Сред умора от корупцията Виктор Понта спечели първия кръг на президентските избори

Луиза Илие
Ройтерс

Премиерът Виктор Понта води на първия кръг на президентските избори в Румъния – стъпка към една победа, която би укрепила още повече властта на неговата Социалдемократическа партия, но и би повдигнала въпроси за независимостта на съдебната система.

При почти 100 процента преброени бюлетини, Понта, лидер на социалдемократите, бивш прокурор и автомобилен състезател-любител, който стана премиер преди две години, е спечелил 40,3 процента от гласовете на вчерашните избори.

Наредилият се най-близо до него претендент – Клаус Йоханис, кмет, етнически германец, подкрепен от две десноцентристки партии, е получил 30,4 процента. Резултатът превръща Понта, който постоянно води в проучванията на общественото мнение в сравнение с Йоханис, в категоричен фаворит за спечелване на балотажа на 16 ноември.

Едно президентство на Понта може да донесе повече стабилност в черноморската държава с население от 20 милиона души, която преживя болезнена рецесия и съкращаване на разходите по време на световната криза и отбеляза смесен успех в прилагането на реформите съгласно споразумение за помощ с Международния валутен фонд.

Като премиер Понта често водеше битки със своя непримирим противник – отиващия си президент Траян Бъсеску, който бе начело на държавата в продължение на десетилетие, често бавейки вземането на политически решения.

Но без взаимния институционален контрол, осигуряван до момента от Бъсеску, възходът на Понта създава опасения, че той може да затегне политическия контрол над съдебната система и прокурорите от антикорупционната дирекция.

Понта не прие през 2012 г. критиките на ЕС, че не уважава правовата държава и демократичните институции, отричайки твърденията, че е оказвал натиск върху съдии.

Резултатите бяха обявени при 98,3 процента обработени бюлетини и в общи линии съвпадат с екзитполовете, съобщени в неделя вечерта. Резултатите показват, че избирателната активност е била 53 процента.

Много румънци, живеещи в чужбина, не можаха да гласуват вчера поради недостиг на бюлетини в някои избирателни секции, което предизвика протести пред външното министерство в Букурещ. Мнозина се оплакаха също от дългите опашки за гласуване.

Страстите се разгоряха в румънското посолство в Париж, което повика френската полиция на помощ, според говорител на изборно бюро. Йон Циряк, бивш двукратен победител на откритото първенство по тенис на Франция и един от най-богатите румънски бизнесмени, каза, че е летял до Букурещ, за да гласува, след като дългата опашка в Париж не му позволила това.

Местната валута леята днес бе стабилна спрямо еврото, но лихвите по тригодишните облигации намаляха с 5 базисни пункта до 2,3 процента, което е нов рекорден минимум. Водещият борсов индекс се повиши с 0,2 процента, обратно на низходящата тенденция на други места в региона.

„Резултатите са до известна степен в съответствие с това, което видяхме в екзитполовете, което не означава, че крайният изход е известен“, каза Влад Мускалу, главен икономист в Ай Ен Джи Банк (ING Bank) в Букурещ. Не е ясно кого би избрал Понта да го наследи като премиер, ако спечели президентския пост.

Понта и едно ново правителство, за чието сформиране той ще помогне, може да разхлаби данъчната политика и да прекрати споразумението с Международния валутен фонд. Споразумението на стойност 4 млрд. евро, което изтича следващата година, подкрепи доверието на инвеститорите в Румъния и подтикна няколко последователни правителства към реформи.

„След като изтече споразумението с МВФ, ще възникнат два въпроса. Дали ще бъде продължено?“, каза неотдавна в интервю Грег Кониежни, мениджър на румънския инвестиционен фонд Проприетатя (Собственост). „Но това ще бъде решение на новото правителство. И вторият, ако не бъде удължено, тогава ще продължи ли правителството да следва отговорна политика?“.

Йоханис, който се ползва с доверие заради преобразяването на трансилванския град Сибиу, има подкрепата на опозиционните либерали и демократ-либерали. Той обеща да подкрепи прокурорите от антикорупционната дирекция, да засили усвояването на еврофондовете и да увеличи бюджета за здравеопазване, при продължаване на споразумението с МВФ и евентуално намаляване на ДДС.

Румъния се присъедини към ЕС през 2007 г., но остава втората най-бедна членка и също една от най-корумпираните държави, изпращайки милиони румънци в чужбина в търсене на по-добро заплащане и по-добър стандарт на живот. Румъния се мъчи да усвои фондовете на ЕС за развитие. Укриването на данъци е широкоразпространено и близо половината от домакинствата са с външни тоалетни.

Виктор Понта. Снимка: личен сайт

„Омръзна ми от политиците и тяхната корупция“, каза Марин Тудосе, 48-годишен занаятчия. „Кога ще започнем да живеем по-добре? Защото досега не съм го усетил“.

Социалдемократите – наследници на комунистите, чието еднопартийно управление бе свалено с революция през 1989 г., се мъчат да спечелят избирателите с увеличаване на пенсиите и на заплатите на държавните служители, орязани при предшественика на Понта. Понта обеща да увеличи пенсиите отново следващата година и намали данък за работодателите.

Анализатори казаха, че неговата предизборна кампания е била подпомогната също от правителствена наредба, одобрена през август, която позволи на кметовете да се присъединят към партия, различна от тази, от чиито редици са били избрани, без да загубят поста. В резултат много политици се присъединиха към управляващата левица.

Неговата кампания се натъкна и на спънки. Бъсеску обвини Понта, че е шпионирал за външното разузнаване през 90-те години – обвинение, което лагерът на Понта отхвърли като политически опит за оклеветяване.

Тъстът на Понта и други политици от управляващата партия също бяха засегнати от обвинения в корупция през последните седмици на кампанията.

В Румъния президентът упражнява влияние върху изпълнителната власт като назначава премиера, съдиите и прокурорите, и може да блокира правителствени предложения.

Опитът на Понта да отстрани Бъсеску от поста чрез национален референдум през 2012 г. предизвика остри критики от ЕС и се отрази негативно на леята.

„Инвеститорите се тревожат много от политика в Румъния, която причинява обезценяване на валутата“, каза Димитриос Ефстатиу от Стандард банк (Standard Bank Plc.). „Ако инвеститорите усетят, че политическият риск в Румъния намалява, тогава е възможно премахване на най-големия риск за инвеститорите. Така че идването на Понта на власт и неговата партия, контролираща парламента, аз мисля, че на това ще бъде погледнато положително, не отрицателно“.

Още по темата: Наистина ли президентът е най-силният човек в Румъния според конституцията?

в. Журналул национал

Едва съвзела се от упадъка на един диктатори режим, чрез конституцията си от 1991 година Румъния прие модел на президентска институция, лишена от лостовете, които да й позволят пряка изпълнителна власт, с роля по-скоро символична, представителна.

Полупрезидентският режим, определен от конституцията, лиши президента от три важни инструмента, които да му дадат възможността на променя политическата линия на страната: възможността да разпуска парламента, да уволнява правителството и да свиква законодателен референдум.

Конституцията от 1991 година взе под внимание и конкретната обстановка на политическата сцена в този момент – отношенията между президента Йон Илиеску и министър-председателя Петре Роман бяха започнали да се влошават и имаше настроение да се въведе система, която да защитава и двете институции.

Освен това президентът напълно бе изключен от икономическите решения, които се полагаха само на правителството и парламента, и положението, в което се намираше той, бе сравнявано с това на административен служител, който подписва документи преди те да бъдат публикувани в Държавен вестник.

Позицията на президента бе уязвима и заради един друг елемент, присъстващ единствено в конституциите на Румъния и Австрия: отстраняването от власт, един парламентарен, а не правен инструмент. За отбелязване е фактът, че в Австрия той не е бил използван никога, а в Румъния – вече два пъти в периода, когато държавен глава е Траян Бъсеску.

Когато става въпрос за съдебна система, отбрана и външна политика, може да се констатира, че правомощията на президента се увеличават. Президентът назначава, по предложение на правителството, ръководителите на прокуратурата, шефовете в отбраната и посланиците на Румъния. Той може да откаже назначаването на министри в кабинета на базата на обосновани мотиви.

Международните отношения, националната отбрана и обществения ред са областите, които конституцията е определила за президента при положение, че той трябва да работи съвместно с останалите власти.

Конституцията предвижда също, че един президент не може да има повече от два мандата като държавен глава.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.