Как Европа изгражда Банков съюз
Европейската централна банка (ЕЦБ) имаше две основни краткосрочни цели за тазгодишните стрес тестове. От една страна трябваше да излезе с тест, който е достатъчно труден, за да бъде надежден, след като изпитанията, приложени през 2010 и 2011 година, бяха определени от мнозина като твърде леки и лишени от правдободобност.
От друга страна тестовете не биваше да доведат до твърде страховити резултати, които пък да предизвикат паника. Европейският съюз преминаваше през етап на относително спокойствие на финансовите пазари и ЕЦБ нямаше интерес да създаде нова вълна несигурност за бъдещето на банките в Европа.
Макар тестовете да си навлякоха известни критики, централната банка постигна и двете цели. От 130-те включени банки 25 имаха недостиг на капитал, което бе малко по-сериозна констатация от прогнозираното. От тези 25 банки 13 трябва да наберат свеж капитал и да осигурят 9,5 милиарда евро (12,1 милиарда долара) през идните девет месеца. Нито един от неиздържаните тестове обаче не се оказа изненада.
Италианската Monte dei Paschi, най-лошо представилата се банка, изпитва затруднения от доста време и през 2012 година се наложи да получи помощ от италианското правителство. Други провалили се банки са в страни като Словения и Гърция, които бяха тежко засегнати от финансовата криза. И независимо че акциите на няколко банки силно поевтиняха през сесията на 27 октомври (ден след резултатите от тестовете – бел. прев.), сривове не последваха.
Тестовете не бяха перфектни – те използваха данни от декември 2013 година и в по-голямата си част бяха направени от всяка участваща страна. Методологията и сценариите също бяха разкритикувани. Например, най-екстремният „неблагоприятен сценарий“, включен в тестовете, отчиташе спад на инфлацията до 1 % тази година, макар нивото вече да бе спаднало до около 0,3 на сто.
Решението да бъдат обхванати само 130 „систематични“ (важни за системата – бел. прев.) банки, затваряйки си очите за по-малките и вероятно по-слабите институции, също бе подложено на критики. Като цяло обаче пазарите приеха тестовете за легитимни, особено в сравнение със слабите проверки, правени от началото на европейската криза.
Само че стрес тестовете са единствено отправната точка в един много по-дълбок и сложен процес на създаване на банков съюз в Европа. Темата по традиция е много оспорвана на континента. Със засилването на интеграцията в Европа няколко политици предложиха да бъде създаден банков съюз, който да допълни вътрешния пазар и единната валута на континента. Национализмът и разнопосочните политически интереси обаче затрудниха доста това начинание и идеята бе изоставена по време на преговорите за Договора от Маастрихт през 1991 година и още веднъж, след като бе разгледана отново при обсъжданията на Договора от Ница през 2000 година.
При все това кризата в еврозона и страхът от разпространение на финансова нестабилност в страните, споделящи еврото, пак възпламениха дебатите за банков съюз. Едновременните кризи в страни като Испания и Ирландия, където националните правителства бяха принудени да поискат международна помощ за спасяване на фалиращи банки, накараха Европа да помисли върху необходимостта да прекъсне порочния кръг между банките и суверените.
Предстоящите политически дебати
През 2012 година Европейският съюз обяви, че банковият съюз ще бъде изграден на два етапа. През първия ЕЦБ ще централизира надзора над финансовата стабилност на участващите банки. На по-късен етап Брюксел ще въведе „Единен оздравителен механизъм“ или „Единен оздравителен фонд“, който да отговаря за преструктурирането и евентуалното затваряне на значими банки.
Първата фаза от банковия съюз бе оспорвана, тъй като някои страни членки отказаха да отстъпят на централната банка пълната власт да надзирава всяка отделна банка в ЕС. В крайна сметка бе намерен компромис и на банката (ЕЦБ) бяха предоставени надзорни правомощия над банките с авоари над 30 милиарда евро или 20 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, в която развиват дейност.
Това не бе незначителен компромис. Националните регулатори останаха отговорни за надзора на по-малки банки като испанските спестовни каси (cajas) и германските провинциални банки (Landesbanken), институции, които по принцип имат силни връзки с местната политическа власт и затруднени баланси. Стрес тестовете бяха предварително условия за този етап от прилагане на банковия съюз на практика.
С наближаването на изпълнението през ноември на първата фаза от банковия съюз, европейците ще трябва да вземат трудни политически решения по втория етап. Двайсет и шест членки на ЕС (Великобритания и Швеция решиха да не участват) подписаха през май междуправителствено споразумение за създаване на специален фонд и централен съвет за вземане на решения, които да спасяват банки пред фалит.
Според споразумението фондът ще се изгражда за осем години, докато не достигне целевото равнище от 1 % от сумата на депозитите на всички кредитни институции във всички участващи държави членки, като се предвижда да възлезе на около 55 милиарда евро. Първоначално фондът ще се състои от национални подразделения, които постепенно ще се слеят в единен фонд. Споразумението също така придава официален характер на процедурата по „спасяване“ при бъдещи планове.
Членовете на Европейския парламент заявиха, че фондът трябва да бъде по-голям, тъй като може да се окаже недостатъчен, за да се справи с нова банкова криза. Под въпрос е и как ще се финансира Единният оздравителен фонд. На 21 октомври Европейската комисия предложи най-големите банки, представляващи около 85 % от общите активи, да осигурят около 90 % от средствата. Противници на тази идея се възпротивиха, заявявайки, че вместо да определя вноските като пропорция от рисковете, които всяка банка представлява, предложението обвързва приноса с общите активи на банката. Европейският съвет ще трябва да ратифицира това предложение.
Нещо по-важно, превеждането на банковите вноски в Единния оздравителен фонд е насрочено да започне през януари 2015 година. Преди това да се случи обаче парламентите на страните членки ще трябва да ратифицират междуправителствения договор, подписан през май – трудна задача като се имат предвид засилващите се позиции на евроскептичните партии.
Освен това група германски професори заплашиха, че ще оспорват банковия съюз пред Германския конституционен съд. Според тази група банковият съюз е огромен риск за германските данъкоплатци и в същото време оставя Берлин без каквато и да било надзорна власт. Това е същата група, която в момента поставя под въпрос програмата за ЕЦБ за пряко изкупуване на облигации.
Реалният проблем: липса на лесно достъпен кредит
И докато стрес тестовете и оценката на качеството на активите предлагат по-ясен поглед върху банките в Европа, повечето европейски домакинства и компании са изправени пред по-непосредствени проблеми. На 27 октомври централата банка разгласи, че заемите за частния сектор са намалели с 1,2 % на годишна основа през септември, след като се свиха с 1,5 % през август.
Данните сочат по-бавен темп на свиване, но не дават сигнал за силно възстановяване на кредитирането в еврозоната. Информацията освен това потвърди, че кредитните учреждения остават особено затруднени в периферията на еврозоната.
Тъй като банковият кредит е жизнено важен за домакинствата и компаниите, условията за кредитиране са тясно свързани с икономическото възстановяване на Европа. Неотдавна ЕЦБ одобри пакет от мерки, включващи отрицателни лихвени проценти и евтини заеми за банките.
Само че понеже банките все още се опитват да прочистят балансите си, кредитирането остава плахо. Дори в случаи, при които банките са склонни да дават заеми, те предпочитат да налагат строги условия, които клиентите трудно могат да изпълнят. Има проблем и с търсенето. Предвид слабата икономическа активност и високата безработица в европейската периферия, много домакинства и компании просто не кандидатстват за кредит.
Накрая, най-новата политика на централната банка предизвика значителни разногласия вътре в институцията. Някои членове на управителния съвет, най-отявлено германската Бундесбанк, са предпазливи, когато става дума за мерки, които биха финансирали правителства и биха отслабили темпа на икономически реформи. Германците се тревожат и за законността на мерки като количественото облекчаване и потенциалното му влияние върху инфлацията.
Сегашните търкания в централната банка са олицетворение на по-широките дебати, водени в Европа между държави, начело с Германия, в подкрепа на реформи преди стимулиране, и група, оглавявана от Франция, която е на мнение, че кризите не са най-доброто време за прилагане на големи икономии. През идните седмици и месеци този дебат ще бъде ключов при решаването на бъдещето на ЕС.
БТА