстоящите на 2 ноември избори в самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР), пише „Комерсант“. Сепаратистите в Източна Украйна ще избират ръководители на „републиките“ и местни съвети.

Ръководствата на ЕС, САЩ и ООН вече заявиха, че гласуването няма да е легитимно. Руският външен министър Сергей Лавров обаче изтъква, че Москва ще признае резултата. А през нощта срещу четвъртък министерството направи остро изявление във връзка с „ултимативните искания на Киев и редица западни столици“, напомня вестникът.

Руската дипломация твърди, че изборите в сепаратистките формирования са „съгласувани за периода от 19 октомври до 3 ноември според договореностите от Минск между представители на украинския президент и на опълченците“ с участието на Русия и ОССЕ.

Впрочем нито в Минския протокол от 5 септември, нито в последвалия меморандум от 19 септември не се споменават евентуални дати за избори, отбелязва „Комерсант“. Според негови източници в руската администрация меморандумът съдържа обаче секретен анекс от осем страници, посочващ интервала, в който трябва да се осъществят местни избори в разбунтувалите се региони.

Представящият се за вицепремиер на ДНР Андрей Пургин потвърждава пред изданието, че към споразуменията от Минск има непубликуван анекс, описващ „на шест страници (. . .) съгласувани до 80 на сто“ координати на разграничителните линии между земите, контролирани съответно от сепаратистите и от украинското правителство.

Андрий Лисенко от Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна обаче не потвърждава наличието на такъв анекс. Говорителката на външнополитическата служба на ЕС Мая Кочиянчич също заявява, че Брюксел няма данни за някакви тайни приложения.

Ако Москва признае резултата от нелегитимните според Брюксел избори на 2 ноември, ЕС може да приеме по-строги санкции срещу Руската федерация, добавя „Комерсант“. „Русия не може да бъде сплашена със санкции“, коментира пред всекидневника руският посланик в ЕС Владимир Чижов.

„Независимая газета“ разсъждава дали „изборите“ под контрола на отцепниците ще бъдат легитимни в очите на хората от района на Луганск и Донецк.

Бежанците от тази зона настояват главно новите власти спешно да спрат бойните действия и да възстановят мирния живот. И често заявяват открито, че конфликтът в Югоизточна Украйна е провокиран от руското ръководство, за да отвлече вниманието от Крим, а сега то се опитва да забрави за т. нар. Новоросия (обединение, включващо ДНР и ЛНР – б. р.), посочва вестникът.

Кремъл ще признае „изборите“ в сепаратистките територии, с което ще демонстрира, че не се кани да даде заден ход, прогнозира политологът Константин Калачов.

„Русия не може да признае суверенитета на размирните области, но с избрани органи на властта те ще имат по-висок статут – казва Калачов. ДНР и ЛНР ще получат държавни атрибути: законодателна, изпълнителна и съдебна власт.

Въпросът е само колко неуправляеми ще бъдат опълченските лидери – изцяло, частично или никак.“ Едно е сигурно: ако Москва признае изборите в тези региони, в близка перспектива е изключено вдигане на антируските санкции, обобщава експертът.

Киев смята положението за крайно опасно, на ръба на експлозията. Украинският президент Петро Порошенко заяви, че „псевдоизборите в самопровъзгласилите се републики са заплаха за целия мирен процес в Донбас“. Украинските медии отново съобщават за прехвърляне на руски войски в Източна Украйна. Няма убедително потвърждение за тази информация.

Порошенко обаче разказа как вижда ситуацията на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, с когото разговаря по телефона преди очакваното му посещение в Киев през ноември. Горе-долу по същото време Сенатът на САЩ може да обсъди дали страната да предостави оръжия на Украйна, заяви тези дни в украинската столица американският сенатор Джеймс Инхоуф от комисията по въоръжените сили, допълва „Независимая газета“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.